Стратегията за развитие на българската култура в следващите 10 години е дневник с пожелания, съставен без задълбочен анализ, без планиране на конкретни стъпки във времето и без финансово обезпечение. Това каза председателят на Единна народна партия Валентина Василева по повод обявения за обществено обсъждане проект на Национална стратегия за развитие на българската култура 2019 – 2029 г., подготвен от Министерството на културата. Експертният екип на партията изготви и внесе предложения с конкретни текстове и мерки, които да дадат основа и перспектива за развитие на културата в България.
В проекта на Национална стратегия за културата не виждаме основни стълбове, върху които да стъпи едно планиране. Не е направен мониторинг на цялата културна инфраструктура, който да даде ясна представа за това, какъв е човешкият ресурс, ангажиран в тази сфера и какъв се очаква да бъде в следващите 3, 5, 7, 10 години. Няма преглед на състоянието на културните институти по региони и каква е тяхната продуктивност. Не става ясно какъв е националният културен продукт, необходим на нацията, както и какъв е финансовият план за обезпечаване на стратегията и механизмите за съчетаване на частните капитали с държавната грижа, се посочва в анализа на Единна народна партия.
Не можем да говорим за стратегия на развитие, която да стъпва върху бюджет от около 0,4% – 0,5% и да няма заложени изпреварващи действия. Както не можем да направим привлекателен и проспериращ един сектор, който е символ на мизерия и бедност, се посочва в становището. За преодоляване на тази криза ЕНП предлага изготвянето на краткосрочна (двугодишна) стратегия за спасяване и стабилизиране на сектора, включваща следните стъпки:
- Бюджетът за култура да бъде увеличен на 1% от 2020 г. и достигне до 1,4 – 1,5% в следващите няколко години.
- Създаване и прилагане на алтернативни методи на финансиране:
- реално работещ закон за меценатството;
- данъчни облекчения за физически и юридически лица, подпомагащи културата;
- законодателна промяна, позволяваща на данъкоплатеца да насочва 1 до 2% от данъците си към бюджета за култура;
- отделяне на част от печалбата от хазарт, националната лотария, акцизите върху алкохол и цигари.
3. Значително увеличение на заплащането на работещите в сектора, което да е не по-малко от средния доход за страната.
4. Правова и нормативна промяна, касаеща Закона за народните читалища, опазване на недвижимото културно наследство и методиката за разпределяне на субсидии в сценичните изкуства и читалищата.
„Имаме остра нужда от обществено и политическо обединение около виждането, че културата и образованието са в основата на развитата държава, а обществото ни да бъде не само консуматор, но и участник в културните процеси“, подчерта председателят на Единна народна партия Валентина Василева.
