Пред учителите- ветерани вчера, пред хората от Сопот и Раковски, навсякъде, където е излагала тезите на предизборната платформа на ЕНП, Мария Капон слага ударение на неравния достъп на българските деца до добро образование. Отдалечеността от добри училища в големи градове, бедността на родителите, безработицата на практика отнемат бъдещето на децата, защото го принуждават да остане в среда, в която не го чака нищо перспективно. С други думи и с конкретни имена днес в пловдивското село Царимир бе разказана една история, която служи за илюстрация точно на тази теза, а към нея се прибавя и още един голям проблем- интеграцията на ромите в обществото.
Семейството на Гинка Чолакова, към 40 годишна ромка, отдавна се е интегрирало добре в селото, на срещата тя е сред жените от селото, една от тях. Работи по програма за временна заетост, мъжът и е гурбетчия в Израел, а двете и деца учат в Пловдив. Ани е екзотична красавица, отличничка в Училището за хранителни технологии, а синът и е в училището по автотранспорт. „ Децата трябва да имат образование, без него са за никъде“, категорична е Гинка, а жените от селото подхв ърлят, че и двете и деца са умни и ученолюбиви. До осми клас са учили в съседното село Граф Игнатиево, където има средищно училище и транспортът е бил безплатен. За да продължат образованието си в областния град, обаче, всеки ден отиват доста пари само за път. По- точно казано – 2.60 струва билетът за автобус до Пловдив в едната посока, умножено по 4, умножено по учебните дни в месеца плюс някой лев за закуска, това си става сериозна сума за всяко семейство. Гинка обаче не се отказва, каквото и да и струва, и е убедена, че дъщеря и ще продължи и след средно образование. Тя си остава в Царимир, но доста други семейства вече са се преместили в Пловдив точно заради училищата. Все пак, наемът на квартира излиза горе долу колкото пътуването, така че крайният резултат е просто обезлюдяващото село. Преди години тук са живели 3 000 души, сега са три пъти по- малко. Младите се изнасят, заселват се пенсионери. Има дори чужденци- семейство англичани и грък и италианец. Последните двама са женени за българки, а италианецът води не коя да е, а майката на фолкпевицата Емануела. Какви ли не неща може да разбере човек, ако се разходи из селата наоколо…
Друга основна теза в платформата на ЕНП е състоянието на здравната система. И тук животът илюстрира на живо нерадостни твърдения. Историята си от последните дни разказва миловидна възрастна жена, на която и се наложили изследвания на сърцето. Перипетиите и будят горчив смях, защото приличат на дневник на инкасатор. Поне шест пъти и се е наложило да плаща потребителска такса, докато събере всички изследвания, три четири пъти трябвало да пътува до Пловдив, в крайна сметка, вместо да се лекува, тя се натоварила и физически, а и финансово, така че сега предпочита да си седи болна на село, вместо да се занимава със здравето си.
Жените от Царимир са будни и инициативни, личи си, че не се оставят лесно. Поставят както съвсем конкретни проблеми- като лошата връзка с един от мобилните оператори, така и принципни въпроси. Имат идеи за развитие на ж ивота в селото, но са ограничени от липсата на проекти. Мария Капон им обяснява тънкостите по кандидатстването по две програмни схеми и евентуалните облекчения в бъдещия програмен период, които биха им дали по- голяма възможност. Оказва се, че библиотеката на селото е едно от живите места, където хората ходят, четат, а и книги има. Обикновено са дарение, а следващото дарение, обеща Мария Капон, ще е от ЕНП. Разбира се, става дума за ниските пенсии, за недъзите в социалното осигуряване, за липсата на субсидии за селското стопанство на дребните производители, за корупцията. Хората тук се интересуват от всичко важно, което не намира разрешение в държавата. В края на септември тук ще избират кмет- наскоро кметът им сложи сам край на живота си. Трудно им е, но търсят смисъл в основните неща- хлябът, земята, училището, децата. Заслужават по- добра съдба. Както повечето хора у нас в момента, които са доведени до ръба на оцеляването.
