Опозицията трябва да работи, а не да съзаклятничи

Дата: 11 Август 2008

0
238

Една власт, зачената порочно на изборите, винаги се изражда по време на управлението,  независимо как се казва победителят. Мария Капон пред сп. „Тема”, 11-17 август 2008 г.


– Госпожо Капон, вие бяхте от малцината, които гласуваха против това парламентът да излезе във ваканция. Какво според вас трябваше да свършат депутатите, вместо да почиват? 

Да гласуваш срещу парламентарната ваканция може би ви изглежда като популизъм, но ние не сме чиновници, а сме избрани с мандат. Щом страната ни е в криза с Европейския съюз, щом ни спират пари, щом губим доверие, значи трябва да работим. Имаме права за контрол над изпълнителната власт и над харченето на парите от хазната. Това очакват данъкоплатците, които са ни избрали. Безумие е да крадат парите им, а ние да излизаме във ваканция. Сега едните ще преговарят цял месец, за да спретнат един ден на бойкот, а другите с охота ще се окопитват без контрола от парламента.

– Не е ли опасно и приемането на закони насила, набързо и „на килограм”? 

Закони се приемат набързо, когато няма време. А точно ваканцията яде от времето ни за правене на закони. Истинското законодателство се прави чрез обществен дебат с потребителите на закона – браншовите организации, синдикатите, групи граждани. Първоначално дебатът се провежда от различните парламентарните групи извън пленарната зала, накрая се пренася вътре. Имах късмета да видя как се прави това в Европейския парламент и в редица национални парламенти. Така трябва да е и в България! Това изисква силни парламентарни групи, добри експерти, политици и най-вече желание за работа.

В момента парламентът няма амбицията да прави програма за целите сесии. Дневният ред се решава седмица за седмица, а понякога се променя и в последната минута. Така често се затлачват важни закони, други се приемат на „килограм”. Нужна е нова философия за работа на Народното събрание – депутатите да работят по-дълго и по-дисциплинирано. Трябва да има и мораториум за промени в определени закони. Подлудихме бизнеса с честите поправки на търговското и данъчното законодателство.

– Защо внесохте поправка за Закона за политическите партии, която позволява кметовете да бъдат партийни лидери? Тя би била от полза само на един гражданин – Бойко Борисов.

Като желание една глупост и несправедливост да се премахне от закона. Не може премиерът, който отговаря за цялостната политика на страната, да има право да е лидер на партия, а кметът на който и да е град или зам.-кметът, кметският наместник и даже районният кмет – да нямат. Оплакването на Борисов ме подсети, но това засяга всички кметове в страната. Славчо Атанасов някой ден може да иска с огромния си рейтинг да поведе ВМРО?! Смешна е политическата фикция „неформален лидер”. Кому е нужна? Нима някой спря царя, като го лиши от право да участва в избори?

– Възможно ли е пленарната зала на Народното събрание да се превърне отново в място за истински дебат, а не за четене на вестници и механично гласуване?

Когато има реален конфликт има и дебат и темите са истински, има и дебат. Не бива да се забравя, че не сме президентска, премиерска или кметска, а сме парламентарна република. По време на целия преход, обаче, парламентаризмът бе поставен под въпрос, защото реалните лостове на властта се оказаха не посочените в конституцията и законите, а информацията, службите, парите, мутрите….За изминалите почти 20 години хората намразиха фасадата на демокрацията, защото им се показва непрекъснато, че ченгетата и олигарсите дърпат конците в държавата. Въпреки това не приемам още съчки в огъня срещу институцията Народно събрание. Нима то не свали корпоративният данък на 10%, който внесох с колегата Цонев, нима не пое в комисиите си скандала „Куйович”, нима не затвори магазините и бензиностанциите по границите, за да ограничи контрабандата…

– Чу ли се думата на народа в „народния парламент” на „Атака”? 

Не знам какво значи „народен парламент”, истинският да не би да е избиран в чужбина? Една палатка със сигурност не прилича на това. Утре по подобен начин може да решим кризата в съдебната система като определяме и изпълняваме присъдите на улицата. Така действат престъпниците и убиват. Нима от нас се очаква да атакуваме формата на представителство при демокрацията? Не бива и като лидера на СДС да призоваваме към отказ от плащане на данъци – това е нарушаване на закона. Една десница не прави така! Няма нужда от криза в държавата, за да посрещнем после поредният спасител, който ще се бори с хиперинфлацията и ще ни кара да се радваме, че е махнал купонната система. Колкото и да е трудно, желанието за власт не бива да атакува фундамента на държавното устройство.

– Кого ще бойкотират ДСБ и ГЕРБ в евентуалния „ден на бойкот”? 

Иска ми се някой смислено да обясни какво ще означава „ден на бойкот” на практика. Аз съм заклеймила тази управляваща коалиция още при съставянето й и не съм спряла да го правя до днес. Но каква алтернатива даваме? Бойкот заедно с хора, загубили доверие и прословути с корупция във властта, заедно с ксенофоби и екстремисти. Каква е цената на този компромис? Какво казваме на хората? Казваме, че искаме да сменим управлението на всяка цена, само и само да дойдем на власт.

