Председателят на ЕНП Мария Капон в сутрешния блок на ТВ 7
Това щеше да бъде исторически президент. През последните 18 години никога не се е случвало президент да инициира референдум. Смятам, че Първанов беше изплашен от своите хора, от структурата на Българската социалистическа партия. Беше изплашен, че ще бъде бламиран в Народното събрание при иск за референдум, категорично бламиран и от цялата тройна коалиция.
Това показва, че наистина България има нужда от ново лидерство, лидерство във всяка една форма за това, когато кажеш нещо да можеш наистина чрез действията си да го покажеш. Ще видим, краят на юли е само след две седмици.
Водещ: Вчера вие бяхте един от участниците в тази дискусия, можете да ни кажете преки впечатления. Аз само ще припомня, че преди 2 седмици заедно с вашия колега депутат Нено Димов и г-н Емил Кошлуков посетихте президента. Там той запази правото да свика референдум, ако мажоритарният елемент в изборите, така да го наречем, за да сме коректни, не добие превес. Какво е усещането ви от вчерашната среща?
Мария Капон: Наистина на срещата с президента Първанов, той си запази правото. Както се казва това запазено право може да е вечно, тъй като вчерашната среща за мен лично беше изключително безсмислена. Мислех си какви ли усещания имат данъкоплатците, ако имат времето да гледат тези 5-6 часа в ефир, които се предаваха по някои от телевизиите, за това какво се случва всъщност? Защото от едната страна беше застанало статуквото, което всеки в собствен стил разказваше какво трябва да направи, така че да направи реформа в политическия модел. От друга страна, аз не искам да влизам в битката, която тече между премиер и президент, битката в БСП, но по-важното е да се каже – имат ли воля политиците това, което говорят реално да го изпълнят. Защото няма един, който да чуете, да каже – ние сме против категорично да бъдат избирани личности, в този вид. Защото, г-н Дачков, аз не зная вие как си избирате зъболекар? Дали взимате първо списъкът на Съюза на стоматолозите или кой харесвате. Или питате кой е най-добрият и него препоръчвате на други. Когато имате проблем отново се отнасяте към него. И започвате да имате нормални отношения с него, доста по-различни от това, което си представяте ако вземете един списък. Голяма част от гражданите не познават своите народни представители и аз лично смятам, че е много хубаво да бъдеш личния народен представител. Така се чувствам когато работя в Народното събрание като мажоритарен кандидат, защото смятам, че личната отговорност е най-важната. Отговорността не е достатъчно да бъде само гарантирана от някой. Ние знаем през годините имаше много почтеност във всичко, казваше и премиера Сакскобургготски навремето. Днес сигурно и той не е съвсем сигурен в качествата на народните представители….
Водещ: Да, дори каза, че ще гарантира това, че ако някой измени на доверието отзован от Народното събрание.
Мария Капон: Аз си спомням само, няма преди година, едни плакати, на които пишеш „Гарантирано от ГЕРБ”. Видяхме, че гаранцията свърши някъде много бързо, в рамките на 2-3 месеца. Защото какво казват, така избраните кметове, които в един момент казват: „да, да ние сме кметове на този район и повече не ни интересува тази гаранция” и могат да минат например от ГЕРБ в БСП, така както се случи с книжката на един известен кмет, на Ветрино, да. Но това е още едно доказателство, че политическото статукво се притеснява от това какво се случва в страната. Притеснява се за собственото си статукво в момента, в който се заговори за мажоритарен вот. Няма как да искаме операция „Чисти ръце”, да искаме да започнем на чисто и да не дадем шанс на хората да избират личности. Тук е важно да кажем, че партийните централи винаги намират баланса си в една смесена система. Така да я наречем – пропорционална система с персофиницирани елементи или всякакъв друг термин, защото те в крайна сметка излъчват тези кандидати, но изнасят битката на мажоритарния терен. И тогава една традиционна партия, аз се надявам повечето български партии да искат да бъдат традиционни, то тя има интерес да има повече личности. Тези личности да носят своята отговорност пред гражданите и в същото време да бъдат, да харесват ценностната система на партията и да работят за нея. А успехът на всяка една личност е и успех за партията. Това трябва да могат да приемат партийните лидери. И знаете ли, вчера си мислих, четейки надписът, който беше – „за реформи в политическия модел”. Реформа в политическия модел, по най-бързия начин, може да се случи когато 20-ина олигарха биват сложени зад решетките. Това е най-лесния начин да се случи тази реформа, защото олигархията със сигурност не чака президентът или който и да било, да реши да направи мажоритарни избори, за да се кандидатира за народен представител. Със сигурност трудно ще ги свалите, както от частните самолети, така от редицата с коли и охранители, за да влезнат в Народното събрание. И какво да правят? Да работят по законодателен процес или да упражняват влияние? И какво им гарантира, че това влияние ще бъде в мнозинство? Тоест много по-лесно е, както казваше един от тях на изхода на едно студио ми каза: „Г-жо Капон, много по-евтин е всеки народен представител, отколкото кандидатът за такъв”. Тоест много по-лесно се купуват в партийните листи…
Водещ: След като е влязъл вече в парламента.
