Елеонора Николова, независим народен представител, зам. председател на Единна народна партия
На последното си заседание правната комисия на НС с впечатляващо мнозинство подкрепи предложението на Елеонора Николова съдебните началници да се избират с явно гласуване. Седмици преди това Висшият съдебен съвет (ВСС) реши, че изборът, който започва през април, ще е таен. Мотивът бе, че той предпазвал членовете на ВСС от неправомерен натиск.
– Госпожо Николова, защо в правната комисия поискахте предстоящият избор на ръководители в съдебната власт да е явен?
– Имаме уникалния шанс да направим първите решителни крачки срещу всякакви съмнения за корупция. Предстои да се избират ръководители на всички съдебни институции, защото е изтекъл мандатът им съобразно промените в конституцията и Закона за съдебната власт(б. р. – с изключение на главния прокурор и шефовете на двата върховни съда). Но за българските граждани трябва да е ясно какви хора ще бъдат назначени и по какви критерии ще се прави това. Не е безразлично и какъв е приносът им за ръководството на учрежденията, които са оглавявали. А навсякъде се знаят фигурите със съмнения за корупционни практики. Навсякъде е известно кой съдия с коя адвокатска кантора работи! Кой прокурор крие определени преписки в чекмеджето, така че да им изтече абсолютната давност.
– Явното гласуване ли е оръжие срещу подобни практики?
– То е много важно. Защото тайното гласуване позволява политически натиск върху членове на Висшия съдебен съвет. Така че по непрозрачен начин да бъдат избрани ръководители, които нямат нищо общо с очакванията на хората. Но освен да е явен, аз предлагам изборът да е и аргументиран. Неотдавна председателят на ВАС г-н Константин Пенчев, по повод на провала в административния съд във Варна, след дълго проучаване предложи човек, който да оглави този съд. Но с таен вот ВСС го бламира и избра друго лице. Без мотиви административният ръководител, който носи отговорност за подчинените си, беше бламиран. Когато ние, в парламента, гласуваме 11-те члена на ВСС от парламентарната квота, правим това публично. Така е и когато избираме членовете на Инспектората към ВСС. Нито веднъж не е имало аргументи, че нарушаваме конституцията. Същото е и с избора на членове наСметнатапалата, на Българската народна банка, тоест, независимо че се гласува за личности, това се прави явно. Важно е, че моето предложение срещна подкрепата и на главен инспектор Ана Караиванова, която се на гледа вече на недопустими неща в съдебната система – вопиюща неграмотност, грубо потъпкване на служебните задължения, бягство, ако щете от правораздаване, и непрекъснати отводи по тежки дела. Затова съм категорична: ако пропуснем шанса за прозрачен избор, ще загубим въобще възможността да променим съдебната система. А и основният упрек на Европейската комисия към нас е, че правосъдието ни е обрасло с корупция, че работи бавно и под натиск на организираната престъпност.
– Дали промените в Закона за съдебната власт ще бъдат приети, преди да е тръгнал изборът във ВСС?
– Надявам се, че при добра воля това може да се случи в рамките на две седмици, за да може изискванията, които ние залагаме, да бъдат съобразени при избора на административни ръководители. За мен е необяснимо колебливото поведение на министър Миглена Тачева. Тя участва в заседанието на ВСС на 7 февруари т. г. за изработването на критерии за избор на ръководители на съдебната система. Тогава именно тя предложи явен избор, предложение, което беше подкрепено от ръководителите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Но след това изненадващо промени становището си. А само с тайния вот могат да минат партийни назначения! Когато се гласува тайно, чрез лоби, което е назначено по партийна квота във ВСС, това гласуване не се мотивира. Така мога да си обясня това отстъпление.
– Но и парламентът не може да се похвали с последователност. Ето, преди няколко месеца гласувахте промени в НПК, а на сериозните предложения за съкратеното съдебно следствие, по което имаше предложения за промени от екипа на правосъдното ведомство, не направихте нищо.
– Това също е резултат от непоследователното поведение на министър Тачева, заради което влязохме в партньорския доклад. Още м.г. аз и г-жа Антонела Понева предложихме съкратеното производство да не е абсолютно задължително за всички видове тежки престъпления. А съдът да е този, който прави преценка дали има има място за смекчаващи отговорността обстоятелства. Имаше поредица от тежки престъпления, а поради съкратения процес, извършителите ще бъдат наказани несъобразно на тежестта на престъплението им. В Студентския град Стоян Балтов беше убит по хулигански подбуди с изключителна жестокост и по особено мъчителен начин. Как можем да кажем за такова престъпление, че трябва да мине при условията на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както е сега? Последва и случаят с варненската студентка, където отново студентите се вдигнаха на бунт и поискаха затвор доживот без право на замяна. Но, за съжаление, едва сега министър Тачева обходи варненските университети с аргументация, която изцяло повтаря нашите мотиви.
– Тоест, наказателната политика е нещо като пинг-понг, вместо да респектира извършителите на тежки престъпления?
– Да, разбира се. Ако парламентът си беше свършил работата навреме, сега хората нямаше да имат усещането, че съдебният процес е дълбоко несправедлив. Истината е, че тогава мнението на министъра на правосъдието беше решаващо и натискът, който всъщност адвокатското лоби оказа върху върху Народното събрание, спечели. Аз съм съгласна, че улицата не може да диктува правилата вътре в съдебна зала. Но гражданството трябва да бъде чувано навреме в парламента. Ако пленарната зала изработва несправедливи правила, няма как хората да бъдат мотивирани да ги спазват. Няма как гражданите да бъдат убедени, че държавата се грижи за тях. Не може на едното блюдо на Темида да сложиш справедливостта, а на другото само бързината да е аргумент.
– Всъщност последните промени за съкратените процедури май станаха под натиск на улицата?
– Да, защото се правят след жестоки убийства и липса на каквато и да е изпреварваща превантивна дейност на закона. Ако нямаше необоснован либерализъм в наказателните текстове и политика, мнозина биха се замислили, преди да извършат тежки деяния. Истината е, че гражданите единствено проявиха политическа воля. На парламента и изпълнителната власт не стигнаха воля и мъжество за това.
Лили ГЕОРГИЕВА
