Ние от Единна народна партия продължаваме да работим, затова да има модерна десница в страната и това е най-важното
Георги Коритаров
Г-жа Капон, реалистични ли са твърденията за водени разговори в рамките на ЕНП и на ПЕС за бъдеща коалиция на ГЕРБ и БСП?
Не мога да коментирам събитие, за което не знам. При съвместната работа на ГЕРБ и БСП в българските общини и чудесните приятелства на г-н Борисов с хора от БСП едва ли се налага някой да асистира. Стига желание да има.
Какъв би бил общоевропейският контекст обаче за подобна коалиция?
Аз познавам много хора в Европейската народна партия (ЕНП) и знам, че те държат на стабилността и демокрацията в България. А самата ЕНП не е място за някакви фалшиви болнични листове. А от позицията на силата да не се окупират някакви позиции в Брюксел и в това семейство има ценности. Така че не мога да си представя там какво се говори.
Тъкмо защото има ценности, но в същото време има и ясна тенденция към обособяване на консервативно ядро. От тази гледна точка какво биха означавали разговори за подобна българска коалиция в контекста на шансовете на консервативно ядро в ЕНП да се превърне в доста силен полюс?
Нека да обясним на хората какво означава консервативно ядро. Групата на ЕНП се състои от две части – ЕНП – ЕД. Европейска народна партия – Европейски демократи. Европейската народна партия в това ядро са всички партии-членки на ЕНП, а в Европейски демократи са консервативни партии, които имат свои представители в Европейския парламент, но нямат условието така че да се обособят като собствена парламентарна група. Знаете, че там са необходими поне 5 държави от Европейския съюз и съответния брой европейски депутати. Само консерваторите от Великобритания са достатъчни, за да имат бройката, но нямаше досега държави. Така че тази дискусия не е нова. Ако има достатъчно консервативни партии в Европа, то е възможно да има нова парламентарна европейска група.
Ако се върнем на темата. Аз помагах на ГЕРБ и сега като проектът е значим се вижда колко те помагат на другите, как си партнират със стари лица от десницата, но ние продължаваме в Единна народна партия да работим затова да има модерна десница в страната и това е най-важното.
Как биха се отразили на идеята за модерна десница обаче все по- зачестилите коментари за възможен ляво-десен модел между ГЕРБ и БСП?
На този въпрос ще отговорят социолозите, като изследват общественото мнение.
Вие като политик обаче и като човек, който започна в началото доста активно да помага на ГЕРБ, после имахте някакви лични причини да се разочаровате.
Не, не. Искам да кажа лични причини никога няма в политиката. Работила съм с ГЕРБ и мога да работя, ако се наложи. Но знам, че искам да има модерна десница. Популизмът не е пътят за уредена държава на заможни хора.
Кой е носителят на десния популизъм в момента?
Популизмът си е просто популизъм. Маргарет Тачър казваше, че малцинствата и тези, които са в малцинство във възгледите си, определят най-добрата демокрация.
Да, обаче сме свидетели на много особена полемика през тези дни. От една страна твърдения за водени разговори за коалиция ГЕРБ-БСП, от друга страна опити на СДС да прави коалиция с „Атака“, нещо което предизвиква скандал в традиционната десница. Имат ли общ корен тези теми?
Г-н Коритаров, това което чух е, че СДС предлага съюз на десните сили, това не е нова идея и аз съм го обсъждала лично с Мартин Димитров. Смятам, че политическите цели на СДС са формулирани добре, но хубавото е те да бъдат обърнати към обществото в по-голяма степен.
Коя идея сте обсъждали с Мартин Димитров?
