За българското земеделие европейското членство на България все още не е започнало, твърди международният секретар на ЗНС
Румен Йончев, кандидат за депутат в ЕП от „Напред“
– Г-н Йончев, упрекват вас, кандидатите за евродепутати от всички партии, че нямате ясни послания и програми за това какво ще правите за България в ЕП. Вие приемате ли този упрек или се разграничавате, и ако е така, кажете как ще отстоявате интересите на държавата ни, ако ви изберат?
– За това могат да бъдат упреквани най-вече настоящите евродепутати и огромното множество бездушни чиновници, които започват да пълнят всякакви възможни служби в европейските институции от името на България. Казвам това, защото е крайно време в европарламента да влязат и заработят хора с ясни политически цели – хора, за които каузата България стои преди всичко. Наистина важно беше държавата ни да се присъедини възможно по-бързо към Европейския съюз, но не беше приемливо това да става при неравнопоставени условия, набързо скалъпени в кабинетите на безотговорната администрация. Днес, след две години членство, е ясно, че тези условия бяха некомпетентно договорени и реално България не получи очаквания тласък за развитие.
– Хората се отнасят скептично към земеделските формации заради перманентното им роене в последните двайсетина години, как ще ги спечелите и убедите, че е важно да гласуват за вас?
– Дълги години някои хора вярваха, че е достатъчно да събереш групичка, да я наречеш земеделски съюз и ето ти гарантирана подкрепа и влияние в обществото. Това се дължи най-вече на дългата история на земеделското движение в България и на факта, че почти няма българин, който да не е по някакъв начин свързан със земеделската идея. Двадесетте години демократично развитие след 1989 година показаха, че това не е достатъчно.
Земеделските идеи имат своето място и те са абсолютно актуални към днешния ден на България, когато е в ход едно мощно и болезнено преструктуриране не само на земеделието като отрасъл, но и тотална промяна на начина на живот на село. Всичко това неминуемо ще доведе до огромни социални и икономически помени в цели региони на България, където предстои тази трансформация.
Политиката на Земеделския народен съюз е посветена именно на това – да предложи верните идеи и решения в този труден период и да защити интересите на хората, които ще трябва да продължат своя живот на село. Този проблем не е нов за Европейския съюз и той разполага със средства за неговото преодоляване. Въпросът е кога те ще бъдат на разположение в България и ще започнат да действат.
– Политиката на ЕС към България по отношение на земеделието е дискриминационна и на практика получаваме в много пъти по-малко субсидии от другите страни членки, имате ли програма как например ще започнат да ни дават пари поне колкото на Румъния да речем, ако не колкото на Франция, която взема 20 пъти повече от нас?
– Основният дисбаланс, който силно изкривява възможностите за развитие у нас спрямо Европейския съюз, се състои в договорената схема за субсидиране на земеделското производство. Предвидено е изравняване на субсидиите със старите страни членки на ЕС чак през 2016 година, като старта през 2007-а бе много нисък – едва 25% от нивата на субсидиране в страни като Германия и Франция. Това на езика на икономиката означава само едно – бърз и неминуем фалит на земеделските стопанства у нас със всички последствия от това.
Няма производител, който да може да компенсира тази разлика с други средства. Не е тайна, че цените на всички материали, техника и други елементи на земеделското производство са едни и същи у нас и в Европа. Единственото, което остава като резерв за компенсиране на тази разлика, са доходите на земеделските производители и това автоматично означава, че в България те трябва да получават по-малко, за да оцелее производството им. Накратко това ги обрича на вечна бедност и мизерия в името на това да продължат да работят земята. Условията на настоящата финансова криза ще доведат до фалити, до повече безработица в селата и до дълбоки социални проблеми.
– Като дългогодишен активист на земеделския съюз в международната политика как смятате, кое липсва повече у нас – държавната подкрепа на този ресор или неглижирането му от ЕС?
– Виновниците трябва да търсим най-вече в нашия двор. Освен че договориха едни унизителни и неадекватни условия за присъединяване, досегашните управляващи правят повторна грешка, като пазят услужливо мълчание пред Европейската комисия. Нашето членство беше договаряно в други икономически условия отпреди кризата и днес не е нито срамно, нито недостойно проблемите на българското земеделие да бъдат поставени отново на масата и да се иска предоговаряне на определени параметри. Светът днес не е същият, Европа не е същата и тези договорености трябва да бъдат адаптирани.
Европейският съюз няма полза от разпад на земеделието и социално напрежение в селските райони на България. Ако това се случи, то ще струва много повече пари и усилия на Европа, за да бъде разрешен проблема. Единственото европейско решение е да бъдат незабавно изравнени субсидиите и да дадем шанс на българските фермери да се конкурират с колегите си на европейския пазар. За съжаление май досегашните властници се страхуват да вдигнат глава, образно казано. Все още се отнасят към европейските институции като към надзорници, а не като към равноправни партньори и си траят, за да не ги хванат, че крадат от малкото, което има.
– При близо петнайсетина земеделски формации у нас анализаторите твърдят, че няма никаква земеделска политика, а без нея държавата ни е на куц крак, какво трябва да стане, за да се промени това?
– Важното е кой прави земеделска политика, а не кой нарича себе си земеделец. Това е единственият критерий, за да различите приказливците от истинските представители на земеделското движение. Наистина в страна, в която все още немалка част от хората изкарват прехраната си от земеделие и живеят на село, е абсолютно необходимо да има адекватно политическо представителство. Именно затова и българската икономика е толкова уязвима в условията на криза.
Липсва дългосрочна визия и политика за един от основните отрасли, осигуряващ и част от експорта на страната. Това, което трябва да стане, е максимално бързо следващото правителство да излезе с такава стратегия, да предоговори определени условия с Европейската комисия, светкавично да развърже ръцете на специализираната администрация за прилагане на европейските фондове, за да може средствата най-после да стигнат до земеделските производители.
Вече трета година те карат на обещания и приказки, а колегите им от западна и централна Европа ни засипват с евтина субсидирана продукция. Фактически за българското земеделие Европейското членство на България все още не е започнало и ако това не стане много скоро, земеделие няма да имаме.
– Вие лично защо станахте земеделец?
– Моята история е доста тривиална за средите на земеделското движение. Аз съм един от хилядите земеделци, които следват стъпките на бащите и дедите си. Всъщност земеделското движение е повече от партийна принадлежност, то е възпитание, система от ценности и начин на живот, които осигуряват тази издръжливост във времето. Всъщност аз не разбирам хората, в чиито семейства съжителстват по няколко партийни и идейни течения. Човек би трябвало да намери общи идеи преди всичко с близките си и тогава да тръгне да проповядва тези идеи пред останалите. В това отношение аз съм много спокоен, защото съм заобиколен от земеделци.
– Защо вие земеделците избрахте да се обедините с ВМРО, „Гергьовден” и ЕНП?
– Търсенето на разбирателство и граденето на коалиции е в основата на политиката. Невъзможно е управлението на страната и правенето на политика напук на другите. В този смисъл нас с ВМРО и „Гергьовден” ни обединява именно това разбиране за нуждата да събираш хората в името на общоприети идеи и ценности. Обединяват ни и добрият тон в политиката, патриотизмът и ясната защита на всичко българско. Наистина се надяваме да изпратим в институциите достойни българи, които да отстояват националните интереси както тук, в нашия парламент, така и в Европа.
