Ще намери ли разум в Народното събрание такова мнозинство, което да не ни изпрати на поредни предсрочни парламентарни избори, а да излъчи едно управление, което да поеме предизвикателството да управлява пред няколко кризи – една от които – Ковид, друга – икономическа, социална, тежки зимни месеци… ?
Аз ще започна, може би, с най-важната задача, независимо дали ще има избори. Както съм го казвала досега – ние от избори не се плашим, защото по-добре да има избори и било то и скъпи, отколкото лошо скъпо правителство.
Така че, нека да минем към важната задача и това е актуализацията на бюджета, която ние трябва, като Народно събрание, да направим. Аз още в девет дневния парламент поисках такава актуализация, ГЕРБ и Ананиев тогава неглижираха това. Не можем сега да се държим обаче
по същия безотговорен начин. 60/40 и цялата подкрепа за бизнеса, пенсии – актуализацията, за лекарите на първа линия срещу Ковид подкрепата, която трябва да има, забележете, че в актуализацията има средства които са за Remdesivir – едно от най-важните лекарства,
които са при Ковид криза, има средства, които са в актуализацията, предложена от служебния кабинет, разбира се, за пожарите и за гражданска защита… Тоест редица са проблемите, които увисват, докато някаква група политици с такъв… просташки политически език се опитват да провалят и възможния мандат, и възможната актуализация. Така че, за мен, това е първото действие, което трябва да направим и тук трябва да кажа, че президентът Радев дава това време за вразумяване и за свършване на тези важни действия в Народно събрание. И това е отговорното действие, и трябва да се гледа на това и през призмата на скочилите цени
на парно, на вода, на ток, на нарастващата пандемия… Не всичко е кой какво е казал някому.
Да, оказва се, че политиците много, така, лековато боравят с думите и са склонни бързо да забравят нанесените обиди, но можем ли ние, които не участваме в този Ваш разговор – обикновените хора, да съдим за възможностите – например да се разберете за правителство, ако успеете да се разберете за актуализация на бюджета? Може ли едното да се смята
като репетиция за другото?
Аз няма да го гледам по този начин, защото смятам, че третият мандат, който има реална възможност да се състои, трябва да се състои по различен и нов начин – абсолютно прозрачно пред очите на цялото общество. Всякакви разговори по тъмни доби в някакви стаички, някой да вади някакви реплики, това… и да ги вади извън контекста – няма как да стане. Мисля, че това е първото основно важно и след това, разбира се, да си дадем сметката за отговорността.
Аз смятам, че има много тежки кризи, през които е минавал светът и в които се вижда, че
те са били разрешени. Считам, че дори промяната на преговарящите е един от вариантите това да се случи. В крайна сметка дипломацията знае как.
Бихте ли приели на масата за преговори отново „Има такъв народ“? Не, че те ще се върнат, но е важна и степента на политическа хигиена, която от ваша страна ще поставите, като условие, защото Слави Трифонов каза вчера, че „Има такъв народ“ излиза буквално на избори или пък,
ако другите 175 депутати в Народното събрание успеят да формират някакво мнозинство и да си излъчат правителство… Има ли начин и как виждате едно такова връщане на масата за преговори?
Това е… може би, което г-н Трифонов каза е само на пръв прочит… Ако задълбочено се чува това, което той сподели в ефира на Вашето радио вчера, може да се види, че всъщност той си дава сметката колко важни са процесите за страната и как те се менят във всеки един момент, така че, разбира се, без „Има такъв народ“, аз все още продължавам да твърдя, че ние гледаме в една посока за определени приоритети, което сме го казвали многократно в преговорите, които бяха по групите и смятам, че в политиката инатът не помага, защото само забавянето на внасянето на Плана е една от другите щети за страната и това е важно да си сложим тези приоритети на масата, да направим публични разговори и мисля, че има възможност да дадем определен срок – ние го наричаме заедно с колегите от „Демократична България“ – техническо правителство
за определено време. Въпрос на отговорност е.
Мисля, че това, което видяхме, този ужас на скритите кадри от ГЕРБ, този ужас на пребитите ни деца, това е нещо, което връща дневния ред на правилното му място. Виждаме, че тези хора трябва да са вън от системата. Те трябва…, които бяха назначени да пазят нас, те пребиват децата ни по този абсурден начин, с цялата агресия. А нали разбираме, че Борисов е този, който носи най-голямата отговорност, разбира се и Гешев, те скриха кадрите и…
Но по-страшното – не кой е скрил кадрите, а че това се случи. Ние го знаем от първия ден.
Ние го знаехме от децата. Днес всеки може да извади пропагандната машина и начинът, по който наричаше децата.
Съжалявам, че съм много емоционална по темата, защото това трябва да се види от всяка Българска майка, за да се разбере какво означава авторитарен режим. Как той не се интересува от нищо, освен от съхранението си. Така че моралното решение, сега, разбира се, лично на Борисов, аз вярвам, че той има такова, но ние видяхме неговите ботуши, неговите юмруци, неговата власт и затова смятам, че ние, от трите парламентарни групи, които наричахме „промяната“, днес имаме отговорност това никога повече да не се случи.
Можем ли да смятаме, че тези кадри на полицейското насилие от протестите на миналото лято са нещото, което ще спре свободното падане, разпада на политическия разговора при вас, формациите на протеста. Моментът на отрезвяването ще ви върне към проблемите на хората?
Ние сме от „Изправи се! Ние идваме!“ през цялото време в проблемите на хората. Затова смятаме, че и актуализацията на бюджета е толкова важна, Но знаете ли, тези кадри са толкова разтърсващи. Особено сега, като слушам цялата им нова пропагандна машина, в която се опитват да ни обясняват, че някой ги вади в този момент. Ами Николай Хаджигенов,
като председател на тази комисия и не само като председател, от една година се опитва да извади тези кадри. Те са отказани на два съдебни състава да бъдат дадени. Кой криеше тези кадри? Нали точно ГЕРБ криеше тези кадри. И сега трябва да кажем, че това, което се случва е, пак казвам, един много тъжен, тъжен опит на едни хора отново да се опитат, вместо да се срамуват, да извадят двамата си министри от залата на Народното събрание, защото това е срам за всички ни.
Тези двама – абсолютно отговорни за тези действия, за тази агресия над децата, някой да скача с ботуши върху главата на дете, да рита в бъбреците.
Да продължавам ли да разказвам този ад?! Ад! Абсолютен ад!
Не, недейте! Трудно е да се изгледат оригиналите.
Тези двама човека не могат да бъдат в зала, разбирате ли? Те не могат да стоят като народни представители. Те трябва да бъдат съдени и те трябва да бъдат извънзалата на Народното събрание! И това е отговорността на ГЕРБ, ако те имат и капка морал. Ако имат и капка морал
към българските майки. Въобще не говоря за власт и за политика.
Ето това е една от темите, които могат да поправят пукнатините в политическия разговор на партиите на промяната в Народното събрание и аз се надявам много умно
да подходите
Г-жо Янкулова, една от темите, които могат да поправят този разговор, е да влезнем на висотата на отговорността на разговора – по начина, по който говорим, по начина, по който се държим и той да бъде абсолютно публичен този разговор и абсолютно откровен.
Като се сетите за цената, която беше платена от гражданското общество на протестните площади миналата година, това, според мен, ще ви помогне да се качите на висотата на политическите решения, които очакваме.
Ние от „Изправи се! Ние идваме!“ както и колегите от „Демократична България“ не сме преставали през цялото време да искаме разговор.