МВР е много тежка и консервативна система, тя не може да се оправи нито за месец, нито за година, но промените трябва да започнат веднага.
– Г-жо Николова, разговаряхте с министъра на вътрешните работи Михаил Миков. Останахте ли с впечатление, че реформата в МВР е започнала?
– След нашата среща мога да кажа, че ръководството на министерството е на прав път. Г-н Миков започна твърде емоционално, като априори отрече да има мафия. Ще видим как ще се развият нещата, какви хора ще привлече… МВР е много тежка и консервативна система, тя не може да се оправи нито за месец, нито за година. Това е проблемът, но промените трябва да започнат веднага.
Днес коментирахме, че трябва да има силен отдел за вътрешна сигурност. Когато има сигнали и съмнения за нарушения на служители в МВР, но те не може да бъдат доказани, лицето трябва да бъде преместено в друго звено. По този начин капацитетът му да бъде запазен.
– Къде трябва да са разположена службата, която се занимава със СРС-тата – в или извън МВР?
– Ще отговоря по друг начин – независимо къде са разположени, не бива да е изключен гражданският контрол върху тях. Г-н Миков се съгласи гражданският контрол да се осъществява през Народното събрание.
– Имате ли впечатлението, че промененото правителство и новият вицепремиер имат искрено желание за намаляване на корупцията и увеличаване на прозрачността?
– Нямам впечатление от работата на всички министри, но виждам, че поеха в тази посока. И министър Цонев извади престъпления, вършени в Министерството на отбраната, г-н Миков се опитва да въведе някакъв ред в МВР. Най-тежката отговорност е възложена на г-жа Плугчиева – да покаже, че се създават механизми за прозрачност. Това е дефицит на цялото ни общество, не само на едно министерство, а на всички местни управи.
– Какво очаквате от мониторинговия доклад на Европейската комисия през юни, всички твърдят, че щял да бъде убийствен?
– Това, което можем да отчетем като позитив, са опитите да се съобразим с препоръките. Но до 16 юни не може да имаме качествен резултат, това е сигурно. Убедена съм, че този доклад ще бъде точна снимка на нещата такива, каквито ги виждат българските граждани. И досега във всички доклади сме виждали точната снимка на България, различни от картината, която управляващите са представяли. Но смятам, че до тежки санкции няма да се стигне, защото биха санкционирали българските граждани, а не толкова управляващите. Парите са необходими, за да се промени животът на българското гражданство.
– Очаквате Брюксел да „пусне” парите по предприсъединителните фондове?
– Може би Европейската комисия ще ги забави, докато се убеди, че у нас са създадени тези механизми, които не позволяват злоупотреба с пари. След това очаквам средствата да не заобиколят България, защото са необходими на българските граждани. И без тях управляващите намират начини и средства да крадат!
– След срещата Ви с вицепремиера Миглена Плугчиева разбрахме, че ще участвате в писането на правителствения законопроект за обществени поръчки. Какви идеи предлагате?
– Още по време на вота на недоверие срещу правителството заради корупцията, с Мария Капон внесохме много важни текстове за промяна в Закона за обществени поръчки. Те буквално се преписани от предложенията, които направи бизнесът. Аз самостоятелно съм разработила само текстовете за съдебното обжалване, защото то е само пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
– А къде трябва да бъде сега то?
– Пред съда! Вече имаме 20 административни съдилища. Трябва да има повече съдебен надзор, като и вложителите, и изпълнителите да знаят, че нещата не се развиват анонимно, а във всеки момент може да бъдат контролирани.
Когато стана дума, че няколко законопроекта са изключително важни за Плугчиева, а един от тях е за обществените поръчки, аз проявих интерес. Казах, че бихме обединили усилията с правителството, за да се направят промените по-бързо и по-качествено.
– Познавате ли предложенията на правителството?
– Запознах се с проекта, изготвен от заместник-министъра на финансите Атанас Кънчев и Агенцията за обществените поръчки. С него имам среща в утре, а в четвъртък – с агенцията. Те предлагат текстове, които уреждат нещата по европейските процедури. Увеличили са глобите и санкциите при нарушение на закона, но въобще не са работили в тази сфера, в която ние се занимавахме по поръчка на бизнеса.
– Какво иска бизнесът?
– Предлагаме да има много по-прозрачни процедури с повече участие на неправителствения сектор и на бизнеса. Представители на браншовите организации и независими експерти, всепризнати на високо ниво, би трябвало да участват в два момента – при изработването на заданието и при решаване на вида на процедурата. Тяхната дума трябва да се чува, защото познават тънките места. Понякога от заданието на една поръчка зависи кой ще я спечели. Нали виждаме какво се случи с поръчките при Министерството на отбраната?
Трябва чак след преговори с браншовите организации да се решава дали процедурата да е по т.нар. състезателен диалог, която дава възможност да се водят преговори само с един купувач.
– Защо?
– Т.нар. състезателен диалог дава възможност първо да бъдат пресети всички участници, да останат само един или двама, а накрая при преки преговори с участниците да се прецени кой да е изпълнителят. При това критериите са твърде обтекаеми.
Ние ще настояваме нашите текстове да влязат в правителствения законопроект, защото в него няма нищо от предложенията на бизнеса.
– Остана впечатлението, че вицепремиерът Плугчиева едва ли не очаква от Вас и г-жа Капон да участвате подготовката на правителствения проектозакон…
– Не мога да кажа дали точно така е възприела нашето предложение, но във всички случаи не отказа помощ, независимо от коя посока идва. Ние ще направим така, че процедурите да са по-прозрачни, защото е все едно дали се разпределят европейски или български пари. Това са все пари на данъкоплатците в ЕС.
