На 30 октомври правителството представи Плана за възстановяване и устойчивост, който всяка държава следва да изготви във връзка с инициативата NextGenerationEU за 750 млрд. на Европейския съюз за преодоляване на последствията от здравната криза и последвалата икономическа рецесия в държавите-членки. Артистичното представяне на Плана не можа да скрие недостатъците му, заложени още при неговото изготвяне. Въпреки декларираните задачи и намерения, че Планът цели „адресиране на структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и инвестиции“, в него не са видими нито някакви сериозни структурни реформи, нито някакви кардинално нови проекти, каза икономистът Юлиан Войнов от Единна народна партия. Според него и до момента ГЕРБ се опитваше да усвоява, а понякога да „присвоява“ европейски средства, без да прави реформи. В частта „Здравеопазване“ от третия стълб на Плана – „Справедлива България“, не е предвидена нито една мярка за справяне със срива и хаоса в здравната система на България. В днешната смъртоносна криза се очакваше това да е първостепенната задача на този План.
За съставянето на Плана няма анализ на кризата, оттам и целите са неадекватни. Липсват индикатори, по които да разберем какви са очакваните резултати от прилагането му. Изглежда целта на управляващите, които са драматично изостанали с реформите, е формално да изпълнят изискванията на Европейската комисия, просто за да получат пари.
Всичко това превръща Плана на правителството в пожелателен списък от инициативи, категоричен е Юлиан Войнов. Изпълнението им може да реши, но може и да не реши проблемите, които са заложени. Явно това няма значение. Неяснотата в предложените проекти противоречи на самата идея на NextGenerationEU. От България се очакват координирани инвестиции и реформи с осезаеми ползи за всички граждани на съюза, залегнали в Годишна стратегия за устойчив растеж на ЕС.
Липсата на съществени реформи се вижда и в разпределението на заложените в проектите разходи, които основно и доминиращо са насочени към строителни дейности и покупка на оборудване. Цели 95% от планираните разходи са насочени в областта на строителството и покупките на дълготрайни материални активи от всякакво естество, като очаквано, главна роля в областта на строителните дейности играе Програмата за енергийна ефективност с индикативен бюджет в размер на 3 млрд. лв., където основен приоритет е добре отработената програма за саниране на сгради. Извън рамката на строителството и доставките проекти, свързани с реформи и инициативи в сферите на образованието, развитието на човешкия капитал, културата и здравеопазването де факто липсват или в най-добрия случай са слабо загатнати.
Отчайващо е впечатлението, което оставя разпределението на средствата по бенефициенти. Основните получатели на средствата по програмите в размер на 85% от всички са централната и местна власт, както и контролираните от тях дружества, включително и смесени такива. Останалите 15% са насочени към граждански инициативи – около 10% и само 5% от всички предвидени в плана средства са с краен бенефициент бизнеса. Това е типично феодално мислене в управлението на ресурси. Подобно разпределение на средствата е смайващо и напълно неадекватно във връзка с настоящата здравна и икономическа криза и говори в достатъчна степен как държавата си представя развитието на икономиката и страната чрез усвояване на европейски средства.
И на последно място, но не и по значение, публично не са достъпни индикативна финансова рамка, предварителна оценка на въздействието и механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението, които би следвало да са налични към момента на представянето на Плана. Това са важни стратегически документи, на чиято база ще бъде извършена оценката от страна на ЕК и чиято липса или неяснота може да бъде причина за негативна оценка или за орязване на финансовата подкрепа по определени проекти.
На основата на цитираните факти, Единна народна партия настоява да се удължи срока за обществено обсъждане на Плана, с цел постигане на широк обществен консенсус по предложените мерки и проекти от страна на правителството на Борисов, преди неговото изпращане за оценка в ЕК. Има такава възможност, защото крайният срок за представянето им е края на месец април 2021 г.
„Ако кабинетът на Бойко Борисов откаже подобно действие, за нас означава, че бърза да насочи ресурса в предпочитаните от него сфери, а не в полезните за България сектори. Разбираме изкушението България да се плячкоса окончателно преди изборите, но смятаме за национална отговорност именно на кабинета Борисов да остави перспективата за развитие на страната в ръцете на тези, които ще носят ангажимента, а не на тези, които си отиват от власт“, заяви Валентина Василева – председател на Единна народна партия.
