Единна народна партия се включи в дискусията за бъдещето на десницата и демократичната общност в организирания от фондация „Конрад Аденауер“ и сдружение „Граждански съвет“ форум на тема „Политическо представителство на демократичната общност в България“, който се проведе на 3 октомври 2017 г.
„Всяка една лъжа, изречена в демократичното пространство, най-вече дясното, се плаща скъпо. И това е цената, която плаща в момента нашата общност. Цената на липсата на пълно доверие от страна на обществото към нас. Какво трябва да направим? Трябва да имаме обща цел. Трябва да започнем да казваме истината. Трябва да спрем да лъжем. И трябва ясно да се покаже, че всеки един компромис свързан със сегашното управляващо мнозинство е пагубен за демократичната общност“, заяви председателят на Единна народна партия Валентина Василева по време на дискусията.
Пълният текст на изказването на Валентина Василева, председател на Единна народна партия на кръглата маса „Политическо представителство на демократичната общност в България“.
Бих разделила демократичната общност на три части. Едната част, това са хората от общността, които са извън времето. Втората част, това са партии и хора, които заради представителството на демократичната общност във властта нямат проблем да направят компромис с принципите си. Третата част са мохиканите, които се бият до последна капка кръв за демократичните принципи.
Хората извън времето, това са децата родени 80-те години, които днес са над 30-годишни. За тях романтиката на протестите и борбата с комунизма не им говори нищо. Както и протестите от 90-те години. Те имат коренно различен начин на живот и тях ги интересува това, което се случва в момента. Втората част няма да я коментирам, но това обяснява защо демократичната общност няма представителство в парламента. Много е просто. Българският народ е мъдър, и ако субектите в ляво могат да си позволят да излъжат, защото утопиите са в ляво, но от десните хора, от демократите, се очаква те да стоят зад всяка своя дума, че са държавници, че са честни и почтени хора. И всяка една лъжа, изречена в демократичното пространство, най-вече дясното, се плаща скъпо. И това е цената, която плаща в момента нашата общност. Цената на липсата на пълно доверие от страна на обществото към нас.
Какво трябва да направим? Трябва да имаме обща цел. Трябва да започнем да казваме истината. Трябва да спрем да лъжем. И трябва ясно да се покаже, че всеки един компромис свързан със сегашното управляващо мнозинство е пагубен за демократичната общност. Защото, дали симптомите на сегашното управление са демократични? Посегателството върху свободата на словото ли е демократично? Корупцията ли е демократична? Престъпността ли е демократична? Или това, че цялото население има чувството за липса на справедливост. Не говорим за съдебна реформа, а за това, че хората живеят без чувство за справедливост. Т.е. оттук нататък демократичната общност трябва да направи тежкия избор да излезе честно пред обществото и честно да дефинира коя е нейната цел. Дали субектите, които днес претендират, че са вдясно, биха могли да бъдат въобще какъвто и да е техен партньор и да слезе при хората. Защото ние можем да говорим много за демокрация, но хората в България живеят бедно, страдат от корупция и липса на справедливост. И трябва да си дадем ясно сметката, че освен принципите трябва да направим така, че българските граждани да живеят по един истински европейски стандарт.
