Арман Бабикян: Периферията на ГЕРБ се разпилява интензивно

Дата: 06 Май 2013 Автор: http://www.komentator.bg

0
266

Г-н Бабикян, след изборна кампания, каквато досега не сме имали, какво очаквате да се случи в последната седмица преди вота?
Ами, всичко може да се случи. Щом такава изборна кампания не сме имали. По Живково време имаше виц, според който България и САЩ извънредно много си приличали-и двете били страни на неограничените възможности. Е, при нас пазарлъкът е с неограничени възможности.

Приемате ли прогнозата на ваши колеги за шанс, който се открива за малките партии на финалната права?
Периферията на ГЕРБ се разпилява от няколко седмици. Този процес се случваше по-бавно през последните няколко месеци, а просто през последните седмици това става по-интензивно. Няма особена изненада в това. Но що се отнася до малките партии, има едно неособено почтено отношение към тях от страна на коментатори, журналисти и социолози. От страна на опонентите им това е естествено. Но това са и всички, които под някаква форма са ангажирани в изборния процес. Чуха се всякакви небивалици и абсурдни твърдения, включително и от авторитетни хора като проф. Михаил Константинов, който дълги години беше ангажиран с изборните процеси, че е безсмислено да се гласува за такива партии, че гласовете на хората се губели и всякакви подобни абсолютни лъжи. Защото математическите сметки на някого за процентите са едно, а политическият процес в страната е друго. И не бива да бъдат демотивирани хората, които търсят излаз за своите идеи и доверие към нови носители. Това е абсолютна манипулация да не би да пролази нещо ново на терена, различно от статуквото, установено до момента. Защо това не бива да продължава, показва доскорошната ни история. Защото нямаше никаква партия НДСВ, а за три месеца тя се превърна в управляваща. Да, имаше харизмата на царя. Но управляващата доскоро ГЕРБ имаше тогава един депутат, избягал от НДСВ, а в следавщия парламент и ГЕРБ вече беше управляваща. Дал Господ примери за това как от нещо малко става нещо голямо в политическия ни живот. Но начинът, по който се подхожда в политическия ни живот към „малките“ е изключително перверзно. Напротив, тези гласове, които сега се разсейват, е логично да потърсят израз в нещо почтено вдясно.

Т.е.става дума за гласове, отпаднали от ГЕРБ?
Да, понеже говорим основно за бившите управляващи. Има такива малки партии в дясното политическо пространство, а много от електората на ГЕРБ са бивши гласоподаватели на НДСВ и на СДС. И те едва ли ще се върнат към бившите си партии. Но има субекти, които имат много ясен и чист десен профил, които не са изхабени във властта и могат да намерят своето представителство. Не бива да бъде подценяван никой. Дайте си сметка, че ако я нямаше законовата 4-процентна бариера за влизане в парламента, едва ли някой щеше да се отнася по този начин с малките партии. Защото има десетина от тях, които могат да вкарат свои депутати, макар и по 2-3 -ма.

Това е справедливо по отношение на представителството, но шарен парламент трудно създава кабинет…
А да не би това, което предстои след 12-ти май да е лесно? Да не би начинът, по който управляваше ГЕРБ, да беше честен, „купувайки“ си независими народни представители? Правенето на консенсус е далечна за България политическа опитност. Проблемът едва ли е, че малките партии могат да вкарат депутати, които са в „насипно състояние“. Но 4-процентната бариера пази големите да не чуят и гласа на малките, пази статуквото.

Какво очаквате все пак след 12 -ти май?
Със сигурност ще се събудим без Цветан Цветанов, защото отсега е ясно, че този човек няма бъдеще в политиката, независимо как ще приключат прокурорските проверки и делата. Много спорен е и въпросът какво бъдеще има и Бойко Борисов, от своя страна. Единствената по-сериозна въпросителна пред доскоро управлявалата, да я няречем все още-партия, е дали има жизнени сили да продължи без вожда и неговата дясна ръка. Ако ГЕРБ има такава способност, за което имам основателни съмнения, то може би ще имаме опит за рецивилизоване на ГЕРБ като политически субект. Ако не, ще последва съдбата на НДСВ.

Каква ще е ролята на ЕНП във възстановяването на ГЕРБ?
Аз съм скептичен, че ЕНП ще направи каквото и да е във вътрешнополитически план в България. ЕНП може да дава знаци. Тя е длъжна да подкрепя партиите-членки, но не вярвам да се намеси грубо. Тук е въпрос на това колко вътрешни жизнени сили има ГЕРБ. Защото в нея през последните 4-5 години се вляха и хора, които вярваха, че създавайки нов мощен десен субект ще се простят с втръсналите до болка скандали на миналото, които разцепиха десницата. Всички тези хора, водени от чисти помисли, днес са много тъжни и излъгани. Защото виждат, че онова, от което избягаха, старото дясно продължава да се цепи и да бъде отвратително разделено. Последният случай между Надежда Нейнски и Иван Костов е само ехо от това, което се случваше през последните десет години, доведе старото дясно до насипен вид и отблъсна десния избирател. Надеждата, че ГЕРБ ще даде това силно ново дясно, се оказа измамна, заради тези, които узурпираха тази надежда на хората в лицето на Борисов и на Цветанов. Те я откраднаха и употребиха. Въпрос на вътрешна демокрация е до каква степен в ГЕРБ ще могат да живеят без тези двама души.