– На нов 10 януари ли се надява опозицията?  

Вторият път, както знаем, винаги се повтаря като фарс. Ако чакаме нови януарски събития, ще се върнем 10 години назад като опозиция, но този път хората няма да ни последват. Избирателите отдавна не се интересуват само от факта кой не става за властта. Те очакват да им се покаже кой е подходящ за нея и как по различен начин ще оправдае доверието им.

– Докъде стигна вашата инициатива „Чисти ръце”? Проведохте няколко срещи, но очаквате ли конкретни резултати?

„Чисти ръце” е гражданска вълна и битка за отвоюване на държавата. Тази операция не е акт, а процес, който трябва да премине през цялото общество. „Чисти ръце” е разбиране за това как трябва да се управлява държавата. Този процес не минава през ляво и дясно, защото браздата е между олигархия, мафия и всички други, които смятаме, че тази прекрасна страна е наша. Всички, които искаме ред и перспектива днес. Когато демократичната държава не работи, пипалата на мафията докопват политиците и институциите. „Чисти ръце” значи и присъди, и правила, финансов контрол, гражданска нетърпимост, прозрачност. Това е доверието в самите нас. Иначе ще се разхождаме като деца на Путин в една територия, която само за благозвучие ще наричаме държава. Дори ще загубим правото да разказваме приказки на децата си, че само умният и трудолюбивият успява, защото като излязат от дома ни ще виждат, че не е вярно. Само едни избори няма как да направят промяната автоматично, трябва битка всеки ден. Нашето поколение трябва да махне фасадата, която отвращава, да изкорени механизмите и хората, които развращават обществото и да даде причини за мечти за добър живот тук, в България.

Срещите ни продължават. Намираме все повече съмишленици. Дори докладът на Европейската комисия потвърди необходимостта да искаме операция „Чисти ръце”. Инициативата продължава и смятаме, че това е истинската база за разговор на тези, които искат промяна в България.

– Кои са най-спешните мерки, за да не загуби страната замразените средства от европейските фондове? 

Спешно трябва да се въведе система за вътрешен контрол и мониторинг за разходването на средствата – от критериите през конкурсното начало до реализацията на средствата от бенефициентите.

Не смятам, че е отговорно пред държавата опозицията да стои отстрани и да търка доволно ръце, че са ни спрени еврофондовете. „Колкото по-зле за държавата, толкова по-добре за нас” не е политика, а лешоядство. Под въпрос са поставени интересите на страната за години напред, независимо кой ще е на власт.

Нека да не забравяме, че следващият междинен доклад е през ноември. Ако дотогава не направим стъпки напред, то България е обречена и ще ни трябва много голяма международна помощ. В момента една отговорна, държавническа опозиция трябва да направи спешно комисия за контрол по мерките на докладите. Внимателно да следи всяка стъпка на правителството, какво се прави с плащанията, които са спрени от ЕС и дали те се отпускат от българския бюджет. Необходимо е веднага да бъдат излъчени експертни групи, които да участват в мониторинговите комитети. Не депутати, а експерти. Това е задължително! Трябва да има независим административен одит. Трябва да имаме тези „зли кучета” в министерствата и в институциите, опериращи с еврофондовете, които да следят за цялото харчене. Трябва да се прецени дали да има нова поправка в Конституцията за отговорността на Висшия съдебен съвет. Това са много спешни мерки и те не може да се вземат по площадите. Ю

– Възможно ли е българските власти да възстановят доверието на европейските институции? 

Задължително е. За целта трябва да сме максимално отворени, да използваме широко и прозрачно експертната помощ на приятелите ни в Европейския съюз.  Те не са наши ментори, а са част от нашето общо семейство. Като начало няма да е зле да започнем с моментална подмяна на посланика ни в Брюксел. Очевидно, че той не се справя и излъчва от името на България всичко това, което европейците не искат да видят у нас. От нас се очаква не само да възстановим доверието, но и да участваме в тези институции. Безсмислено е да стоим в ъгъла. Така сами се произвеждаме в европейци второ качество, което е удар срещу самочувствието на България. Никой не иска само на хартия да членуваме някъде, а да живеем бедно и в беззаконие. Успокоението, че имаме излишък в бюджета е проява на комплекс за малоценност, защото ако това е аргумент за лошото ни поведение в ЕС, то тогава защо ни трябваше да влизаме? Значи и сами се оправяли прекрасно, по нашите си – бандитски правила.

– Ще свърши ли работа още един ремонт на кабинета? 

Кабинетът и администрацията трябва да покажат способност да се разделят с всеки, който е провалил националните приоритети и е ощетил гражданите. Независимо дали ще се нарича ремонт на кабинета или персонални промени, положението ще се окаже различно, когато се демонстрира тази способност. Това не е едноактна пиеса, а правила за носене на отговорност, включително съдебна. И в Брюксел, и в село Трапоклово искат да са убедени, че когато има провал, има последствия.

– 350 чиновници ли провалиха членството ни в ЕС, както твърди Ахмед Доган? 

