От създаването си комисията станала популярна като комисия „Сретен Йосич” започна работа с политически бойкот и нежелание да се изяснят обстоятелствата около престоя на лицето на територията на България.
Натискът идваше от някои среди на т.нар. десница поради факта, че по-голяма част от пребиваването в страната е по време на нейния мандат. Противно на тиражираните очаквания обаче, най-слаба заинтересованост и съпротива към работата на временната комисия дойде от представителите на БСП. На практика се откриха данни, че службите в страната са били алармирани отдавна от партньори в Западна Европа, но не са последвали действия по задържането.
Нежеланието на социалистическата партия и контролираните от нея държавни органи да си свършат работата, ми дават основание да мисля за преднамерено бездействие. Може би, това е резултат от факта, че и тогава, и сега в органите за сигурност влияние имат едни и същи хора.
В резултат на горните изводи обявявам, че се оттеглям от комисията като единствен представител на опозицията и оставам с ясното съзнание, че истината е важна за демокрацията в България. Затова едно от първите неща, които ще предложа на следващото Народно събрание е да състави нова комисия, която да установи окончателно дали българските служби са осигурявали закрила на международни престъпници от мащаба на Сретен Йосич и дали по време на югоембаргото е вървял паралелен процес на обогатяване на лица от българския бизнес и политически елит.
