Законът за конфликт на интереси слага край на шуробаджанащината по всички нива на власт
Елеонора Николова, зам.-председател на ЕНП
– Г-жо Николова, въпреки че беше преработен, Законът за конфликт на интереси продължава да е обект на остри критики. Основателни ли са те?
– Категорично не. Законът има много достойнства и съдържа качествени определения. Ползван е опитът на всички държави, които имат подобни закони, както и етичните кодекси на страни, в които тези отношения са регламентирани по друг начин. Но някои хора избраха критиката като вид опозиционно поведение. Това най-ясно може да се види при основния критик Олимпи Кътев, който има и чисто личен мотив. Той стана председател на комисията, но заемането на поста и неговата значимост се отложиха. Твърдя това напълно убедено, защото между първо и второ четене на закона се включи цялата група на НДСВ.
Нещо повече, министърът по европейските въпроси Гергана Паси присъства на най-важното заседание, когато се редактираше последният вариант на текстовете. Тя участва в дебата, даде своите препоръки, с които ние се съобразихме. Г-жа Паси обеща, че ще издейства предварително становище на ЕК, което да имаме на разположение. И когато законът стане факт, България да е извън всякакво подозрение и упреци заради лош превод или неразбиране, както много пъти се е случвало досега.
– Но Брюксел също критикува закона.
– За нас писмото на генералния секретар на ЕК Катрин Дей беше изненада. Още в първия текст се твърди, че сме стеснили обхвата на закона, а това съвсем не е така. Напротив, той е разширен и включва буквално цяла армия от висши длъжностни лица и чиновници, включително кметовете на кметства.
Изцяло е възпроизведен кръга на свързаните лица – съпруг /а/ ,включително и фактическия съпруг /а/, всички роднини по права линия, роднините до 4-та степен по съребрена линия и до втора по сватовство, наред с всички физически и юридически лица, с които тези отговорни длъжностни лица имат икономически или политически зависимости.
Записахме в закона, че в съдебната фаза общественият интерес ще се поддържа от прокуратурата, а съдът е институцията, която се произнася за наличието или отсъствието на конфликт на интереси, определя и имуществените санкции, които са високи по размер. Най-тежката санкция е отстраняване от работа на длъжностното лице. Това се случва за първи път в българското обществено пространство . Отнема се и възнаграждението, получено по повод на укрития конфликт – участие в тръжна или конкурсна комисия, или в борд. Отделно, ако се установи получаването на подарък, вече попадаме в обсега на наказателното право и говорим за престъпление по служба, за подкуп. Така че цялата палитра от гражданско-правни и наказателно-правни мерки ще се задейства при наличие на конфликт на интереси. Няма отстъпление от принципите и рестрикциите на закона.
– Ще получават ли политическите лица заплати за участието си в бордове?
– Не. Предложението беше направено от депутати от БСП и беше оттеглено в зала. Тези неща трябва да се обясняват на партньорите ни в Брюксел. Явно служителите на г-жа Паси не са го сторили. Не смея да мисля, че е направено съзнателно. Законът е добър и аз съм убедена, че той ще проработи. Тогава ще се отличат некорумпираните от тези, които създават облика на корумпираност и шуробаджанащина в институциите, в които работят.
Точно Олимпи Кътев е христоматиен пример за конфликт на интереси, възникнал от партийни зависимости. Царят го назначава за областен управител, а той му връща горите. Законът цели именно такива политически и икономически зависимости да бъдат декларирани и проследявани. На тази плоскост се получава най-голямото изкривяване. Затова не приемам критики от хора, които нямат моралното право да ги отправят.
Друг пример за ярък конфликт на интереси в парламента е Милен Велчев. В края на миналата година започна дебат по внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Този законопроект беше подписан от Милен Велчев. Излишно е да казвам, че брат му и баща му са едни от най-крупните хотелиери. Сега НДСВ заема позата на обидена опозиция, която единствена се бори за доброто на България. Не им отива някак си.
– Не е ли малко рано да изпращате НДСВ в опозиция?
– Те сами играят тази роля сега, малко преди изборите, може би, за да се ситуират в център-дясното пространство. Но мисля, че избирателят нито е глух, нито е сляп и може да направи изводи за това кой къде е бил, какво е вършил и най-вече как е консумирал властта. А и веднъж, преди 4 години, вече се представяха за опозиция на БСП.
– Защо беше отложено влизането в действие на закона за след изборите? Кого спасихте?
