Пазарлъкът и чисто механичното разпределяне на избираемите места между коалиционните партньори почти задължително водят до компромиси, при което обществената оценка за кандидата може да се различава значително от отредената му партийните сметки роля.
Ситуацията в дясното пространство вече е толкова объркана и сложна, че не можем да се надяваме да бъде разрешена само от партийните елити.
В последно време дебатът за обединение на десницата излиза отново на дневен ред. Сформирането на общ десен политически блок изглежда абсолютно задължително, тъй като след поредицата разцепления едва ли някоя партия може да бъде абсолютно уверена, че съвсем самостоятелно ще прескочи 4-процентовата бариера на изборите. Видно е обаче, че преговорите се препъват заради междуличностните търкания между партийните елити, всеки от които иска другите да се обединят около него. Крайният резултат вероятно ще бъде сформирането на няколко чисто предизборни десни коалиции, всяка от които ще работи сама за себе си и неизбежно срещу останалите, за да привлече десния електорат. Това обаче отново би демотивирало десния гласоподавател, който за пореден път ще бъде изправен пред труден избор да избере най-красивия измежду няколко брака по сметка.
Не е необходим някакъв задълбочен анализ, за да се стигне до очевидния факт, че различията между десните партии не се крият в техните платформи и виждания за управлението на страната. Изготвянето на обща програма не би трябвало да представлява труден проблем и нито един партиен елит досега не е посочил някакви непреодолими противоречия.
Тези противоречия обаче стават многобройни в момента, когато започнат да се договарят местата в листите, при което нормално всеки дърпа чергата към себе си. Пазарлъкът и чисто механичното разпределяне на избираемите места между коалиционните партньори почти задължително водят до компромиси, при което обществената оценка за кандидата може да се различава значително от
отредената му партийните сметки роля.
Ситуацията в дясното пространство вече е толкова объркана и сложна, че не можем да се надяваме да бъде разрешена само от партийните елити. Необходимо е да дадем шанс на десните избиратели да се включат в процеса на трансформиране и реформиране на десницата като изразят своето мнение. ЕНП като модерна дясна партия, за която демократичните принципи стоят на първо място, трябва да предложи най-демократичния начин за разрешаване на натрупаните проблеми – провеждането на предварителни избори за единна дясна листа на парламентарните избори следващата година. Така десните избиратели ще могат да определят най-подходящите според тях кандидати, които се ползват в най-голяма степен с общественото доверие. Процесът би мобилизирал всички реални и потенциални десни гласове, които отдавна без успех търсят алтернативата на сегашното управление. Губещи ще бъдат само най-слабите партии и най-неубедителните кандидати.
Организацията на предварителните избори ще коства известни усилия и средства, но резултатите ще си заслужават. По този начин десните партии ще постигнат наведнъж няколко много важни резултата:
– Принципното съгласие за предварителни избори елиминира възможността дясното обединение да пропадне заради междуличностни противоречия. Осуетяват се възможностите за всякакви тайни договорки от типа „Х и У срещу Z“. Пълното разбирателство между всички лидери по най-болните въпроси вече не е необходимо, тъй като правото за решаването им е делегирано на избирателите.
– Може да се очаква силно активизиране на десните избиратели, които за първи път ще имат шанс да участват лично в определянето на кандидатите за депутати и подредбата на листите.
– Директният избор ще намали възможностите в окончателните листи да доминират личности със спорна репутация, които отдавна не се харесват на избирателите, но са винаги начело поради принадлежността си към някакъв партиен елит. Гласуването ще изкара напред хора с обществено доверие, които ще могат да привлекат допълнителни гласове на същинските избори. Като цяло качеството на кандидатите неминуемо ще нарасне.
– Силните личности ще могат да спечелят дори ако издигналата ги партия е съвсем малка и не много популярна, което предполага много по-шарена дясна палитра в парламента.
– Десният блок получава една много по-дълга и в началото безплатна предизборна кампания. Ако предварителния вот се проведе непосредствено преди истинския, той ще получи пълното внимание на медиите и като ново в политическия живот явление ще бъде обширно отразявано. Така всяка партия ще може да лансира идеите и кандидатите си вместо един, поне 2-3 месеца.
Как технически могат да се осъществят едни предварителни избори?
