– Г-жо Василева, ЕНП агитира в подкрепа на задължителното гласуване. Ходенето под строй до урните няма ли да отчужди още повече избирателите от политическата класа?
– Не, и е абсурдно закон да отменя разпоредби на конституцията. Още повече че всеки може после да се впише. Вижте, не всеки минава по пешеходните пътеки, въпреки че е наясно, че така трябва.
– Как смятате, че би се отразило въвеждането на мажоритарен избор на депутати? Мнозина смятат, че това ще доведе до поделянето на парламента между най-големите политически сили в страната и ще заличи партийния плурализъм.
– За нас, от Единната народна партия, е важно с този ход да върнем дебата на дневен ред. Мажоритарният избор е последователна политика, която винаги сме отстоявали. Членовете на Единната народна партия са се явявали мажоритарно на парламентарни избори. Качествата на личността са водещи и трябва да са на показ, без да се крият в пропорционални листи, защото така гражданите без партийни пристрастия също добиват мотивация да гласуват.
Още през 2008 г. Мария Капон предложи законопроект за смесена система, подобна на германската. 120 души мажоритарни и още толкова пропорционални. Така няма риск от изчезване на многообразието в Народното събрание. Сигурно още отлежава в архива на парламента.
– Какви гаранции имаме, че мажоритарна избирателна система действително ще вкара личности в парламента, а не подставени лица на партиите?
– Гаранция за това няма. Само претенцията на избирателя е гаранция, но дори самите партии ще се видят принудени да търсят публични личности с авторитет, за да подобрят шансовете си.
– ЕНП ратува държавната субсидия за партиите да се съкрати до левче на глас. Как бихте отговорили на онези политици, според които подобно искане е проява на популизъм?
– Левче на глас е крайният вариант. Трябва да се фиксира минимално достатъчна сума за развитие на политическа дейност, но не за лихварство на партии милионери. По-добре е драстично да се свали сумата, но средства да получават и нововъзникващи структури, които имат пет или десет хиляди гласа – все едно, но да се даде шанс системата да се презарежда с нови лица и идеи отдолу, а не да се капсулира отгоре, създавайки непреодолими финансови предимства на първите няколко субекта.
Тези субсидии правят бенефициентите недостижими политически субекти, които, за разлика от останалите, имат предимството да се развиват. Фактът, че някои партии си позволяват дарения, подсказва, че тези средства са в повече и държавата може да ги използва рационално, за да изпълни тя функциите си спрямо нуждите на хората. В противен случай с нашите данъци някои трупат партийни дивиденти. Партиите е редно да се издържат преимуществено от членовете си.
– Ако взимат по-малко пари от хазната, няма ли партиите да бъдат изкушени да потърсят корпоративни спонсори, които ще им искат отплата за даренията?
– Нима сега не се случва това? Апропо колко медии проявяват интерес към начина на харчене на тези средства? Става дума за милиони, но всички се взряха в нещастните 40 000 лева на комитетите за референдума.
– Смятате ли, че въпросът за съкращаването на субсидията ще получи необходимата подкрепа, за да залегне в закона?
– Надявам се, че натискът на обществото ще е достатъчно силен. Те самите трудно ще се откажат от облаги. Вижте колко време се влачи темата с безотчетните средства за депутатите.
– Ако гласовете „за“ се окажат достатъчни само за да бъде разгледан въпросът от парламента, смятате ли, че депутатите биха подкрепили подобна мярка, която върви против партийния им интерес?
– Погледнете предните референдуми. Формално не успяха, но проектът „Белене“ бе стопиран и корупционната схема спря. Електронното гласуване все пак си проби път. Значи натискът има ефект, ако сме повече. Този референдум не е частна собственост на една телевизия или предаване, въпреки че идеята и инициативата тръгнаха оттам. Ефектът е толкова силен, колкото повече хора се впрегнат да работят в една посока.