Мария Капон: …народни представители, защото тогава те разпределят своето влияние в цялата зала, в зависимост от мнозинството. Така те гарантирано си вземат от тези, които са в управление и затова г-н Дачков в рамките на последните 18 години сме свидетели на това как едни олигарси си ги предаваме от ръка на ръка, от правителство на правителство, защото ако се сетим назад г-н Гергов работеше и с г-н Костов и фондация „Бъдеще за България” дълго време правиха едни къщи, така че не е приватизирал в друг период част от имуществото си, а затова трябва да си дадем сметката…
Водещ: Всъщност за олигархия се заговори сега, но тези хора винаги са били силни с властта през годините.
Мария Капон: Може би, терминът дойде съвсем добре от руския модел, от там го припознахме и от влиянието между Държавна сигурност и връзката й с миналото, връзката й с настоящето и връзката й с бъдещето. Аз се надявам тази връзка с бъдещето да прекъснем, а това е възможно през една наистина смяна на политическия модел, като тази смяна наистина се прави плавно и консервативно, но в същото време в рамките на обозримото бъдеще.
Водещ: Може ли да се направи без радикална промяна в Конституцията? Това е голям проблем, голям въпрос.
Мария Капон: Въпросът е как искаме да подходим ако има един избирателен кодекс, който дава възможност за 120 народни представители избрани мажоритарно и 120 избрани пропорционално. Обвързаността между партиите, които са минали бариерата и съответно самите мажоритарни кандидати, сумирането на гласове, тоест всеки глас за мажоритарен кандидат е и глас за партията, която той представлява в крайна сметка. Тогава, разбира се, това е възможно без промяна на Конституцията. Ние смятам, че ще правим промяна на Конституцията през следващата година за пореден път, за пети. Най-вероятно все по-упорито се говори в Народното събрание, че такава промяна ще се направи, за да бъде вотът за Европейски избори и вотът за Народно събрание, 41-во да бъде събран на една дата. Тогава, разбира се, можем да направим и всякакви други промени, като примерно вчера дадох така знаковата поправка в Конституцията на Норвегия, където ясно е записано, че този който продава гласа си или участва в продажба на гласа си бива лишаван от правото да гласува.
Водещ: От право на глас.
Мария Капон: Не знам дали това би изплашило някой, но това говори, че има практики в различните европейски страни и те са намерили своя начин да ги отразят в законодателството. Това е една голяма част и от нашата дейност, която предстои в следващия сезон.
Водещ: Да, но ние нямаме такова законодателство, тоест това не е отразено, този феномен, който се практикува от 90-та година. Тогава бяха капачки за буркани и тоалетна хартия си спомням, да. Винаги е имало купуване на гласове. Това не е феномен от сега.
Мария Капон: Днес очаквам вече да има купуване гласове по Интернет. Даже някои така от противниците на електронното гласуване, че това много лесно ще направи купуването на гласове в една стаичка с един компютър и хората да биват разплащани, въпреки че електронното гласуване е изключително полезно за българите в чужбина и дава възможност на младите хора реално да участват в процеса. Аз вярвам в това, че трябва да продаваме идеи като политици, вярвам, че трябва да създаваме доверието във волята си, в желанието да променим България, защото аз знам в каква България искам да живея, аз съм убедена, че и вие знаете в каква България искате да живеете, в тази България, в която реално имаме много повече демокрация, много повече сигурност. И по тази причина трябва да водим тази битка и тази битка минава наистина не през ляво и през дясно, не минава през мнозинство и опозиция, тя минава между почтеност и непочтеност, през тези, които искат да работят по правилата, които искат да бъдат наистина в Европа, да се чувстваме истински член на Европейския съюз с неговите възможности и с ценностната система. За съжаление чрез олигархията, чрез начина, по който се харчат непрозрачно публични средства в една богата страна като България, защото България в момента по бюджет е много богата страна – има над три милиарда излишък и аз няма да приема, че когато има три милиарда излишък в страната за пет месеца някои ни обяснява, че всички взривове в Челопечене са станали заради липсата на пари. Това не е възможно, това е едно оправдание, поради причината, че в тази страна няма политика на харченето на тези средства. При три милиарда излишък, трябва да ви кажа, че можем да оправим…, давам ви пример със системата на здравеопазване – дефицитът в Здравната каса е около триста милиона. Това е десет процента само от тези три милиарда, събрани в първите пет месеца.
Водещ: Това е връзката…
Мария Капон: Можем да намалим данъците, това е връзката между личната отговорност на народните представители, които застават с работата си, с това какво правят всеки ден в Народното събрание пред хората, които са ги избрали и те да ги познават и да могат да искат от тях този контрол.
Водещ: С една дума, защото ни свършва времето, президентът ще има ли кураж все пак да свика референдум, защото това е единственият начин хората да натиснат партиите и те да бъдат поставени на тясно в ъгъла. Тук президентът като че ли има силен ход.
Мария Капон: Той щеше да бъде исторически президент, ако в 18-те години никога не се е случвало президент да инициира референдум. Мисля така, че правото той си запазваше до края на юли да го направи. Със следващата среща не съм оптимист. Смятам, че той беше изплашен от своите си хора, от структурата на Българската социалистическа партия, за това че той ще бъде бламиран в Народното събрание при иск на референдум, категорично бламиран и от цялата тройна коалиция. Това показва, че наистина България има нужда от ново лидерство, лидерство във всяка една форма за това, когато кажеш нещо да можеш наистина чрез действията си да го покажеш. Ще видим, краят на юли е само след две седмици.
Водещ: Съвсем близо. Благодаря Ви, желая Ви успех. Г-жа Мария Капон в сутрешния блок на „ТВ7”.