За това да има съюз на десните сили. Те предлагат в момента такъв. Преди няколко дни той каза, че предлага съюз на десните сили. И смятам, че политическите цели на това, което той самият каза в понеделник, е хубаво да бъдат обърнати към бъдещето в по-голяма степен. Важно е инвеститорите на тези идеи да дават повод за доверие, а не да представляват сбор от компромиси или това от миналото. Защото големият смисъл от подобен акт трябва да е промяна за България. Иначе г-н Коритаров, заприличваме на кораб за оцеляващи политици. „Титаник“ все пак потъва, въпреки великолепната музика на борда. Комично е да върви някаква надпревара тези дни каквато виждаме. Кажете ми кой пръв внася примерно вот на недоверие? Много важни са в момента принципите в икономиката ни, отсъствието на адекватни мерки на правителството, трябва да се обсъждат алтернативите. Това е реалната работа. Колкото до политическа лоялност и висок обществен интерес и авторитет, това което те поставиха като условие официално от СДС в понеделник аз не знам кой точно ще ги измерва и по какви критерии. Последния път, когато някой си позволи ролята на моралния абсолют, както днес (б.ред.- вчера) Костов, нещата свършиха трагично и се надявам ние младите поне да не повтаряме същите грешки.
Но това, което сте обсъждали с Мартин Димитров е съюз на десните сили, а ставало ли е дума за „Атака“?
Това е становище на Пламен Радонов. Ние в ЕНП имаме категорична забрана за преговори с партии от управляващата коалиция и с ксенофобски организации.
Това означава, че вие категорично изключвате коалиция с „Атака“?
Да. Категорично.
Но като казвате, че от ЕНП имате забрана за преговори с партии от управляващата коалиция, имате предвид Единна народна партия, така ли?
Да.
От тази гледна точка това означава ли, че за да има Съюз на десните сили, трябва по някакъв начин да бъде заобиколен факторът Иван Костов?
Аз мисля, че ясно казах каква е формулата преди малко.
Формулата я казахте, но в определен контекст споменахте, че Иван Костов се опитва да бъде морален абсолют.
Ние търсим промяна за България, а не промяна, която да решава проблемите на някоя отделна дясна партия.
Пречи ли ви лидерът на ДСБ за такава коалиция Съюз на десните сили?
Това не е въпрос, който стои на дневен ред в модерната политика.
И все пак има ли общ знаменател за тези две дискусии, които започнаха за това – за възможна коалиция ГЕРБ – БСП и за възможно включване „Атака“ за една по-разширена дясна опозиционна формула?
Когато говорим за възможна коалиция между БСП и ГЕРБ, аз повтарям смятам, че животът е такъв – възможност има винаги. Въпрос на виждане. Ще дам примера с Румъния, където също социалното правителство е широко правителство между левица и десница. Но ако се водят такива разговори, хубаво е да питате страните по тях.
А що се отнася до въпроса за „Атака“ за нас в Единна народна партия такъв вариант не стои. Разбира се на този въпрос трябва да отговорят СДС, които го предлагат.
От ваша гледна точка коя от десните формации в момента може да претендира за лидерска роля в дясно?
Лидерската роля в страната е на избирателите. Те предоставят лидерската роля, не я предоставят политиците. Ако социолози правят избори, няма да има нужда от политици. Така че затова лидерската роля ще я видим на изборите. А по принцип в момента аз смятам, че модерната европейска политика изисква лидери, които да доведат страната до промяна. България има нужда от промяна.
Добре, да се върнем към началото на разговора ни за широка коалиционна формула от нетрадиционен тип по модела на тази, която наблюдаваме в Германия между социалдемократи и християндемократи, пренесена в България какъв ефект би могла да има? Оздравителен или деморализиращ?
Аз се занимавам с професионалната политика. Не с това да правя предположение как би се отразило едно или друго действие. Категорично смятам, че в България има нужда от дясно-център правителство и трябва да се работи за промяна в страната. България в тази тежка ситуация, в която се намира, има нужда от национален консенсус по няколко теми. Ние сме ги определили. Първата тема е европейската интеграция на страната ни, втората тема е икономическата криза и нарастващата безработица и третата тема, но не на последно място, операция „Чисти ръце“.
Това са три теми, които искат …
Искат национален консенсус. Не между ляво и дясно е национален консенсус. Консенсус между политика и граждани.
Но това са принципи от такъв порядък, че те стават платформа наистина за широка коалиция.
Г-н Коритаров, мисля, че бъдещето е пред нас. Скоро ще дойдат изборите и ще се види какви са те. Ние сме предложили и имаме тази платформа за това трябва да има национален консенсус по тези теми. Въпросът е кой може да го реализира този национален консенсус. Това също е големият въпрос.
