За политическите образи и кандидат-президентската надпревара Агенция „Фокус” разговаря с пиар специалиста Арман Бабикян.
Фокус: Г-н Бабикян, как ще коментирате обявяването на кандидатурата за президент днес и как оценявате кампанията й?
Арман Бабикян : Как се развива кампанията на г-жа Кунева могат да отговорят от щаба й. Това, което забелязвам е, че нейната кампания върви от октомври миналата година.
Друг е въпросът доколко това се казва на публиката официално. Виждам, че автобусите на НДСВ пристигат пред „Радисън” и ще организират публика, която да присъства на официалното обявяване на кандидатурата, с което се опитвам да кажа, че може би щеше да е по-откровено, ако тази кандидатура, бе обявена като кандидатура на НДСВ. Извън наследството на Симеон Втори няма друг такъв случай, в който някой да твърди, че е кандидатура на всички. Тук имам предвид персонален политически образ, който идва от недрата – в единия случай на гражданското общество, а в другия от висините на кралското си потекло. Заявка „аз съм на всички” е меко казано илюзорна. Кандидат-президент на цялото гражданско общество не съществува като конструкция, най-малкото защото в него фигурираме и аз, и вие, и всички от БСП, НДСВ и така нататък. Всички сме от гражданското общество и някак си е много странно, претенциозно някой да се появява и да казва аз съм кандидатът на гражданското общество. Това, което ми прави впечатление е удивителната прилика в почерка с поведението на Симеон Втори. На времето той до последно твърдеше, че няма да се включва или пък, че разсъждава или, че ще го направи, ако хората го искат. Горе долу по същия начин се разви и динамиката с обявяването на кандидатурата на г-жа Кунева. До последния момент се обясняваше, че решение още не е взето и това щяло да стане, ако хората кажат. Накрая единият използва една-две партии, за да се яви, чиито имена едва ли някой помни – беше направено гражданско сдружение, след това се превърна в партия НДСВ. Сега се разиграва приблизително същият сценарий. Казвам всичко това съвсем хладно, анализирайки отстрани нещата. Нямам нищо против г-жа Кунева персонално, напротив ние сме приятели. Просто се опитвам да следя процесите обективно, като се принудя сам себе си да не бъда пристрастен и да се опитам да гледам на процесите отстрани.
Фокус: От каква позиция стартира г-жа Кунева – силна или слаба, защото в момента тя не е еврокомисар и част от ореола, който имаше на защитник на потребителските права, се изгуби?
Арман Бабикян: Не знам дали, когато бе еврокомисар е защитила правата на някой потребител в България, но това е нещо много различно. Там тя беше много висш чиновник на заплата към Европейския съюз. Това няма нищо общо с българския политик. Тя няма как да помогне на някой потребител от Търговище. В този смисъл това едва ли би й било от някаква полза. Владеенето на английски език също не е предимство в момента, тъй като почти всички завършили 10 клас владеят английски език. Това което се вижда е един много сериозен финансов ресурс, който работи в полза на тази кандидатура. Към г-жа Кунева обаче никой не е задал сериозни политически въпроси, защото неспособността или пък нежеланието да се определиш като политическа позиция, като политическа визия, като политическо пристрастие, веднага автоматично поставя въпроса, след като ти отказваш да избереш, защо пък смяташ, че хората трябва да те изберат. Този странен свян да представляваш НДСВ след като си бил негов депутат и министър и желанието да си леко настрани, защото видиш ли хората смятат партиите за нещо лошо, веднага поставя въпроса, а нима партиите не бяха нещо лошо, когато бе министър или когато бе депутат или когато персонално Сергей Станишев води война на „Позитано”, за да я предложи за еврокомисар? Това са тежки въпроси. Не бих искал да стигам до въпросите на земеделието или субсидиите, които са извоювани навремето или пък за ядрената енергетика. Сериозни, тежки, политически въпроси, които са много далеч от лустрото на една относително успешна персонална кариера. Все пак българският президент не е роден в царски дворец и от него се очаква да бъде политик, визионер, който е способен да води политика и да взема тежки решения. Има много въпроси, чиито отговори липсват, за да са сигурни хората, че човекът, за който говорим, е способен не просто да казва правилните думи, а да извършва правилните действия.
Фокус: Говори се, че партийните пристрастия при Меглена Кунева ще надделеят?
