Плащаме много скъп газ, опитват се да ни държат монополно зависими с ядреното гориво, а дали танкерите, пристигащи в Бургас, са само от Русия, попитайте „Лукойл“
В българската енергетика непрекъснато се разиграва този водевил за добрия северен брат и злите западни компании. Диверсификацията е единственото решение за превенция на риска пред страна като нашата, която е 90% зависима от една посока. И в този казус, Москва и „Южен поток“ не са решение, казва Мария Капон, председател на Единна народна партия, в интервю за Mediapool. Тя критикува правителството, „защото ни обещаха управление за реформи, а получихме власт на компромисите, която вкарва страната в дългова спирала“. Ще работим за икономическата свобода на тези, които създават брутния продукт на България, казва още Мария Капон, която е член на Националния съвет на Коалиция „Десните“
Г-жо Капон, как си обяснявате това, че едва след като Путин реши да спре „Южен поток“, в България започна дебат дали проектът е полезен за страната, какви печалби ще носи, колко ще струва и т.н. От обясненията на премиера Борисов се разбра, че България не би имала печалба от „Южен поток“, но пък приходите от данъци и такси щели да са по-високи от постъпленията от транзитни такси. Оправдава ли това интересът на страната от изграждането на тръбата?
Ако дебатът беше започнал по-рано, както е редно да се случи в една демократична страна, точно на премиера Борисов щеше да му се наложи да обяснява какво подписва и защо го подписва след като няма икономическа изгода и печалба. Говоря за подписа през 2012 година. Някой непрекъснато се опитва да лансира тезата, че Русия е единственото място, от което можем да получим изгодно нефт, газ и ядрена енергия.Едва ли не само заради сантименталните чувства на руския народ към България. Пазарната реалност показва нещо друго: България плаща много скъп газ, опитват се да ни държат монополно зависими с ядреното гориво, а дали танкерите, които пристигат в Бургас, са само от Русия, попитайте „Лукойл“. В българската енергетика непрекъснато се разиграва този водевил за добрия северен брат и злите западни компании. Затова и дебатът започна тогава, когато е вече излишен по същество. Сега го слушаме, за да може целият фен-клуб на Големия шлем, начело с Георги Първанов и очевидно с цялата управляваща коалиция, да си извоюват морално алиби за поредния им неуспех да прокарат имперски енергиен проект на българска територия.
Има ли според вас рискове за България от решението на Русия да сложи кръст на „Южен поток“ – съдебни искове заради отказа на страната да разреши строителството, проблеми с доставките на природен газ и пр.
А ние виждали ли сме договора? Кога ще го публикуват? Какви клаузи има вътре? И защо ние да плащаме след като Путин го спря, логично е обратното? Но аз нямам големи илюзии, защото все още не сме получили нито цент обезщетение по първата газова криза от 2009 година, а българските предприятия претърпяха много щети. Не получаваме компенсации и когато налягането по тръбата спадна, въпреки че служебният министър на енергетиката Щонов се опитваше да го обясни с технически проблем. Очевидно такъв няма и в момента се снабдяваме допълнително от хранилището в Чирен. Искам да сме наясно, че България е изключително коректен платец, но не срещаме същото отношение от другата страна. Рисковете за държавата ни са свързани с агресивното поведение на Русия в Украйна, това винаги застрашава нормалните търговски потоци и стокообмена. Диверсификацията е единственото решение за превенция на риска пред страна като нашата, която е 90% зависима от една посока. И в този казус, Москва и „Южен поток“ не са решение.
Кой според вас е губещият от спирането на проекта? Могат ли да се очакват претенции от страна на фирмите, избрани за изпълнители на строителството?
Губи този, който се опитваше да продаде стоката си извън законите на Европейския съюз. А това е „Газпром“. Губещи са, разбира се, и комисионерите от двете страни на тръбата, защото този проект от пиано-бара* до ден днешен поскъпна около четири пъти и половина. А за тези няколко години не са поскъпнали толкова пъти нито труда, нито стоманата за тръбите. Очевидно рязко се повиши само „данък корупция“. Явно и на Путин му писна. Дори той видя, че въпреки сериозните пари, които ще плати българският народ на няколко души, които харесват него, този проект няма да се случи. Имаше един стар виц за двама затворници, които бягали, но за нещастие попаднали в яма, направили няколко безуспешни опита и тогава единият се обърнал към другия с думите: „Ако още веднъж не успеем, си вземам шапката и си заминавам!“ На Путин му се случи за трети път и явно си взе шапката.
Какъв сигнал излъчи Русия със зачеркването на амбициозния си геостратегическия проект в условията на западни санкции и продължаващо задълбочаване на конфликта между Кремъл и Запада?
Сериозно погледнато, за света и за Русия не е добре тя да преживява дните си в изолация, но президентът им полага всички усилия да съхрани положението. Цените на горивата драстично спадат месеци на ред. Загубите за Русия за 2014 г. са поне 130 млрд. долара, според анализаторите и собствения им министър на финансите. Отделно десетки милиарди си тръгнаха от потенциални инвеститори. В същото време десетки милиарди руски капитали изтекоха навън, за да търсят сигурен пристан. В украинската война потънаха десетки милиарди, а рублата девалвира… Русия е в икономическа криза и това е лош политически вариант за света, защото една богато въоръжена страна, със слаба икономика и агресивно лидерство винаги представлява заплаха за цивилизованите отношения в света.
