Валентина Василева: „Стабилност“ не е равносилно на „добро управление“

0
682

Интервю на Валентина Василева – Филаделфевс за „Дневник“

Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2023 г.?

– Надеждите ми са за Европейски съюз със силни лидери, План „Маршал“ за Украйна, блок на реформистките сили в България и ясен анализ, който преконфигурира българската дипломация към бъдещи ключови фактори като Полша и Турция.

Опасенията ми за страната са, че „партиите на промяната“ отново няма да стигнем до единен блок, а тази година предстоят най-важните избори за страната – местните. Ако не се постигне съгласие, това означава, че отново няма да се стигне до правосъдна реформа – тоест парите ще продължават да изтичат към олигархията, а явяването поотделно на местни избори ще остави местното самоуправление в ръцете на досегашните феодали.
Ще свърши ли войната?

– Надявам се, защото никой не е в състояние да спечели война, в която застава срещу целия свят. Историята го е доказала. Ресурсът на една страна не е в земните недра, а в капацитета на държавата да се справи с предизвикателствата. Русия наближава изчерпването на този капацитет, а зад Украйна има подкрепа. Но това е краят само на горещата фаза на конфликта. За останалото не се наемам да предричам какъвто и да било срок.

В глобален план кое е най-доброто и най-лошото, което може да се случи?
– След затихването на ковид пандемията всички мислихме, че сме прескочили едно от най-страшните неща, които могат да сполетят човечеството. Оказа се, че грешим.

Днес си пожелаваме да свърши войната.

Сигурно може и по-зле – например да оставим изкуствения интелект да мисли вместо нас или роботите да започнат да се обичат по-истински, отколкото хората.
Но аз все пак вярвам в силата на доброто. И едно от най-добрите неща, които биха могли да ни се случат, е да открием лекарство срещу рака и окончателно да победим болестта на Алцхаймер. Разбира се, да свърши и войната през тази година.
Кое е неизбежно?
– Смъртта. Това е единственото неизбежно. Всичко останало е възможно и преодолимо.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
– Трябва много да внимаваме с понятието „стабилност“. Под този лозунг на власт е идвал не един диктатор, бил е унищожаван парламентаризмът и неведнъж са били погазвани основните човешки права в името на тази „стабилност“. Така Германия през трийсетте овластява Хитлер, а днес тази дума е една от основните в речника на Путин.
Така че „стабилност“ не е равносилно на „добро управление“.
Най-фаталната грешка, която едно общество може да направи, е да се откаже доброволно от правата си, от отговорността си за граждански контрол и да остави политиците да се чувстват стабилно. Има и по-лош вариант – да прехвърли цялата отговорност (тоест власт) в ръцете на един „спасител“. Опитвам се да кажа, че верният път е стабилност в устоите на обществото, което да е безкомпромисно в исканията си за реално правораздаване, отстояване на основните човешки права, корупция – сведена до минимум и достоен живот.
Тогава ще дойде истинско държавническо управление, а не стабилен феодализъм и стабилна бедност. Аз не се притеснявам от количеството избори, през които видно ще се наложи да преминем. Това е пътят, колкото и да ни е неприятно.
Затова, като начало гражданите, експертите и бизнесът трябва да престанат да повтарят съчетанието „те, политиците“. От всички нас зависи. Дори от спонсорите, които обикновено си мълчат.
Очаквате ли нови политически проекти, които могат да имат тежест/шанс за изборни успехи?
– Напълно е възможно. След 10 ноември в България избухнаха толкова много партии, че едва ли някой днес помни имената им.
След протестите през 2020 г. също възникнаха нови партии и проекти. Ако сегашните парламентарно и извънпарламентарно представени „носители на промяната“ не се справят, неминуемо тази празнота ще се запълни.
Кои ще останат, за да водят България към модернизация и справедливост, предстои да разберем.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси?
– Войната и икономиката, икономиката и икономиката. Всичко останало е следствие.
Местните избори ще разклатят ли феодалните практики?
– От милион и двеста след протестите ГЕРБ загуби 400 000 гласа. След четири изборни кампании загуби между 150 и 180 хиляди. Феодалната мрежа по общини пречи на тази партия да се срине още повече. Феодалните практики ще отслабнат тогава, когато настъпи промяна във властта, която е най-близо до хората – местната власт.
Трябва да се повтаря непрестанно, докато всички осъзнаем, че ако едно правителство може да бъде свалено във всеки един момент, защото сме недоволни от него, местната власт е несменяема за периода на мандата си. На всеки изборен ден за кмет и общински съвет ние предоставяме в ръцете на тези хора четири години от живота си. Същите тези хора работят и за парламентарни избори в този четиригодишен мандат. Тоест няма как да настъпи истинска промяна във визията за държавно управление, ако местното самоуправление е в ръцете на феодали и корупционни схеми.
Очаквате ли изненади и какви от местния вот?
– В България има 265 общини. Националните конструкции могат да повлияят едва на няколко от тях. Останалите се събират на принципа „местни интереси“, а точно новите партии са със слаби структури. Така, че за мен ще е приятна изненада, ако единодействието стартира още сега. Иначе трудно ще се справим с монолитната местна олигархия и структурите на ДПС и ГЕРБ.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
– Шансовете зависят от хората, от лидерите, от партиите.
Длъжни сме да завършим правосъдната реформа. В противен случай страната остава в блатото на корупцията и престъпността на всички нива, което ни отнема всички шансове за развитие.
Успоредно с това – образованието и културата! Това е основата на всичко.
Ще припомня резултатите от матурите след седми клас за 2022 г. – средният резултат по математика е 35.32 точки при максимум 100, а по български език и литература е 53.63 точки от максимум 100.
Ще го кажа за пореден път – в основата на високо развитото общество и интелигентната икономика стои образованият и културен човек. Илитератът е в състояние единствено да прави далавера, но не и да създава икономика.
Хората са най-ценният капитал на България. Можем да градим планове и да имаме много мечти само ако свършим тези две неща.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
– България трябва да знае, че е нападната, и да реагира като държава, защото промиването на мозъци с фалшива информация, манипулацията на исторически факти и събития вече е нападение. Отделни интелектуални групи, които имат чувствителност по тази тема, не са достатъчни, за да се справят.
Трябват прости, разбираеми конструкции, които да информират обективно. Трябват служби, които да работят и да се справят с хибридната война. Нормално ли е ми кажете ликовете на Левски и Раковски да бъдат превърнати в символи на проруските патриотари? Та Левски може да бъде символ на обединена Европа. Той ни е завещал сегашните ценности на Европейския съюз преди 150 години! А ние го развяваме като символ на омразата към съседните народи и Европа.
За съжаление пропуснахме много години и загубихме войната за умовете на хората. Сега имаме златен шанс да защитим страната ни от превръщането й в азиатска провинция на Москва и пешка на кремълските имперски интереси. Пътят към това минава през образованието и защита на националната сигурност.
Какво пожелавате за 2023 г.?
– Пожелавам здраве и смелост! Пожелавам сила на всички почтени и човеколюбиви хора! Пожелавам интелектът и достойнството да вземат връх над примитивизма!

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Линк към интервюто на „Дневник“ – https://bit.ly/3CT7gad

ОСТАВИ КОМЕНТАР

thirteen + five =