Цветна революция е термин широко използван от медиите в началото на новото хилядолетие, за да опише движенията състояли се в част от бившите съветски републики и на Балканите. Използва се също и за политически промени в Близкия изток. На прага на поредните избори в България отново започваме неусетно да се оцветяваме и делим на сини, червени, жълти и гербери. Дали обаче цветът на екипите определя качеството на играта в един отбор е въпрос, който обсъди Миа Кантова с доцент Анна Кръстева преподавател по политически науки в Нов български университет и експертът по политически маркетинг Арман Бабикян в предаването Блок 7: „Уикенд с Миа Сантова” на ТВ7.
По думите на доц. Кръстева цветовете имат способността по един ярък и емоционален начин да създават политически идентичности. Те спомагат също така и за подреждане на политическата сцена. Доц. Кръстева припомни, че класическите цветове, използвани в политиката, са именно познатите и у нас, червено и синьо, като те показват началото на изграждането на модерните демокрации. Появилите се на по-късен етап гами – оранжево и зелено. Така, ако червеното и синьото представляват крайните позиции в политиката, то появилите се в последствие показват усложняване на конфигурациите и възгледите, включването на нови теми и актьори в политическото пространство.
Арман Бабикян изрази мнение, че цветовете са именно това нещо в политиката, което политиците не успяват да обяснят на своите избиратели. По думите му у нас цвета е принадлежност до нещо по-близко, до „фенството във футболните отбори“. Според Бабикян в България нерядко цвета остава единствения признак за идентичност.
Доцент Кръстева не се съгласи изцяло с мнението на Бабикян, тя определи цвета като маркер на едно отворено пространство, което всеки изпълва със своето разбиране за политика. По думите на политическия анализатор, политиците се възползват от „полифоничното“ звучене на цветовете, за да разнообразят своето говорене със символи, за да може то да не се състои само от лозунги.
Кръстева акцентира и върху факта, че дори изкуството на XX век възлага на цвета много по-голяма роля, ако до преди това той е следвал формата, то в момента наблюдаваме как все повече се еманципира.
Видеото от участието на Арман Бабикян можете да гледате тук.