Арман Бабикян : Логично е, тъй като Меглена Кунева в голяма степен е НДСВ. Не забравяйте, че те вече веднъж използваха Меглена Кунева, за да декларират, че не са в политическото небитие и успяха да промъкнат депутат в Европейския парламент именно с нейна помощ. Може би съживяването на духа на НДСВ минава през тази кандидатура. Това е логично действие от страна на жълтата партия.
Фокус: Как виждате кандидатурите на Румен Христов и Светослав Малинов ще успеят ли да привлекат достатъчно десни избиратели?
Арман Бабикян : Това ще го разберем на 12 юни, когато приключат вътрешните избори. Иначе медийните им образи са общо взето бледи, да не кажа трудно доловими от публиката. Все пак донякъде това е оправдано, доколкото все още състезанието върви вътре в черупката. В добре затворената черупка на Синята коалиция. Казвам добре затворена, защото всичките партии за разширяване на формата от създаването на Синята коалиция изглеждат прах в очите, защото никой друг не бива допускан до този брак по сметка, в което пак казвам, както и в случая с г-жа Кунева, щеше да е по-откровено още в началото да се каже, че става въпрос за съюз между две партии и никой трети не е необходим. Беше официално декларирано и то от лидерите на тези формации, че ще бъдат открити 1200 секции, където всички ще могат да гласуват. Ако влезете на сайтовете на тези партии, ще видите че секциите са не повече от 300, тоест четири пъти по-малко, което означава, че ако вие сте от Карлово или Асеновград няма да можете да гласувате. Има огромен брой населени места в страната, които на практика са лишени от възможността да кажат мнението си.
Фокус: Другото, което прави впечатление са плакатите. Съвсем като на истински избори привидно. Има доста плакати разлепени в София. Колко, според вас, струват едни предварителни избори? Каква е цената?
Арман Бабикян: Предполагам, че са похарчили някакви средства, все пак и за организиране на тези, макар и по-малко секции. Това е по-скоро технологичен разход, а за самите кампании, нямам представа, може би всеки един от щабовете ще бъде по-коректен да оповести тези суми, но на пръв поглед изглежда, че са отделили около 200-300 хиляди до половин милион лева. Ако, разбира се, приемем, че няма да бъде експлоатиран така наречения технологичен вот. Просто не искам и да си мисля, ако ще се ползват такива прийоми дори при предварителни избори. Би било дълбоко нечестно.
Фокус: Технологичен вот какво имате предвид?
Арман Бабикян: Мотивирани от различно естество от съвестта си хора.
Фокус: Да коментираме малко тактиката на ГЕРБ. Добър пиар ли е това запазване до последно на кандидатурата в неизвестност или просто виждате липсата на решимост кандидатът да бъде оповестен по-рано?
Арман Бабикян: Не бих казал липса на решимост. По-скоро липса на решение у единствения човек, който взима това решение, тъй като в партия като ГЕРБ за демократични процедури е много комично да се говори, за мен отговорът е много по-прост, отколкото се опитват да отгатнат мнозина анализатори. Просто г-н Бойко Борисов не е решил дали да се кандидатира.
Фокус: Спрягат се различни имена Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов за кмет. Как гледате на това?
Арман Бабикян: Говорим за кандидатурите на ГЕРБ за кмет ли?
Фокус: Да. В смисъл, че Плевнелиев еднакво добре, според твърденията в медиите, би се справил и за кмет и за президент. Засега той отказва да коментира, разбира се, но дали и това не е пиар трик?
Арман Бабикян: Никой няма как да коментира. Вие виждате, че не зависи от нито един от тези хора. Нещата стоят по определен начин в тази партия и той е известен почти на цялата нация. Така че, нито за кмет, нито за президент може да се говори преди да е ясно какво е не предпоследното, а последното решение на Бойко Борисов. Ние засега сме свидетели само на предпоследни изказвания.
Фокус: Ако все пак се кандидатира Борисов, тогава с другите кандидатури какво се случва? БСП също още не е ясен кандидатът. Сякаш има едно надцакване или затишие пред буря.
Арман Бабикян: Нормално е да има такова затишие пред буря. Винаги е имало. Лошото е, че до този момент целият дебат се измества в това надцакване, за което говорите и, видите ли, вадене на някакви магически персонални кандидатури от ръкава на съответната политическа сила. Дебатът, който трябва да върви и който не върви, е какъв президент е нужен на България? Какво трябва да се случва в България през следващите пет години и какво може да свърши следващ президент в тази посока? Тоест дебатът трябва да е за визия, за посоката на страната, за големите, националните цели. Върху това трябва да е разговорът, а не върху някакви странни имена, които блуждаят и в които някакви хора се дебнат в политическите храсти и в последния момент вадят асо пика от ръкава си. Защото това много поевтинява политическия разговор и го превръща в кастинг на участници в някакъв семеен сериал по телевизията.