Какъв подход би трябвало да избере правителството по отношение на споразумението с „Уестингхаус“ за изграждане на VII блок в АЕЦ „Козлодуй“? Как тълкувате появилите се преди месец изявления, че имало чужди инвеститори с интерес към спрения проект за АЕЦ „Белене“?
За този месец не намериха ли време споменатите инвеститори за „Белене“ да се появят? Или пак от Бангладеш ги чакаме? Вижте, не са много хората, които са склонни да хвърлят 20 милиарда, при тези прогнози за икономиката на България и при намаляващите възможности на Русия да финансира геополитическите си претенции. Що се отнася до VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, мисля, че правителството трябва да избере най-простият пазарен инвестиционен подход. Когато имаш два тризвездни хотела, които работят и имат определен живот, е добре през техните приходи да финансираш строителството на един максимално модерен петзвезден хотел. С удължения живот на V-ти и VI-ти блок трябва да се изгради най-модерният реактор именно на територията на АЕЦ „Козлодуй“ и да осигурим истинска диверсификация на източника. Трябва да има прозрачен търг за строителството му, ясна финансова рамка… Държавата трябва да подходи точно като предприемач като изпълни националните си задачи: да има българска ядрена централа, диверсификация, модерен и сигурен реактор, евтина и чиста енергия и ново поколение експерти, които могат да работят с още една технология.
Какви са според вас най-критичните решения, които правителството би трябвало да вземе в областта на енергетиката, като се има предвид катастрофичното състояние на сектора и финансовата дупка в НЕК?
Едно добро начало би било да престанат да крадат от сектора. След като НЕК е в такова състояние, официално трябва да се обяви така отлаганият фалит. Държавата трябва да разпредели ангажиментите й. Следва да стартира моментално обследване на електропреносната мрежа и да започнат инвестиции в умни мрежи и намаляване на загубите по тях. Трябва да се ускорят действията по въвеждане на енергийна борса, след като години наред получаваме помощ от Норвегия, за да я направим. Тотален приоритет са също интерконекторите, проектът за второ газово хранилище до Галата, проучването на дълбоките води за находища на въглеводороди и реални концесионни такси при добив. Това е само за начало.
Вие заехте силно критична позиция към настоящото управление още от първия ден на създаването му. Какви са според вас най-обезпокоителните факти и тенденции, които се открояват след първия месец?
Да, бях и продължавам да бъда критична. Защото ни обещаха управление за реформи, а получихме власт на компромисите, която вкарва страната в дългова спирала. Докато се задоволят апетитите на всички онези, които твърдяха, че не се борят за постове, ще се окаже, че няма как да се комбинира воля за реформи в този вид. Изведнъж всичко стана приемливо. Румен Петков, Цветан Цветанов, Атанас Атанасов и Слави Бинев работят в синхрон. Нима да замениш нецивилизовано заместник-министър на отбраната срещу преместване на новините на турски се оказва нормалност? Да вземеш един милиард при Орешарски беше ужасно за поколения напред, а сега Борисов да изтегли 8 милиарда се оказва пак нормално? Да се правят политически назначение с тотална липса на компетентност се оказа приемливо? Дори вече има ресор с назначение „Надзор“ като висш политически пост, за да могат патриоти, комунисти и уж реформатори, начело с популисти да са в хармония. А къде е така обещаната им до месец управленска програма със срокове и цели? Няма я. Но пък е видно, че никой не се интересува, освен рейтинговите агенции, които бързо оцениха ситуацията в България на езика на икономистите като „боклук“ (junk). Държавата ни вече е рискова за инвестиции. Когато управляват безпринципни и „екстравагантни“ коалиции всички се оказват консервативни за инвестиции. Едно е сигурно – предлага ни се устойчива бедност.
За нас „Десните“ предстои много работа, за да убедим хората, които произвеждат, тези които дават работа, тези, чийто продукти имат принадена стойност, тези десетки и стотици хиляди талантливи и работливи български граждани, които мъкнат икономиката на гърба си, че ние искаме и можем да защитим техния интерес. Това са тези, които не избягаха, а създават Брутния вътрешен продукт, плащат данъци, плащат пенсиите на всички, работят въпреки държавата, търпят корупцията й, сблъскват се със съдилища и банки… Тези хора трябва да са икономически свободни и защитени да се развиват, за да може предприемаческия им талант и труд да позволи възраждането на българската икономика. Само това ще помогне и на останалите, ще привлече още хора в тази категория и ще даде ново качество на живот за българите.
*Трите руски енергийни проекта – „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас – Александруполис“, наречени от тогавашния президент Георги Първанов „Голям шлем“, бяха договорени през 2008 г. при посещението на руския президент Владимир Путин в София, станало известно и с посещението на двамата в столичен пиано бар.