Все пак на кого давате шанс да влезе в 42-я парламент?
Аз прогнози не правя, но определено се вижда, че БСП, ДПС и ГЕРБ ще бъдат в него, както и Атака. Оттам-нататък, според мен, всичко е въпросителна. И сякаш по-малко по-любопитен е въпросът не толкова кой ще влезе, а по-любопитен-какво става на следващия ден, на 13-ти. Имам предвид самото съставяне на правителство и самият курс на държавата след това. Това са големите и тежки въпросителни, защото ако се стигне до криза, ни чакат нови избори. И това дали някой е в парламента или не може да се окаже малката новина. А голямата да е това, което се случва слет вота. Рзбира се, може и да се намери формула на кабинет, но това ще е доста трудно. Очавам политиците да се обединят не заради интереса на отделните партии, а само заради изключително тежкото положение, в което е страната. И който и да е този, който ще я поеме в ръцете си, трябва да има волята, силата и точността на хирург, който очаква да не бъде обичан от пациента си.

Каква беше PR-кампанията дотук, професионализира ли се политическият PR?
Би трябвало след всяка следваща изборна кампания качеството на пиара да става по-добро. Не съм сигурен, че това се случи на тези избори, защото сякаш кампанията беше с толкова изместен фокус. Тя основно се фокусира върху гражданските права и свободи, които всички бяха сякаш забравили, че трябва да бъдат отстоявани, сигурни, че са извоювани веднъж завинаги преди 23 години. А се оказа, че не е така за обща изненада. Става дума и за свободата ни, за свободата на словото, за личното ни пространство, за подслушванията и рекета, за правосъдието и разделението на властите. За базисни права, гарантирани от Конституцията, които бяха подложени на съмнение. В годините, когато българите на улицата се бореха да отвоюват тези права и ценности, когато ставаше дума за член първи в Живковата конституция, пред храм паметника на площада стояха и левият Анжел Вагенщайн, и претендиращият за демократ, стоящ вдясно спрямо тогаващите понятия Желю Желев. Тогава нямаше левица и десница в чиститя смисъл на думата, не че днес има, но когато се отстояваха базовите ни права, всички бяха заедно. И днес, колкото и да е комично, партии и и отляво, и отдясно създават борд, който да пази честността на изборите. Връщаме се там, където бяхме преди 23 години, за да запазим основни ценности, които мислехме, че имаме даром и завинаги. А се оказа, че ги нямаме даром и трябва да воюваме за тях. Случват се и абсурди в тази кампания, например, председателят на ДПС поиска от главния прокурор операция „Чисти ръце“ по подобие на италианския модел. За да добиете представа колко нищо не се е променило в дебелоочието и в пиар-технологиите. На другия ден бъдещият подсъдим Цветанов заяви, че тази операция била провеждана от началото на мандата на ГЕРБ. Излиза Лютви Местан, който беше в предния мандат в Тройната коалиция, по време на чийто мандат от трибуната на Народното събрание беше поискана през 2008 г. такава операция заради корупцията и мафиотизирането и връзките на властта с монополите и картелите. Това беше прието с усмивка от тогавашните лидери на Тройната коалиция и от тогавашния главен прокурор. Тогава г-н Местан не се изказа, той сновеше между редовете в парламентарната зала и не обръщаше внимание на предложението. Днес хората произнесоха същите аргументи на улицата и след тях г-н Местан вече сам поиска такава операция, може би защото смята, че тя обхваща политическия му опонент. Тези хора не са разбрали, че такъв процес на очистване не се дели на ляво и на дясно. Това се провежда в цялата държава, администрация и общество. Такъв беше и италианският, и сръбският пример. Мария Капон поиска да го обясни в парламента през 2008 г., но днес сякаш също никой у нас не е разбрал какво означава такава операция. След като и Цветанов твърди, че я е провеждал…

Т.е.пиарът се провежда в ситуация извън правилата?
Той се провеждаше в условия като подгряваща група на криминалната хроника. Защото сякаш се движеше след тези събития. Друг диктуваше изборната кампания. Хората се отдръпнаха и отказаха да слушат това, което им се отправя като подготвени послания, надиплени клишени, които получаваха като редовната порция храна. Накрая всички се чудеха защо добре подредения иначе слог на „България на гражданите“ няма чуваемост. Социолозите тръгнаха да обясняват какво се случва и защо благодарни граждани не излизаха да прегръщат Цветанов и Борисов, а ги возеха с автобуси от селище на селище, за да има хора по предизборните им срещи. Появиха се неща от Алекови времена, които сякаш не бяхме виждали.

Според вас, и социолозите, и пиарите нямаха шанс да работят по учебник, професионално?
Да, в публичен аспект,да. Единственото, което може би сработваше, защото е трудно да се прецени колко е голям ефектът от това, е случващото се в интернет и най-вече живите срещи очи в очи с хората. Това остана единственият метод за борба с недоверието на хората. Важно е класическото правило за политиците преди избори колко ръце на избиратели ще можеш да стиснеш. Недоверието към лъжата на политиците от традиционните партии пряко или косвено се пренесе като недоверие в медиите. И се оказа, че хората намразиха освен говорителите на политическите послания от прехода, и транспортните средства

ОСТАВИ КОМЕНТАР

five × four =