Фокус: Имаше такова забавяне и при кандидатирането на президента Първанов. Той също в последния момент обяви кандидатурата си. Може ли да направим някаква аналогия между тогавашния вот и сегашния? С какво сегашният ще е по-различен?
Арман Бабикян: Вижте, при позицията, в която беше Първанов тогава не беше проблем кога ще издигне кандидатурата си. Той беше неназован, но ясен кандидат за поста. Така че, официалното обявяване на кандидатурата му не беше голяма загадка. В този смисъл нямаше интрига. Беше въпрос само на служебна технология да се издигне официално.
Фокус: А сега интригата е в разгара си?
Арман Бабикян: Сега, разбира се, интригата е пред ГЕРБ. Но ГЕРБ са в една много интересна позиция. Защото БСП, за разлика от ГЕРБ, все пак има вътрешнополитически инструментариум. Има хора, които все пак спазват устава на тази партия, доколкото е възможно. Има някакъв тип вътрешна демокрация при вземане на решения, въпреки че има и боричкания, и извиване на ръце, но там все пак тече вътрешнопартиен живот. Казвам го, въпреки че симпатиите ми никога не са клонели към тази партия. При ГЕРБ няма такова нещо. Там всичко е на принципа на монархията – един е Бойко Борисов и Цветанов е неговият пророк. Ако перифразирам една религиозна фраза. Така че, решението ще бъде взето по друга логика. Никога в БСП не може да настъпи такава драма при отделянето на лидера. Там винаги има поне двама-трима кандидати за този пост. Докато в ГЕРБ цялата харизма на партията изчезва.
Фокус: Възможни ли са предсрочни избори?
Арман Бабикян: Със сигурност не и преди октомври.
Фокус: Волен Сидеров и поведението му разбуни духовете.
Арман Бабикян: Волен Сидеров реши, че е време да оповести на всички, че партията му съществува, защото беше загубил огромна част от електоралната си подкрепа, превръщайки се в прикачен инвентар на управляващите. Извърши една прекрасна услуга на „Движението за права и свободи” като мобилизира до крак всички привърженици на Ахмед Доган. Съответно той не му остана длъжен и също му помогна с изявления за това кой застрашава отново българските турци от възродителен процес и кой е единствения им защитник. По един относително лесен начин двете етнически капсули взаимно се обслужиха. Защото ДПС също имат проблем, колкото и да го неглижират. Този проблем се казва истината. Истината прозвуча през устата на Касим Дал. По тази причина ДПС също имаха нужда от мобилизация, колкото имаха нужда и „Атака”. Така че случките, които проследихме последните няколко седмици бяха добре дошли и за двете партии.
Фокус: Говори се много за договорка между ГЕРБ и ДПС техен кандидат да достигне до балотажа за президентските избори. Как ще коментирате този слух?
Арман Бабикян: Чий кандидат да достигне до балотажа?
Фокус: На ДПС кандидатът да достигне до балотажа. Имаше едно изказване на Ахмед Доган, че без ДПС България никога не е избирала президент и няма да избере. От там насетне започна да се коментира, че има някаква договорка между ДПС и ГЕРБ.
Арман Бабикян: Дори и да има такава договорка едва ли тя обхваща достигане на кандидата на ДПС до балотажа, защото приемам казаното от Ахмед Доган на половина. Защото да, наистина президент на страната не е избиран без помощта на ДПС, но това, че и никога няма да бъде избран без ДПС съм склонен да се усъмня. Защото никога нещата не са едни и същи и както и ДПС никога няма да е същото. Мнозина твърдяха, че СДС е единствената партия в дясно много дълги години наред. Видяхме, че нещата вече не стоят по този начин. Мнозина твърдяха, че мощта на социалистическата партия никога няма да бъде сломена, защото това е една стогодишна партия и няма никакъв шанс да залинее до такава степен. Виждате, че и това вече не е същото. Мнозина предричаха два мандата на Негово Величество, два мандата на Бойко Борисов минимум. Всички тези мантри, които се произнасят в началото на някакви мандати много лесно биват опровергавани във времето. Приемам внушенията от изказването на г-н Доган по-скоро като внушения.
Десислава АНТОВА