Дали са точно 350 вероятно г-н Доган знае по-добре, защото те ги назначават. Но не приемам, че някакви чиновници от средния ешалон са развалили отношенията ни с Брюксел единствено от глупост или от неподготвеност. Къде е политическата отговорност и ръководството на министрите? Те къде са гледали? Ако проблемът е в средния мениджмънт в държавата, тогава да го подменим? Иначе се оказва, че министрите и лидерите на управляващите партии откриват проблема чак, когато ни го кажат от Брюксел. Тогава те за какво са? Ами дайте чиновниците да ги подчиним директно на Европейската комисия тогава? Не. Истинската причина е, че управляващата зад гърба на тройната коалиция олигархия погледна на фондовете като на българския държавен бюджет и решиха, че ще ги източат по същият начин. Но това не се случи. Затова ще се наложи управляващите, дори с помощта на опозицията, да свършат действителна работа, иначе парите ще си останат в Брюксел.

Хуленето на администрацията не прави чест, защото така тя се парализира. Кой има интерес от това? Администрацията се демотивира и като наблюдава корупцията, политическото влияние при апортни сделки с имоти на властта, с опорочаване на обществени поръчки.

В администрацията винаги всичко се знае – кой чие протеже е, кой работи, кои са любимците на властта, от кого е зависим министърът и с кого е пил първото си кафе, когато е заел поста си. България има нужда от работеща, ефективна и експертна администрация, от мотивирани млади хора, които да се гордеят, че са държавни служители.

Спомням си, че срещнах един млад българин в Европейския парламент – беше парламентарен секретар на френското министерство на финансите и с плам  в очите ми каза, че е държавен служител във Франция. Мечтая за деня, в който тази работа ще е престижна и в страната ни, а няма да се смята за част от „чиновниците”, които спазват фиксирано работно време, чакат своя плик, за да свършат нещо и се надяват да не ги забележат.

– Сергей Станишев пък заподозря медиите и опозицията като основни виновници за санкциите на Еврокомисията… 

Това е несериозно. Станишев знае, че една истинска опозиция никога не би посегнала на образа на България, за да реализира частните си интереси. Сериозният проблем е в начина, по който функционира държавата ни като цяло, включително съдебната система. Ако премиерът има проблем с опозицията то по-скоро става въпрос за финансово-олигархични центрове на опозиция срещу самия него и срещу политиката му в рамките на БСП. Този проблем е дълбок и е разположен от двете страни на бул. „Дондуков”. Дълбоко се надявам поколенческият проблем в БСП да не се превърне в национална трагедия за всички.

– Застъпвате се за мажоритарен елемент на изборите. Това не е ли от ваша лична полза като един от популярните депутати? 

Не съм в политиката за своя лична полза, но смятам че е по-добре всички депутати да са популярни, и то с работата си, а не анонимни. Смесената система с мажоритарен елемент ще отговори на желанието на хората да дадат своя вот за граждани с доказани качества, опит и морални устои. И със сигурност ще покачи политическата активност. Крайната цел на реформата в избирателната система е да имаме професионални политици, които да носят своята отговорност пред гражданите и които да бъдат зависими от гласа на  гражданите, а не от каквито и да е други структури. През годините видяхме много гаранции, видяхме един бивш монарх, който казваше „почтеност във всичко”, а днес, ако го попитате, не е сигурен в почтеността на своите народни избраници. През миналата година по време на местните избори друга партия ни раздаваше гаранции, които се оказаха с изтекъл срок на годност. Затова личната отговорност, отговорността пред гражданите, е много по-важна. Мажоритарните избори ще дадат на България ново лидерство, а не от лидер. От лидерство на хора, които са доказани в своите области и могат да го демонстрират на едни парламентарни избори.

Промяната в изборното законодателство е необходима, защото съществуващата избирателна система в момента на практика трансформира демокрацията в олигархията. Затова и стана масова практика купуването на гласове. Вярвам, че с въвеждането на мажоритарен елемент ще спечели активността и ще увеличи съучастието на съгражданите ни в политическия процес.

– Какво трябва да се направи, за да бъдат изборите догодина честни и демократични и по-читави хора да влязат във властта? 

Създадохме Единна народна партия, за да дадем шанс на млади хора, на експерти, на личности, които са се доказали професионално. При нас и в момента членуват много юристи, лекари, преподаватели, студенти, журналисти, представители на дребния и среден бизнес, актьори, икономисти. Нашият потенциал са всички, които не страдат от комплексите на миналото, почтени са и имат мечта за бъдещето. Това е единият от начините да дадем път на такива хора, които да градят модерна България, които могат да насят отговорност, които пълнят хазната с данъците си.

Другият начин е да накараме хората да не продават гласа си, защото така срещу 20 или 50 лв. дават  контрола върху хиляди техни левове, които им се събират чрез данъци, на хора с мръсни интереси. Затова е необходим ефективен контрол. Ако трябва да се въведе външно наблюдение на изборите, за да не се допуска купуване на власт. Една власт, зачената порочно на изборите, винаги се изражда по време на управлението, независимо как се казва победителят.

Интервю на Ясен Люцканов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

3 + 8 =