Протест срещу планираните промени в ЗЕС под надслов: „БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“
14 януари, площад „Народно събрание“, 11:00 часа
На извънредно заседание, в последния си работен ден от 2009 г., Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. (ЗЕС) С него се въвежда пряк достъп на специализирана дирекция в МВР до данни за комуникацията на всички граждани в България, осъществена през Интернет и чрез мобилните им телефони . Изключително много се разширява възможността за ползването на тези данни, като то може да бъде обосновано не само с разследване на „тежки престъпления”, наказуеми с 5 или повече години затвор, но с разкриване на такива, наказуеми със затвор от 2 или повече години. Данните, до които МВР е получил достъп според този проектозакон, няма да бъдат унищожавани, а ще се съхраняват безсрочно. Не е предвидено и правото на достъп до информацията, че срещу някого е било проведено такъв тип следене.
Според сегашната законова рамка Министърът на вътрешните работи има право да подпише заповед за специалните разузнавателни средства (СРС), която да бъде потвърдена от съдия. По този път и в момента е възможно ползване на трафични данни за целите на борбата с престъпността, но това се случва със задължение на МВР към доказана и документирана необходимост от ползването на трафичните данни .
Приетите на първо четене, предвиждащи постоянно действащо следене и запис на трафични данни, няма да дадат нови възможности за разследване на престъпления, но позволяват недокументиран, постоянен и непрозрачен информационен контрол върху всички граждани на България. Те нарушават чл. 4 на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. Той гласи, че достъпът до трафичните данни следва да е в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност и при условията на Европейската конвенция за правата на човека така, както тя се тълкува от Европейския съд за правата на човека. Това означава необходимостта и съразмерността да се преценяват за всеки един случай, тоест непрекъснатият пряк достъп е изключен. Такъв директен пасивен достъп до трафичните данни противоречи и на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, които предвиждат неприкосновеност на личния живот и кореспонденция.
Освен нарушаването на правата на гражданите на България, засегнат е и интересът им, тъй като предвижданите промени в ЗЕС означават и разходи за издръжката на специалисти, оборудване и специфичен софтуер за пасивен достъп на МВР, както и за изпълняване на задълженията на доставчиците на Интернет, мобилните оператори. Това би била нова тежест за данъкоплатеца, която не е оправдана от реални нужди на разследващите органи. Непрекъснатият пасивен достъп не подлежи на граждански контрол и документация, той не е необходим за разследването на престъпления и е възможно средство за следене и натиск без законова обосновка – на политически опоненти, разследващи журналисти, организатори на демократични протести, бизнес конкуренти.
По отношение на накърняването на гражданските права и интереси чрез промени в ЗЕС съществува очевидна приемственост между правителството на тройната коалиция и настоящото правителство на ГЕРБ. Преди по-малко от година Цветан Цветанов, настоящият Министър на вътрешните работи и тогавашен председател на ГЕРБ, бе твърдо против и опонираше на предложенията на МВР за пряко следене на трафичните данни. Преди овластяването на ГЕРБ Цветанов се изказваше за опитите за промени в ЗЕС като за „възможност за злоупотреби“, „нарушен диалог между гражданите и институциите“ и твърдеше, че е „недопустимо да се контролира по този начин, без аргументи“. При настоящата управленска позиция на ГЕРБ тези становища са забравени и внесените в края на декември от министър Цветан Цветанов промени в ЗЕС противоречат на предизборните изказвания и показното противопоставяне на опитите за следене от тройната коалиция. Тази очевидна приемственост между предишното и настоящото правителство е недопустима с оглед на предизборните обещания на ГЕРБ за промяна в системата. Необходим е граждански контрол и публично отстояване на позиция срещу следенето в интернет и телекомуникациите, които да не позволят отстъпването от заявките, заради които бе овластена сега управляващата политическа сила.
В крайна сметка обединеният щаб на протеста изразява своето мнение, че цялата материя в ЗЕС за задържане на данни, която е въведена в нашето законодателство, нарушава правото на тайна на кореспонденцията и личната неприкосновеност, които са важна част от правото на личен живот, което представлява основа на свободата на всеки човек. Считаме още, че чрез предвидените мерки, лицата, ползващи публичните съобщителни мрежи са подложени на постоянна намеса в личния си живот и са лишени от възможност за свободно изразяване. Единствената оставена възможност е личното общуване, което изключва възможността за използване на основните съвременни средства за комуникация. С основание, че мярката се прилага по отношение на всички, независимо дали са извършили престъпление или са обект на разследване и с мисълта, че това вероятно ще преобърне презумпцията за невинност и ще превърне всички потребители на електронни съобщителни услуги или публични мрежи в заподозрени в извършването на терористични актове или други тежки престъпления, ние искаме отмяна на задържането на данни, като агресивен метод за навлизане в личния живот.
www.svobodata.org
