В изявление на управляващата партия чухме, че „коалицията е сложна, четворна и се случва за първи път“, а сега ни предстои „кабинет на малцинството“. Характерът на коалицията е известен от първия ден на кабинета и „Ние идваме!“ не приема това за мотив за възникналия скандал. Заявеният кабинет на малцинството ще е още по-сложен, а в предишното Народно събрание някои от коалиционните партньори публично заявиха, че не искат да управляват с плаващи мнозинства.
Липсата на коалиционна култура се доказва от факта, че партийният егоизъм надделя над политическото лидерство. Отсъствието на ясна цел, която коалиционните партньори да следват, не може да бъде заменено или оправдано с различни искания за средства, постове, процедури по назначения. Премълчаните до днес истини служат единствено за актив на хората от бившия режим на Бойко Борисов и неговите коалиционни съдружници, но обществото не черпи ползи от това. Обещаните реформи се стопират, а Иван Гешев, вместо реформа, получава възможност да провери детайлно всички обвинения, които до този момент си отправиха коалиционните партньори. Номинирането на виновник в главна роля, второстепенни виновници и задкулисни кукловоди са политически празник за мафията в икономиката, политиката и съдебната система.
Този кабинет дойде с една цел – да реформира страната, да донесе промяната в публичния и политическия живот, да даде правосъдна реформа и модернизация. Дребни парченца от тази цел бяха стартирани, но главната цел не бе постигната. Гешев е на власт, парите са в ръцете на мафията а модернизацията предстои.
След началото на войната, кризата премести фокуса и главната цел в друга точка. Там се намират инфлацията, кризата с газа, бежанската вълна, социалната политика. Това трябваше да се превърне в нова доминанта в поведението на четворната коалиция. Изглежда преформулирането на целта се оказа трудно, а Народното събрание и кабинетът забуксуваха в персонални назначения, разговори за смяна на вратите на НС, премахване на Зеления сертификат, скоростта, с която да влезем в еврозоната, отношенията с Македония и други важни, но не първостепенно фокусирани стъпки в рамките на кризата.
Към всички изброени по-горе кризи, сега се добавя и политическа криза, и това влошава стабилността на страната ни. Евроатлантическият курс на България е ключов за поведението на страната в този исторически момент. Енергийната независимост, продоволствената обезпеченост и подсилването на отделните сегменти на националната ни сигурност са основни приоритети, без да се пренебрегва реформата в правосъдието.
В такива критични моменти е необходимо мъжество, способност да не се харесваш на част от обществото или на всеки от коалиционните партньори, но твърд курс за подкрепа на националните интереси и политическите задачи, които си обещал да изпълниш.
Партньорите, които създадоха кризата във властта, тепърва ще разберат, че са обречени да бъдат заедно, независимо дали ще бъдат на власт или в опозиция. Всичко друго би било предателство към ангажимента да се промени България и ще отведе страната ни в контекста на евразийската политика, а обществото ни ще остане на произвола на мафиотските обвързаности, без перспектива за развитие. „Ние идваме!“ призоваваме за разум и амбиция в постигането на целите, което означава компромиси с егоцентризма, но безкомпромисно преследване на генералните политически цели, важни за България.