Избирателят първо пита има ли сирене, после гледа дали е отляво или отдясно в хладилника
Любен Дилов-син, депутат от Движение „Напред“
– Г-н Дилов, не стана ли твърде много дясното в българската политика? Как ще коментирате компроматната война вдясно, която наблюдаваме?
– Ние затова се казваме „Напред“, защото формациите, съставляващи това движение – ВМРО, „Гергьовден“, Земеделски народен съюз и Единната народна партия, се стремим да не бъдем част от вече досадилия на всички бракоразводен процес на десницата. Факт е, че там никой не говори отдавна за политика. Говори се само за стари истории – общо взето, като един провинциален театър, в който всеки се е женил за всеки по два пъти и никой не знае от кого са децата. Така че ние няма какво да си изясняваме миналото. Още повече че две от формациите в нашия съюз имат над 100-годишна история. Така че ние гледаме наистина само напред и се опитваме да говорим само за политика. И то за тази секторна политика, която засяга пряко нашите избиратели – образованието, земеделието, всички проблеми, свързани с националната ни идентичност, особено на фона на европейския проект. Докато десницата се занимава с глупости, включително герберите, оттам не чухме нито техен евродепутат, нито техен говорител да каже нещо, което по някакъв начин засяга нормалните българи. Примерно това, че по изключително кофти начин, без всякаква съпротива от страна на България бяха определени едни квоти за внос на захар, от които се възползваха изцяло Франция и Германия. Вследствие на това вероятно захарните изделия в България ще бъдат поне с 30% по-скъпи само след месеци. Ето пряк въпрос, който засяга хората, които обичат сладко. И няма как пастите да станат по-евтини, ако Юруков излезе прав в спора, или Мартин Димитров.
– Все пак тези спорове вдясно по никакъв начин ли не засягат „Напред“? Няма ли опасност заради неразбориите много от избирателите с десни възгледи да се ориентират към ГЕРБ?
– Не ни засяга. Аз често съм имал възможност да казвам, че когато човек си отвори хладилника, той не гледа дали сиренето е отдясно или отляво. Първият въпрос е дали изобщо има сирене. Т. е. ние се опитваме да правим политика, да говорим и да прокарваме закони, които да осигурят сиренето. А тия, които ще го делят на ляво и на дясно, са добре дошли, уважаваме ги, обичаме ги, ако са успоредни на нашите идеи, или поне не ни пречат, с удоволствие ще правим всичко заедно. Нямаме в момента ясен сблъсък между дясно и ляво, дори на ниво икономическа политика. По една проста причина – че кабинетът на левия Станишев и уж либералния Доган всъщност прокараха някои доста десни данъчни реформи. Плоския данък например. Така че да тръгнем да търсим едно явно детерминиране, е доста смешно на фона на доста от исканията на уж консерватора Яне Янев, които са си чисто левичарски.
– Как си представяте избирателя на „Напред“? Как ще изглежда той?
– Първо, ние се опитваме да познаваме избирателя си почти поименно. Това е стара политика на „Гергьовден“. Със сигурност това е прагматичен човек, на когото наистина му е омръзнало от безкрайните спорове на мъчителния български преход. Човек, който иска да види в следващите шест месеца конкретни неща, които ще направят живота му по-добър. Примерно иска да види предоговорени емисии на въглероден двуокис за България. Може да звучи адски отвлечено, но в превод това означава – поскъпване с 30% на електроенергията. Нашият избирател иска да види човек, който се изправя в ЕП, или се изправя в националния парламент и води битка за това. Конкретно.
– Тези шест месеца, които споменахте, не напомнят ли на онези 800 дни, които царят обеща?
– Не, просто шест месеца са срокът, в който се вижда дали някой има намерение да работи. Понякога се вижда и много по-бързо. Споменавайки царя, само ще припомня, че при първия кабинет на НДСВ, в 39-ото НС първият законопроект на партията беше Законът за хазарта. Т. е. не е нужно да чакаш шест месеца, за да разбереш какво смята да прави това мнозинство. Царят реши, че оправянето за 800 дни започва с оправяне на хазарта. Така е решил, това го вълнува. Ние имаме по-различни виждания за подобни неща. Примерно – все още настояваме нашият закон за публичност на лобизма да влезе. Поне да е ясно, че когато някой защитава нечий интерес, той е ясно кой е и какъв е. Това е философията ни – затова казвам и шест месеца, не че обещаваме някакви чудеса.
– Водач сте на листата на „Напред“ за Европейския парламент. Кампаниите на „Гергьовден“ винаги са били по-различни. Какво ще кажете на хората този път и защо те трябва да гласуват?
– Първо, защото досегашните евродепутати на България, тези, които първо бяха излъчени като наблюдатели, и тези, които после бяха избрани пряко, знаеха какво е ЕП и каква е тяхната функция в него точно толкова, колкото и българските избиратели. Т. е. нищо. Те по никакъв начин не се опитаха да защитят елементарни национални интереси в ЕП. Като под национални интереси разбирам интересите на гражданите на България. И за да не съм теоретичен, веднага давам пример. Но в противен случай тогава социалисти, гербери, либерали трябва да имат честността да се изправят пред баба на село и да кажат: „Не гледай крави! Няма смисъл!“ Защото както и да я гледаш тая крава, с камъни да я храниш, маслото, внесено от Германия и Франция, е по-евтино от млякото, което ще трябва да продаваш. Това е истината, кажи им я. Но да се заобикаля истината през цялото време, да се маркира дейност и преструвка, че някой нещо прави, е безсмислица. Малта и Кипър например получават 100% земеделски субсидии. Ние сме на 25%. И нашите хора просто са капо, тук не става дума за бизнес и икономика, те въобще не виждат смисъл. „Защо ни е въобще тоя Европейски съюз“, казва си бабата. За да докарат маслото от Германия на 30 ст., при положение че литър мляко ми е 60 ст.?