Най-удачно според мен е колкото се може по-плътното придържане към правилата на същинските избори. Същевременно не е необходимо и дори не е желателно вотът да приключи за един ден или в максимално къс срок. Възможно е в различните региони на страната той да се проведе в различно време, а избирателят може да получи не един ден, а примерно цяла седмица да упражни вота си. Достатъчно е правилата да ясни и коректни, така че да не е възможно да се гласува повече от веднъж – примерно накрая да се направи проверка по ЕГН за двойно гласуване. Удължената кампания (тази седмица в София, другата в Пловдив, а третата в Русе и Варна и т.н.) ще осигури по-широка разгласа и по-масово участие от страна на избирателите.
Договарянето на конкретните правила, по които ще се определи окончателния състав на листите, е най-трудният момент. Постигането на съгласие по тези правила и принципи обаче при всички положения ще е по-лесно отколкото при директните пазарлъци за квоти и конкретни имена. Възможен е както твърд вариант – подредба на цялата листа въз основа на гласовете от предварителните избори, така и по-мек, когато предварителния вот определя само водача или челната тройка на листите.
Най-реалистичен и лесен за преглъщане ми се струва компромистия вариант, когато първите позиции се заемат от кандидатите получили най-много гласове независимо от партийната им принадлежност, а местата след тях се разпределят на квотен принцип между всички партии, но отново между техните кандидати, участвали в предварителния вот и получили най-високо доверие. За по-голяма яснота ще дам един пример – да речем в предварителните избори участват пет партийни формации, а районът е с 8 мандата. Тогава всяка партия издига по 4 свои кандидата в този район (8-5+1). Първите три места се заемат от тримата, получили най-много гласове. Четвъртото място получава най-добре класиралият се извън първите трима кандидат на партията, чиито кандидати имат най-много гласове. Петото – кандидатът на следващата по популярност партия и т.н. Така в този район всяка партия може да получи максимум четири и поне едно мясно.
Ако броят партии, участващи в общия десен блок, е по-голям от броя мандати, принципът може да се промени, като част от местата в листите (последните) се разпределят на национален квотен принцип съобразно получените от партията гласове.
За провеждането на предварителни избори трябва естествено да се постигне съгласието на всички или почти всички десни политически сили. Вероятно някои лидери ще окажат съпротива, тъй като този подход ще отнеме голяма част от възможностите им да поставят на ключовите места свои верни хора. Ако обаче идеята се лансира упорито в публичното пространство, е твърде вероятно собствената им членска маса да упражни натиск за приемането й. Аргументи против предварителните избори непременно ще се измислят, но отхвърлянето им със сигурност би се възприело от избирателите като израз на страх и неувереност в собствените сили и поради това няма да е ход, който печели симпатии.
Къде е мястото на ЕНП в една такава схема? Въпросът дали партията ни ще спечели или загуби при един предварителен вот, не може да има категоричен отговор, но според мен аргументите „за“ натежават. Първо, ясно е, че не можем да се явим сами на изборите и ще трябва да се присъедим към някаква коалиция, в която е почти невъзможно да имаме водеща роля. ЕНП обаче разполага със силни кандидати, чиято популярност изпреварва популярността на партията, така че засилване на мажоритарния елемент чрез предварителния вот вероятно би бил в нейна полза. На пръв поглед най-облагодетелствани биха били СДС, ДСБ и други популярни десни партии, които са много по-отдавна „на пазара“ и чиято „марка“ е далеч по-разпознаваема от избирателя. Те обаче са
най-обременени от миналото и получават значителни негативи заради досегашното си противоборство и неумение да се обединят срещу общия враг БСП. Голяма част от фигурите в тях, справедливо или не, са лишени от общественото доверие. Да, хората определено разпознават тия марки, но за голяма част от тях те са губещи марки и затова се търси нова алтернатива.
Силен пропаганден ефект би имало и самото издигане на идеята за предварителни избори от страна на ЕНП. Лансирането на такова предложение и желанието за налагане на нови правила със сигурност ще импонира на избирателя дори и само заради това, че отдава в негови ръце значителна част от прерогативите на сегашната политическа върхушка. Дори офертата да бъде категорично отхвърлена (което е много вероятно) ЕНП ще може с чиста съвест да твърди, че е предложила най-доброто и демократично решение за обединение на десницата и не е нейна вината, ако такова не се осъществи.
Петър Гецов – журналист от в. „Утро”, Русе , член на ЕНП