– Никой не е спасен. Законът преследва не поведението в миналото, а действията в бъдеще. Депутатите могат да изпаднат в конфликт на интереси само по повод на своята законодателна дейност, която за този парламент е към своя край. Освен това поведението на народните представители е регламентирано в правилника и в етичните норми. Ние и сега сме длъжни, ако участваме в дебата, да декларираме частния си интерес и да не участвуваме в гласуване. Действието на закона за конфликт на интереси беше отложено по чисто технически причини. Проблемът беше в изискванията, записани в декларацията по чл.12 от закона. Тя породи много спорове и конфликти. На местно ниво не се разбра какво означава конфликт на интереси при участие в неправителствена организация /НПО/. Мислеха, че подобно участие е табу за кметовете и общинските съветници. Веднага след като започнаха да се попълват декларациите, един „буден” гражданин на Разград даде списък на 22 души от общинската администрация и общински съветници с призив те моментално да бъдат отстранени, защото участвали в НПО-та – училищно настоятелство, читалищно настоятелство , спортен клуб и т.н. Кметът на Силистра също беше даден на общинската комисия, защото участвал в ръководството на трансграничен регион /НПО/, което е разработило проект по програма ФАР и привлича пари за общината. Конфликт на интереси има тогава, когато лицето участва в НПО в лично качество и ползва своята служба, за да предостави финансов ресурс на това НПО. Направихме декларациите ясни. В тях трябва да се обявят всички свързани лица, от които може да произтече конфликт на интереси.
Ако съпругът ми е във фармацевтичния бранш, който се регулира от парламента, или има верига от аптеки, задължително трябва да запиша това в декларацията. Ако синът ми участва в строителна фирма или такава за ремонт на пътища – също, въпреки че Народното събрание не разпределя пари за такива дейности. Там са моите интереси и тези на семейството ми. Оттук нататък хората ще ме наблюдават как гласувам. Огромна част от представителите на висшите етажи на властта вече са подали декларациите си и те могат да започнат да се обработват. Предстои да се определи комисията, която ще се занимава с тази дейност. Не е сериозно подкомисия да проверява и да се грижи за изрядността на всичките тези висши служители.
– Какво става, ако конфликтът на интереси настъпи след подаването на декларацията?
– Според първоначалния вариант на закона трябваше да се декларират и хипотези, т. е. всяко съмнение за конфликт на интереси. За да не ползват деклараторите помощта на ясновидци, беше направено ясно разграничение. Подава се първоначална декларация за всяка видима ситуация, всяка свързаност, която може да породи конфликт на интереси. Когато по повод упражнение на правомощията възникне хипотеза, която не е могла да бъде съобразена във встъпителната декларация, се попълва нова, нарочна декларация. Тя се подава всеки път по повод на конкретното събитие, служителят се отстранява /самоотстранява/ от конкретното служебно действие и може да се проследи за евентуална намеса, натиск върху лицата, които ще го заместят в действието. Най-важното, което трябва да разберат хората, е, че когато работиш, не може да бъркаш държавния и общинския джоб със своя личен. И че за времето, когато заемаш отговорен пост, би трябвало да понесеш определени ограничения и пасив в своята имуществена сфера, а не обратното – да използваш властта като източник на обогатяване. Това са разбиранията на Единна народна партия за работата в политиката и мисля, че ги отстоявам достатъчно аргументирано в текстовете на закона.
– Пример за какво е случаят със здравния портал на министерството на държавната администрация и административната реформа, за който вие подадохте сигнал?
– Това е типичен пример как се харчат безумно държавни пари. Докато екипа на ЕНП проучваше информационните системи на НАП и НЗОК попаднахме на тази обществена поръчка. По силата на Закона за здравното осигуряване със здравни електронни досиета може да работи само НЗОК. Само тя може да борави с такава чувствителна информация като здравния статус на хората. Принципът е – всеки български гражданин сключва договор с личния си лекар, той се отчита пред здравната каса, за да си получи парите, и по силата на този договор й предоставя данните. Всеки със своя личен код може да влезе в здравния портал и да види какви манипулации са му правени, какви лекарства са му изписани, как те са повлияли на състоянието му. Министър Николай Василев е направил вариант на здравни електронни досиета, но само за 40 000 държавни служители. При това те сами са си попълнили амбулаторните картони, тъй като от НЗОК правилно са отказали да предоставят информация. В крайна сметка 900 000 лева са похарчени на вятъра. Разгледах изработения по задание на министър Василев здравен портал, но там нищо не се отваря. Кликваш на болница, появява се препратка към НЗОК. Кликваш на личен лекар – също. Има няколко здравни беседи –препечатка от чуждестранния печат с много цветни и позитивни картинки – банани, дини. От английската версия пък можете да се осведомите в коя клиника в Южна Америка се правят корекции на бюст. Това е. Освен с похарчените пари, случаят е показателен и за феодалното мислене на някои хора в държавата. Всеки си загражда една територия и усвоява ресурси сам за себе си. След като ДАНС се зае със случая, министър Василев заяви, че бил склонен да дари здравния портал на НЗОК и здравния министър. Ама, чакайте. Този портал е направен с нашите пари. Как така Николай Василев ще го дарява, без да ни пита?
– Как очаквате да приключи този случай?
– Има прокуратура, има и над 36 контролни органи. Те са длъжни да направят одит и ако установят, че парите са похарчени на вятъра, могат да заставят виновните длъжностни лица да ги върнат в полза на бюджета. Мисля, че дори това е по-разумно.
– Какви са шансовете за силна дясна коалиция?
