Изказване на Елеонора Николова

От трибуната на Народното събрание
3.04.2008 г.

Разкритията, които бяха направени пред постоянната комисия по вътрешен ред и сигурност, доказаха основателността на искането на опозицията временната анкетна комисия да се ангажира с цялостно изследване на проблема за организацията на производството, пласирането и каналите на синтетичната дрога.

Добилата прозвището комисия “Куйович” бе създадена с единствената цел да се легитимира уволнението на главния секретар на МВР Илия Илиев, като резултат на професионална некомпетентност, в каквато да бъдат уличени и седем полицаи от МВР, решили да изготвят истински паспорт с невярно съдържание, чрез който да създадат легенда и внедрят свой агент при сръбския гражданин Будимир Куойвич, сочен като един от основните организатори на производство на синтетика.

Такава официална версия има за задача и да смъкне обществения прожектор от залавянето на 80 кг амфетамин на 26.ХІ. 2007 г. На следващия ден след разкритието ГДБОП обяви, че е заловила организатора на канала – Стоян Стойчев, син на генерала от резерва от МВР Ангел Стойчев, човек от прословутия кръг “Монтерей “. Странно е съвпадението, че дъщерята на същия генерал е живяла с разстрелания Филип Найденов-Фатик, син на Исмет Шабан Фатик, внедрил в България, под чадъра на ДС, производството на каптагон през 80-те години. За същата Невена Стойчева е установено, че е в близки отношения с Будимир Куйович. Изненадващо за МВР, в съда Стойчев се явява като свидетел, а като извършител на престъплението е посочен само полицая, шофирал колата.

От събраните материали от анкетната комисия внимание заслужават няколко  обстоятелства:

1. До екстрадирането на Куйович в началото на 2005 г., няма събрани годни доказателства за организирането на лаборатории за производство на амфетамини, които да послужат за реализиране на наказателна отговорност и по-важното – за тяхното разбиване. Този факт има две обяснения – липса на професионализъм за реализация на налична информация и/или корупция. За такава свидетелствува пред генерал Ваньо Танов самият Куйович, посочвайки лица от състава на ГДБОП, на които е давал пари, като едно от тях е предадено по късно на прокуратурата за нерегламентирани контакти с друг бос на синтетиката – Драгомир Райкович.
2. Твърдението на Куйович, че в България всичко се купува. Доказан факт е издаването на истински документ за самоличности с невярно съдържание – лична карта за самоличност, паспорт и свидетелство за правоуправление – всичките съставени от ОДП Стара Загора през м.април 2006 г., на името на Цветослав Йорданов Захариев, със снимка на Будимир Куйович. Тази информация бе спестена на медиите, когато бе огласен разградския паспорт.
3. Като такъв факт би следвало да се разглежда и светкавично развилото се производство по издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и заповед за ненапускане на страната от страна на съдебните органи в Кюстендил.
4. Именно със Старозагорския паспорт влиза за пореден път Куйович на 6.12.2006 г. на ГКПП Капитан Петко войвода, Свиленград. След преминаване на границата и навлизане в страната, лицето е засечено от служители на ГДБОП, след което отведено за беседа в службата. По данни на генерал Ваньо Танов, получената информация от Куйаович е била потвърдена по други канали и е дала насока за ефективни разработки.
5. Некоректно в доклада е посочено, че служителите на ГДБОП са нарушили правилата на подсъдността по НПК. Именно след експертиза в НИКК се установява, че истинският документ за самоличност, издаден от истински орган – ОДП  Стара Загора е с невярно съдържание и така установеното вече с доказателствени средства престъпление е изпратено за разглеждане по подсъдност в Свиленградските прокуратура и съд.
6. Безспорно е установено, че между службите, а дори и в рамките само на една служба съществува хаос – няма как иначе да бъде обяснен факта, че след като на 9.ІІ.2005 г. Дирекция “Миграция” реализира екстрадиране на Куйович, на 11.ІІ.2005 г. Директорът на дирекция “Миграция “ на МВР е издал заповед за ПАМ – забрана за напускане на Република България за същото лице Бранимир Куйович.
7. На последно място като фактология, но не по значимост, следва да отбележим твърденията на Тодор Димов, потвърдени и от страна на генерал Ваньо Танов, че служителите в ГДБОП са имали предубеденост към тогавашния директор на Национална служба “Полиция”, а по-късно и Главен секретар на МВР, считайки, че има интерес да смачка определени разработки и да реализира чадър по отношение на определени лица. За краткото време, през което разградските полицаи са контролирали телефоните на Куйович, е установено, че двама офицери – от състава на МВР и Гранична полиция, са били в контакт със сърбина и са му предоставяли исканата от него полезна информация.

Така събраната информация безспорно дава основание да се подкрепят изводите на комисията за предприемане на промени в Закона за чужденците в Република България и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с цел гарантиране на националните интереси; следва да се подкрепи и решението за сигнализиране на Инспектората към ВСС за проверка на действията на съдебните органи в гр.Кюстендил, даващи основание за налагане на принудителна административна мярка за ненапускане на страната. Следва да се подкрепи и решението за предоставяне на преписи от протоколите от заседанията на комисията, в които са изслушани генералите Илия Илиев, Ваньо Танов, както и на бившия зам.директор на ОДП Разград Тодор Димов, с оглед на данните в тези изложения за извършени престъпления от страна на лица от състава на МВР.

Не подкрепям проекто-решението за необходимостта от приемане на нов Закон за оперативно-издирвателната дейност, както и проекто решението за изработването и приемането на нов Закон за МВР, въвеждащ централизация на регионалните звена на БОП. Събраните доказателства сочат, че не са спазени наличните правила за оперативно-издирвателна дейност, а не тяхната непригодност. Законът за МВР бе предложен от настоящия МС през 2005 г. и влезе в сила на 1.VІ.2006 г. Изминалият период не дава основания за смяна на модела. Притесненията са, че професионалният състав на МВР не се подчинява ва правилата, а действува с мотивировка, която не се съдържа в закона.

Изводът, който се налага от изложеното до тук е, че парламентът следва да даде мандат на комисията да продължи дейността си, като предметът на работа следва да се надгради и да обхване проявленията на корупция, мотивирали ръководни кадри на МВР да търгуват с класифицирана информация, с цел реализиране на неследващи се материални облаги, както и политическият мотив за част от ръководните кадри да действуват по посочения начин.

Това е единственото смислено действие, което обществото очаква от Народното събрание като върховен орган на българската държава.