Кой иска да си играе на Тодор Живков днес?
Мария КАПОН, председател на Единна народна партия
Колкото и да е трудно да се излезе от предизборната треска, която започва, е добре участниците за миг да замълчат. Да се оттеглят на метър встрани и да чуят ехото.
Отекват изстрели.
Прегърбени, отрудени хора вървят бавно, за да изпратят човек в последния му път. Изрекоха се тежки думи, злокобни.
Мина седмица. Всичко се забрави. Започна размяна на заплахи за арест.
Друг взе да брои джамиите в страната.
Трети прогледна, че мутрите завземат властта. Не мина много и възродителният процес бе обявен за похвално явление с лоша методология.
Почти на шега май подгонват и гейовете…
Чувате ли ехото?
Ужасно е.
2008 година сме!
Кому пречат гейовете да си върши работата, освен ако не иска да
търси оправдание
за собствената си професионална нищета? Кой иска да си играе на Тодор Живков днес? Всички обявиха политиците за виновни, а къде е гражданското общество?
2008 година сме!
Днес ли започва в България разговорът за чиста раса? Или е по-добре да имаме чисти улици? Не е ли по-хубаво заплахите за арести да се окажат ефективни присъди?
Олигархията души страната в корупция. Когато през април дадох на премиера стикера за операция “Чисти ръце”, всички сметнаха, че е евтин ПРход. Шест месеца по-късно се оказа национална необходимост.
Не ни размахвайте
старите си плашила
и обяснения от времената, когато Държавна сигурност е била единственият фактор в страната!
България е дала силни политически лидери.
България има подготвени учени и талантливи лекари.
България има прекрасни художници.
България има уникални природни дадености.
Българите се оказаха издръжливи, защото оцеляха след фалити на банки и на “пирамиди”, след “застраховките” на мутрите, след няколко цветни, крадливи управления. И все пак работят и дават резултати.
Днес заради тънки сметки, увити в “лиани”, позавехнали “гербери” и дебнещи “атаки”, вероятно е по-правилно да се мълчи. Защото мълчанието е злато.
Политическо злато.
Власт на всяка цена?
Ужасно е! Насред мълчание, с политическото злато в ръце и самотата на прегърбените хора.
2008 година сме!
Нека да се върнем в предизборната треска с ясен глас, воля за мечтите ни и любов към България.
Текста публикуваме със съкращения.
