От уважение към гражданите и най-вече от уважение към истината е редно да се каже, че поведението на българската страна при посещението на македонския премиер Зоран Заев в страната бе пример за разумно и приятелско поведение. Няма как да го чуете често от мен, но министър-председателят Бойко Борисов се справи добре. Случвало ми се е да го казвам и за Станишев, на прага на влизането ни в Европейския съюз, и когато подписахме за НАТО, и при освобождаването на медицинските ни сестри от Либия… Има моменти , които тежат повече от политическите различия и оказват влияние върху развитието на страната за дълъг период от време. Срещата с македонския премиер има всички шансове да се окаже преломен момент във взаимоотношенията ни. Разбира се, не бива да бързаме с фанфарите преди Илинден и подписването на документа между двете правителства. Трябва да се отчитат и рисковете за стабилността на съседите предвид скорошните местни избори там и отчетливият натиск на сили, ориентирани по оста Белград-Москва, които имат изгода от дестабилизация и липса на европейска перспектива пред Скопие. Примерът с Черна гора е твърде пресен. Да, ние можем да сме от полза по пътя на Македония към най-големия отбранителен блок или към Брюксел, но България има доказан опит и в етническите баланси и стабилност, който може да е безценен за приятелите ни от другата страна на границата.
Очевидно за решаването на проблем, блокирал отношенията между двете страни, са работили сериозни екипи с различна експертиза. Техните имена обикновено не са в репортажите, но добрата оценка е и за тях. Сега е време за стабилизиране на постигнатото. Забележете, че този път не пробиха в публичния хор гласовете на пенсионирани ченгета, които още тъгуват по старите си задачи, нито гласовете на историци патриотари, нито националисти доказващи себе си на гърба на съвременна България и нейните интереси на Балканите. Всеки предпочита демонстрацията на успешна дипломация с народ, който е най-близък до нас. Трябва да оценим това като част от третия мандат на Борисов, за разлика от срамния скандал с кандидатурата ни за генерален секретар на ООН от втория му мандат.
Освен всичко трябва да оценим, че от президента Желю Желев до наши дни страната ни надграждаше политика в отношенията ни със Скопие. С различен успех, но в една посока. Прагматичното желание хората от двете страни на границата да имат по-добри перспективи за живот надделя над натиска на една от великите сили, над създаването на местна олигархия и рискованата игра с етническата карта. Пътят отново е открит.
Коментар на Мария Капон, член на Изпълнителния съвет на Единна народна партия за БГНЕС
