В момента има една дискусия по Изборния кодекс, която ми прави много силно впечатление. Тя се оказва поредният препъникамък и свидетелства за липсата на ценностна база при българските политици.
Става дума за въпроса дали да има агитация на майчин език. Ние искаме децата ни, който са в САЩ да могат да отиват да гласуват и да бъдат агитирани на български, да можем да имаме български училища. Нормално е, когато имаш етноси те да могат да имат агитация. Няма случай, когато имаш представители от различни етноси в една зала, да няма и преводач. Разбира се, че ще има преводач.
Толкова тежко се обръща дискусията. Някой има интерес в месеците преди изборите да създава напрежение като повдига една тема и не иска да я реши. Странно е мълчанието на Реформаторския блок. Колегите като Корман Исмаилов, който са част от РБ, знаят колко важно е да се позволи тази агитация, за да може всеки един български гражданин да чуе и разбере какво му предлагат политиците. От друга страна всеки български политик може да се възползва от това, за да има своите кандидати от различни етноси.
Винаги сме живели в годините мирно и съвместно. По БНТ трябва да има много повече новини на турски език, на арменски, ако щете, за да се знае във всяка една точка на страната какво се случва. В големите малцинствени групи има достатъчно възрастни хора, които не говорят добре български език. Чрез тази информация те ще знаят какво прави българското правителство за тях като български граждани. Те ще чуят политиката на София, ще знаят какво се случва в българския политически живот, а не това, което им казва Анкара.
Националната политика на отговорните политици е да кажат на своите граждани и всеки да ги разбере какво предлагат и каква политика провеждат. Като български политик искам всеки български гражданин, независимо от своя етнос да разбира какво прави българското правителство, или какво не прави. Да чува какво казва държавата му, а не това, което му говори, например Ердоган. Това е патриотичната позиция.
Не може възрастните хора да плащат цената за състоянието на образованието и преподаването на български език у нас и да остават изолирани от правото си да изразят отношението си към властта в България. За какво носим учебници в Молдова и Украйна за нашите малцинства? С какъв аршин мерим? /БГНЕС
–––-
Мария Капон, председател на Единната народна партия.