– Те бяха проиграни и това вече е видно. В дясно няма големи субекти. Има такива с история като СДС. Има една монолитна, малобройна група на Иван Костов – ДСБ. Освен тях в политиката присъстват ВМРО, Гергьовден, Новото време, няколко земеделски формации, Ред законност и справедливост, Свободните демократи на Стефан Софиянски, Единната народна партия, на която имам честта да съм зам.-председател, Българска нова демокрация, както и още извънпарламентарни партии и формации. Всички те трябваше да се обединят на база политики и още в края на миналата година да започнат преговори за подреждане на листите. Това можеше да стане с едни общи предварителни избори, с допитване. Ако бяхме постъпили така мъдро, с мисъл за десния избирател и за бъдещето на страната, щеше да се получи. Но Иван Костов си пожела СДС и го прибра зад гърба на другите. Това е истината. Преди две седмици чух от негови подставени лица, че дясното обединение вече се е състояло. Те казаха: „ДСБ и СДС. Това е достатъчно и ние приключихме”. Мисля, че е контрапродуктивно и това ще се види на изборите. Защото явяването на 3-4 субекта в дясно наред с ГЕРБ е убийствено. През 2005 г. субектите бяха три – ОДС, ДСБ и БНС. Борбата беше сложна и много граждани се отказаха да участват в такъв избор. Сега ситуацията се повтаря. При подписване на споразумението със СДС в х-л „Радисън” Иван Костов каза: „Работим за широко дясно управление на равнопоставена основа”. Фактите засега не го потвърждават. Преговорите с „Новото време” зациклиха. На г-жа Мозер също са поставени тежки условия и райони. На г-жа Капон се предлага да се яви като мажоритален кандидат, единствено с подкрепата на СДС – ДСБ, т.е. съвършено сигурно да загуби. Ужасно е, особено когато хората виждат и отчитат необходимостта от дясно управление. Но лидерите не са съзвучни с високата летва, вдигната пред тях. Няма лек за тази болест.
– Кой е виновен за това?
– И Филип Димитров, и Евгений Бакърджиев, и Петър Стоянов, и Стефан Софиянски дадоха пример за поведение – оттеглиха се. Има по-малки енергични, млади формации в дясно, които не са натоварени с миналото, но са натикани в сплетните около изборите заради общия хаос в дясно.
– Толкова ли е силен Иван Костов?
– Не. Той е по-скоро проблем за тези, които си спомнят миналото и живеят с него. Това е истината. Иван Костов е умел политик, с много силна воля и също толкова силен егоизъм. Той държи да разчисти сметките си с колегите от едно време, а насреща му няма воля, нито мисъл. Всички тези планове са, за да участва, тук в тези действия политиката отсъства. Слава Богу, новите, младите политически проекти в дясно имат дългосрочна перспектива и не са заразени с конфликтите на миналото. При нас в Единна народна идват всеки ден нови хора, на които им е дотегнало да живеят в европейска страна по азиатски правила. Хора свободни, които имат мечти за бъдещето.
– Какво не успя да свърши този парламент?
– Аз съм в много голяма степен разочарована от начина, по който се работи – прибързано, без да се прави широко обсъждане с потребителите на даден закон. Поради това някои закони се поправят по няколко пъти в годината. Не може да се приема закон само за това, че ще го отчетем в Брюксел и ще ни потупат по рамото. Нищо, че той ще злепостави живота на обикновените хора. Това не бива да се случва, защото ако има една несправедливост, тя веднага ражда друг тип поведение – да се заобиколи законът. Затова на следващия парламент трябва ясно и точно да му се каже да бърза бавно, да изпипва текстовете. Времето, когато се приемаха закони на килограм, отмина. Вече няма такава необходимост. Другото ми голямо разочарование е усещането, че България не е парламентарна република. Парламентът обслужва изпълнителната власт. Това е най-големият порок. Повечето депутати просто натискат копчетата според волята на министрите. Затова и отношението на хората към народните представители е изцяло негативно. Те знаят, че нищо не зависи от парламента и че ако отидат на килимчето пред министъра или кмета, по-лесно ще си решат проблема. И това се случва с мълчаливото съгласие на депутатите. Трябва да се промени начинът на функциониране на властите, иначе е безсмислено депутатите да са 240. Макар че и без друго са много за такава малка страна. Но това е капанът на Великото Народно събрание.
– Толкова ли е трудно да се махне този капан?
– Не. Както се шегуват някои колеги, достатъчно е да се свика Велико Народно събрание с една единствена задача – да го отмени завинаги.
За мен и за Единна народна партия най-значимата кауза е борбата с корупцията, оздравяване на неработещите държавни институции. Затова издигнахме преди повече от година и половина каузата „Чисти ръце”. Това е потребност и изискване, дефинирано от всеки гражданин. Ако останем в това корупционно, зловонно блато, сме изгубени като държава. Просто не можем да вървим напред. Хората искат справедливост, подреждане на обществото, повече държава в добрия смисъл на думата. Държава, която да им даде стабилитет. Ако направим малко в тази посока, хората ще бъдат благодарни. Те винаги оценяват усилията. Ние от ЕНП няма да спрем да работим за това.
