Следим “обръча от роднини” на хората с власт
Заедно с Татяна Дончева, Илко Димитров и Христо Бисеров Елеонора Николова бе член на работната група от депутати, която трябваше да изготви промени в закона за конфликт на интереси. Работата им приключи.
С независимата депутатка и заместник председател на ЕНП Елеонора НИКОЛОВА разговаря Елена Енчева
– Откъде дойдоха основните оплаквания срещу закона за конфликт на интереси, та го коригирате, г-жо Николова?
– От местната власт. Тъй като е разпокъсана на икономически и дребни партийни интереси, опасенията бяха, че всеки повод ще се използва за разчистване на сметки. В същото време в общинските съвети се разпределя много голям ресурс и при тях е фатално важно да започнат да действат правила срещу конфликта на интереси, каквито досега не е имало. Но от общините започнаха да винят законотвореца, че ги е поставил в абсурдна ситуация. Което не беше вярно. Законът има много достойнства – дадена е точна квалификация на всички категории публични лица, обяснено е как възниква частният интерес, какви са проявите му, кои са свързаните лица. И все пак се натрупаха казуси. Някои – плод на измислени притеснения, други – по-малката част, реални. Затова решихме да ги прегледаме казус по казус, за да е сигурно обществото, че основателните възражения са възприети, обмислени, проиграни. И законодателят стои категорично зад приетите норми на поведение. Основната ни цел бе да изчистим всички двусмислици, за да се затворят вратичките за заобикаляне на закона. Без да посягаме на неговата философия и разум. Защото нямаме ли такъв закон, значи наникъде не сме се упътили като държава. Държа да подчертая и че лично аз нямам конфликт на интереси. Никога не съм имала икономически или политически зависимости. Включих се в групата, защото ми се обадиха много “сини” кметове и общински съветници и поех отговорност пред тях.
– Какво променихте?
– В определението за “частен интерес” дописахме, че това е облага или поето задължение само при и по повод изпълнение на длъжността.
– Не беше ли ясно и досега?
– Беше. Но понеже законът ще се прилага от най-високо до най-ниско ниво, не искахме да се създават двусмислия. Поправката не пречи.
– Слагате ли край на страховете, че ако човек на отговорна длъжност тръгне да си купува кола например, задължително ще е в конфликт на интереси?
– На напразните страхове – да. Но в никакъв случай не ги освобождаваме от забраната да използват длъжностното си качество и в личната си сфера, за да получат облаги. Например, ако един депутат се възползва от служебното си положение, за да си купи по-евтино апартамент, той ще е в конфликт на интереси. Защото ще е получил по-ниската цена не заради сините си очи, а защото може да влияе на вземането на решения по определени закони. Но ако като частно лице е отишъл на разпродажба, където всичко е с намалени цени, няма проблем.
– Другите поправки?
– Освободихме от задължения по закона огромна и излишна армия от чиновници. Записахме, че обект на закона са онези служители от администрацията, които имат функции по разпореждане, контрол и регулация. Давам пример. В общинските администрации има отдели ГРАО със значителен брой експерти – те издават актовете за гражданско състояние, удостоверения за наследници, всичко, свързано с гражданския и семеен статут на един човек. Служителите в тях нямат никакви властови механизми, които да ги вкарат в конфликт на интереси – те са просто регистратори на данни. А ако фалшифицират тези данни, подлежат на наказателно преследване. Същото важи и за държавната, и за съдебната администрация. За деловодителката, която само образува делото, няма как да възникне конфликт на интереси.
– А христоматийният пример с директора и неговата съпруга, учителка, които вече не могат да работят на едно място?
– Разумът на закона е да се контролират хората, които се разпореждат с обществен ресурс и регулират обществени отношения. Що се отнася до директора и учителката, ако е допуснато нарушение, то ще е по Кодекса на труда – т.е. на друго правно основание.
– Къде бяха другите спорни моменти?
– Какви декларации и кога да се подават. Има мнения, че декларации трябва да се подават само ако реално възникне конфликт на интереси, а не задължително при встъпване в длъжността, както е сега. Аз смятам, че трябва да има и предварителна декларация, която да очертае кръга на интереси на длъжностното лице. Примерно, ставаш народен представител и казваш: съпругата ми има верига от аптеки, синът ми – дял от едикое си предприятие. Тоест предварително и категорично заявяваш къде е твоята собственост и къде е интересът на останалите от семейството ти. Нима е лошо общински съветник да попълва декларация, в която обявява какъв е неговият, на съпругата му и на децата бизнес? Но, разбира се, в този момент той няма как да знае, че след 2 г. негов първи братовчед ще се яви в общината и ще поиска да закупи терен за инвестиционен проект. Точно тогава общинският съветник задължително трябва да заяви, че за него е възникнал частен интерес и да се отведе от гласуване. Другата голяма тема бе дали не сме се разпрострели много в сферата на роднинствата и не е ли по-добре да спрем до най-близките – съпруга, баща, майка, брат, сестра, баба, дядо, внук, син, дъщеря. Но запазихме поширокия кръг, за да заострим вниманието на хората за “обръчите” от роднини. Нещо, уви, познато в нашата действителност.
– А какво правите с лекарите, които са били членове на здравни каси? Остава ли забраната 1 г. след това да не упражняват професията си?
– Опасенията на лекарите бяха реални, а забраната на практика щеше да ги лиши от препитание или, още по-лошо – да ги тласне към корупция, за да се “осигурят” финансово за годината безработица. Затова аз лично виждам разрешение, възприето в други държави – да искат съгласие от предишния си работодател. Вслучая – директорът на съответната каса да прецени дали завръщането на лекаря в професията ще предизвика конфликт на интереси. Друга корекция направихме в определението за свързани лица – вместо “икономически и политически отношения”, записахме “икономически и политически зависимости”. Т.е. конфликтът на интереси възниква, когато работиш в такава зависимост. Пример: в моята приемна в Русе дойде жена със специално образование, с 35 г. стаж. Опитала се е да кандидатства за свободни места, за които е подготвена. Но ми казва: назначението става по партиен принцип, според обаждането на този или онзи политически лидер. Това е зависимост – когато един директор извършва назначение, защото партийният му лидер е разпоредил така.
– Имаше такъв “горещ” казус в земеделската служба в Левски…
– И в Ловеч, и в Плевен. Пример за подобна зависимост е и когато някой ти е финансирал кампанията, а после ти назначиш жена му. Ежедневие! Надявам се нещата да започнат да се преобръщат, да реализираме мечтата, която имахме преди 20 години – кадърните и свестните хора в България да успяват, да имат шанс да успяват в реална конкуренция.
– Дали законът все пак ще започне да действа преди изборите? Или отново там всички ще са в бяло?
– Моето желание е промените да бъдат окончателно приети най-късно до средата на март. И до края на април всеки да си е подал декларацията, тъй че да отиде на избори с качени данни в Интернет.