– А как гледате на сътрудничество с ГЕРБ след, а даже и преди изборите за национален парламент?
– Аз за ГЕРБ искам да кажа нещо категорично, с което не ангажирам коалицията. Значи ГЕРБ е едно, което ще се разбере какво, като влезе в парламента. Защото в момента ГЕРБ управлява 1/3 от общините в България и там е доста зле. Провалът е тотален. ГЕРБ в момента се отъждествява изцяло с една личност – любимия Бойко Борисов, който каквото е казал, не е станало. А и каквото и да е казал, се е отметнал до 30 мин от него. Т. е. цялото това нещо като сюжет ми пречи на мен да разбера какво е ГЕРБ и аз ще имам ли нещо общо с тях или не. Не мога да се ориентирам. Свикнал съм да работя в сложна ситуация, но чак пък толкова сложна никога не е била. Никога София не е имала толкова много пари, колкото има в момента, собствени доходи и от разпределението на бюджета, и никога не е била толкова зле управлявана – толкова мръсна, толкова без проекти, толкова без каквато и да е перспектива. Оставете всичко останало – харесваме ли го Бойко, не го ли харесваме, какви са му мускулите и в колко точно предавания ще се снима днес. Това е друга тема. Говорим за резултати, а те са отчайващи. Наистина отчайващи. Нищо ново не се е случило освен довършването на някакъв проект, който е още от времето на Софиянски.
– А до Костов ще застанете ли?
– Ние ще застанем и до дявола, ако е ясно какво полезно нещо ще направим. Въпросът е, че нищо полезно не се ражда оттам. В последните шест месеца Костов не е казал едно градивно изречение. Той казва какво трябва да се разруши. Тия хора не престанаха да взривяват мавзолея. Иска да спре Белене, иска да спре това, иска да спре онова, иска да спре Юруков. Иска непрестанно да спира нещо – влаков спирач. Въпросът е, че ние искаме конкретика. Казваме им – айде, момчета, обединяваме се зад еди-кое си. Казваме им сега – дайте да издигнем общи 31 мажоритарни кандидати, говорим го от два месеца, откакто се разбра, че ще има мажоритарни избори точно по този фалшив начин. Добре де, нека да видим резултатите от евроизборите, казват те. Добре де, ще ги видим, ние не искаме тези места, издигнете ги вие, но нека да бъдат общи. В противен случай наистина ще ни откраднат изборите…
– Имате една теория, че има хора, с които не трябва да се показваш дори на снимка?
– Да, има такива хора. Един от великите романи на Маркес започва с изречението: „Днес беше чудесен ден да се фотографираш.“ А иначе, що се отнася до морал и последователност – „Гергьовден“ никога не е участвал в предварително решени и лесни битки. Участвали сме в избори, в които трябва да се докажеш максимално, за да имаш резултат. И това прави живота ни лек – не правим компромиси. Като казваме, че не стоим на една снимка с Ковачки, с Костов или Симеон – не стоим добре. Няма значение какво ще ни донесе един такъв съюз. Както казва Рачко Пръдлето „Човек заради едното красно име живее“.
– А драмата с Ковачки?
– Няма драма с Ковачки. Има една формация, която застъпва интересите на една прослойка, която не се чувства добре представена. А не се чувства, защото механизмите синдикатите да влияят върху публичния живот са ограничени. И ние смятахме, че този план ще се развива в тази посока. Още нямаме доказателство, че не е индивидуален план за спасението на господин Ковачки. И в такъв не бихме искали да участваме. Същия проблем има ДСБ – защото през цялото време се създава усещането, че ДСБ не е политическа формация, а е клуб за спасението на редник Райън. Клуб за спасението на господин Костов. И това нещо създава у нас впечатлението, че нещо е сбъркано. Затова и много хора напуснаха тази партия. Защото не можаха да приемат, че проектът им, дори да е за спасяването на Костов, минава през съюз с личност като Бойко Борисов.
– И все пак няма ли да се обърка десният избирател? Цялата история – Костов, Мартин Димитров, „Напред“? Може ли да стои сериозно човек, когото наричат Мартинчо? Нямаме парламентарна група, която и да е в ЕП, ясно да удари по масата и да каже: „Вижте какво, тази история със земеделските субсидии трябва да стане ясна. Дали ще са поравно за всички, или няма да ги има?“ И в двата случая българското земеделие печели много – ако са поравно за всички, или ако изобщо ги няма.
– Иванчо Йотата стои много сериозно в „Под игото“. Човекът си има кауза… Друг въпрос е как ще се възприеме, дори да се казва Мартинчо или Иванчо Йотата. И всички хора с каузи трябва да бъдат уважавани. А за избирателя – поне този, който иска да гледа напред – няма как да се обърка дали някой е искрен, или не. Особено след царската обеца на ухото.
