Страната ни се управлява по латиноамерикански модел от 20-ина фамилии, твърди известната юристка и заместник-председател на ЕНП Елеонора Николова
– Г-жо Николова, тези дни политологът Иван Кръстев заяви, че има криза не само в управлението, но и в обществото. Вие как ще коментирате, какво се случва в държавата ни след доклада на ЕК и поредния неуспешен шести вот на недоверие към кабинета?
– Смятам, че кризата в обществото е факт и това е фундаменталният фактор, а кризата в управлението е логичен ефект от това. Няма как безболезнено да преживеем емиграцията – липсата на около един милион души във фертилна възраст, образовани и носещи стремеж за успех. Това не се компенсира в обществен план с 500-те долара по банков път до мама и тате. Въпреки споровете между политолози, социолози и историци за мен преходът в социално-икономически план завърши. В политически не. Адаптацията на политическото представителство не е приключила. Когато основавахме Единна народна партия, в залата все още имаше хора, които обсъждаха откъде идват. Днес всички говорят накъде отиваме. Партии, които се определят, разграничават и вдъхновявят само от знаци и събития на миналото, остават в него. Все още такива партии мъждукат на политическата сцена, подхранени от някои лев, обран навремето от гражданите.
Обществото е болно от бедност и липса на справедливост. Хората от средното и старото поколение се оглеждат със страха на току-що слязъл на „Елис Айлънд” емигрант с 30 долара в джоба. А младите търсят индивидуални решения за съдбата си. Липсата на справедливост, въздавана от държавата, руши рамките на общия ред и правилата за съвместен живот, основани на ценностите и традицията на нацията. И се заместват от протеинови мутри, силиконови певици и подставени политици. На този фон страната ни се управлява по латиноамерикански модел от 20-ина фамилии, които са придобили икономическа мощ, приватизирали са информационната база на БКП и ДС и мафиотските банди на прехода. Така държат контрол над правораздаването, медиите, политическите партии и бюджета на страната. Сега просто търсят подходящото лице, което да „играе” Путин на българска сцена. Всички, които са несъгласни правят нови формации, опитват се да разрушат съществуващото статукво. Не сме съгласни с този сценарий и затова събрахме свободни граждани и създадохме Единна народна партия.
Колкото за доклада – вървим към изпитания за държавата в отношенията с ЕС и редовни избори. Мисля, че и в Брюксел видяха силата и безочието на българската олигархия. Представителствата и посолствата на съюзниците от НАТО и ЕС също имат избори – или само да гарантират спазването на общите ни договори и стратегическите си интереси, или да ни стимулират гражданското общество и правилата на закона и демокрацията да управляват страната.
– Дали опозицията най-сетне ще предприеме някакви категорични и общи действия срещу властта?
– Вече трябва да си дадем сметка кой всъщност държи реалната власт в България и кой е опозицията на днешния вид власт. Реалните разделителни линии между власт и опозиция не минават през редичките с червено-сини етикети. Затова и хората биват залъгвани днес с махленски обяснения от типа „президентът просто ми е приятел…”, „че кой си проучва спонсорите?”, „с него сме били в службите…”, „днес – Гаргамел, а утре – чукаме на отворена врата” и т.н. Реалните разделителни линии се заместват от сурогати и битови обяснения.
Затова в началото на април от трибуната на Народното събрание колежката ми Мария Капон постави реална бразда – провеждане на операция „Чисти ръце”. Това е действие срещу истинската власт в България, а не срещу три етикета. Аз като юрист и политик съм чувствителна към това. Това е истинската база за общи опозиционни действия. В тази гражданска позиция няма място за политически егоизъм и на когото му стиска и иска промяна ще застане до нас. Другото е подмяна на актьорите, но системата, която отвращава хората, ще остане. Страната има нужда от модернизация и реална власт в ръцете на гражданите.
– Какви са прогнозите ви – как Европа ще се държи оттук нататък с нас?
– Европейският съюз ще продължи да пази интересите на всичките си членове и на всички данъкоплатци в общността, включително и на българските. Въпросът е как ние ще се държим към себе си. Никой не дава на детето си пари за баничка, когато то си купува с тях лепило и диша в торбичка.
– Ще имат ли резултат земеделските протести, които започнаха заради спрените евросубсидии?
– Реалният агросектор все още не разчита само и единствено на евросубсидиите. Той не е готов за това. Земеделците трябва да намерят модерен носител на техните интереси и когато започнат да колят телета от възмущение, а не заради 2000 евро, изпратени от една партийна централа, тогава ще има ефект от тези протести.
– Възможно ли е политиците да успеят да извадят гражданите от безразличието, в което са, и да излязат поне за един ден на протести, както предложи лидерът на ДСБ Иван Костов?
– Докато граждани и политици се намират на две диаметрално различни места във въпроса, който ми задавате, няма да успеем. Гражданите са безразлични към хора като Иван Костов и няма да го последват, защото той се възползва от доверието ни и се чувстваме излъгани. Това е причината за безразличието. Политиците не са психоаналитици, но е ясно, че хората отказват да преследват измислени цели, които не променят живота им, а целят просто да сменят управляващата върхушка.
– Наесен ще напуснете ли парламента, както призоваха някои ваши колеги от ГЕРБ и „Атака“?
– Не е дясна политика да се бяга от отговорност, нито отказът от работа в Народното събрание ще помогне на България. Парламентът е един от важните лостове за контрол и натиск над управляващите и е глупаво да се предоставя тази трибуна само в ръцете на тройната коалиция. Ако това не е ясно на ГЕРБ и „Атака“, да си спомнят комисията „Куйович” и начина, по който се разви скандалът с Румен Петков. Това се случи с активните ни действия в парламента, а не с крясъци около него. За да вземе някой властта, няма нужда да се руши демокрацията. Ако в къщата ви няма ток, е абсолютно все едно дали сте сменили инкасатора.
– Вие сте уважаван юрист, как смятате, коя е най-подходящата избирателна система за реалностите у нас? Какво би мотивирало българина да отиде пред урните?
– Преди година и половина заедно с Мария Капон и колеги внесохме проект за смесена избирателна система, базирана на немския модел. Той умело съчетава мажоритарния и пропорционалния избор. Българинът ще отиде пред урните, когато повярва, че това действие променя живота му. Всеки платен глас се превръща в сила за мафиотизираната олигархия. Трябва да сме наясно с това, когато ни се предлага, да избираме.
Интервю на Аделина Делийска
