Емил Мечикян: Обществото ни е тежко поразено от аморален фамилизъм

0
311

Българското общество е подложено на тежък натиск от собствените си социални заболявания. Те са няколко, наследени са от времето на комунизма и са предпоставки за лошото ни обществено здраве.

Първото е „травматичната идентичност”, която е напълно типично заболяване за хора, които са живели в тоталитарно общество. На тях се е наложило да развият подсъзнателно сложна група от психични механизми, за да оцелеят при постоянния натиск на социалния контрол, осъществяван от тоталитарния режим.

От това произтича и второто заболяване – културата на зависимостта. Това е много коварно заболяване на общността, защото то дефинира, че индивидът може да гарантира своето благополучие или оцеляване, само ако се откаже от самостоятелно морално мислене и действие. За голямо съжаление това заболяване е заразно – предава се от родители на деца, чрез поведенчески примери и възпитание, за радост – не всички се заразяват.

Тези два проблема са свързани до голяма степен със себеосъзнаването на индивида. Нормалният индивид се себеосъзнава на сравнително ранна възраст, най-късно в края на детството. Българският случай не е такъв – голяма част от българите, не осъзнават себе си като отделни, самостоятелни индивиди, докато са живи.

Това е фундаментален проблем на нашето общество, който за съжаление често остава встрани от вниманието ни.

Хора, които се осъзнават само като част от някаква група, са осъдени да живеят в лъжа, цинизъм и апатия. Това превръща обществото в тълпа, в която няма ценности, няма морал, няма норми на поведение, няма връзка между политици и избиратели, няма доверие.

Което ни води до третото заболяване – аморалния фамилизъм. Понятието е на американския антрополог Едуард Банфийлд, което той развива в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век и дефинира като тежко заболяване на традиционни общности, които се разпадат под натиска на модернизацията. Българското общество е много тежко поразено от тази болест и лошата новина е, че общностите, които боледуват от аморален фамилизъм трудно оцеляват.

Ако картината ви се струва прекалено мрачна, прочетете тази диагноза на обществото в Южна Италия, поставена от Банфийлд през 1958 г. и открийте приликите и разликите с днешна България.

  1. В обществото на аморалния фамилизъм никой не съдейства за интересите на групата или общността, освен ако няма лична изгода да го прави. С други думи, основният мотив за действие в това общество е краткосрочната материална изгода.
  2. В обществото на аморалния фамилизъм за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. Счита се за необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем.
  3. В обществото на аморалния фамилизъм контролът върху дейността на служителите е рядък и се извършва само от други служители.
  4. В обществото на аморалния фамилизъм е много трудно да се създават и поддържат организации (т.е. обмислени и съгласувани дейности на групи от хора). Подбудите, които тласкат хората да участват в организации, са в значителна степен неегоистични (т.е. идентификация с целите на организацията) и често са нематериални (т.е. вътрешен интерес към дейността на организацията като “игра”). Още повече, условие за успеха на организацията е членовете да имат известно доверие един към друг и известна лоялност към организацията. В организациите с висок морал е прието за даденост членовете да извършват малки, а понякога и по-големи жертви в името на организацията.
  5. В обществото на аморалния фамилизъм служителите не се идентифицират с целите на организацията и съответно не работят усърдно освен, за да запазят местата си и (ако е възможно) да получат повишение. Съответно професионалистите и образованите хора най-общо страдат от недостиг на чувство за мисия и професионална отговорност. В действителност служителите с отговорна длъжност и специфична квалификация използват тези си позиции изцяло за лична изгода в ущърб на останалите граждани. В такава среда дори държавата и църквата са нежизнеспособни организации.
  6. В обществото на аморалния фамилизъм законът не се зачита когато няма опасност от наказание. Поради това индивидите избягват да сключват договори, чието изпълнение зависи от законови процедури, освен когато е сигурно, че законът ще бъде приложен и разходите за това няма да направят сделката губеща.
  7. В обществото на аморалния фамилизъм служителите обичайно взимат подкупи, когато няма опасност от наказание. Независимо дали го правят или не, останалите членове на обществото ги смятат за корумпирани.
  8. В обществото на аморалния фамилизъм онеправданите граждани (те са болшинство) предпочитат режим, който да поддържа реда с твърда ръка.
  9. В обществото на аморалния фамилизъм всяко твърдение на личност или институция, че е\са мотивиран\и от публична, а не от частна изгода, се счита за лъжа.
  10. В обществото на аморалния фамилизъм няма никаква връзка между абстрактните политически или идейни принципи (идеология) и конкретното поведение в обичайните взаимоотношения в ежедневния живот.
  11. В обществото на аморалния фамилизъм няма лидери и последователи. Никой не би поел инициативата да очертае начин за действие и да убеждава другите да го следват (освен ако няма лична изгода да го направи) и, ако някой предложи своето лидерство, групата ще откаже да го последва поради недоверие. Основното взаимоотношение в обществото е това на патрон-клиент, когато патронът (индивидът с по-висок статус) прави на клиента малки услуги и получава в отговор услуги и уважение.
  12. В обществото на аморалния фамилизъм гласоподавателят използва своя глас да получи най-голяма материална изгода в краткосрочен период. Независимо че той може да има дългосрочни интереси, класови интереси, обществени интереси, това няма да повлияе на неговия глас, когато краткосрочната материална изгода е засегната по някакъв начин.
  13. В обществото на аморалния фамилизъм индивидът оценява постиженията на обществото само до степента, в която се подобрява неговото собствено положение. Фактически той ще гласува срещу мерки, от които няма пряка изгода, защото дори ако неговото положение не се промени в абсолютни стойности, той ще се чувства по-зле, ако положението на съседа се е подобрило. Може да се случи така, че мерки, които допринасят голяма обществена полза, да провокират протестен вот от онзи, които не са получили дял от тази полза или смятат получения дял за незадоволителен.
  14. В обществото на аморалния фамилизъм гласоподавателят има слабо доверие към обещанията на партиите. Той използва своя глас да плаща за вече получени услуги (разбира се, предполагайки, че ще получи повече в бъдеще), отколкото за услуги, които са само обещани.
  15. В обществото на аморалния фамилизъм се предполага, че която и партия да е на власт, тя е егоистична и корумпирана. Едва са приключили изборите и избирателите установяват, че новите служители се обогатяват за тяхна сметка и нямат намерение да изпълняват дадените обещания. Следователно егоистичният гласоподавател ще използва своето право предимно като наказателен вот.
  16. В обществото на аморалния фамилизъм не е възможно създаването на стабилни политически партии. Има три причини за това: 1) вотът е таен и гласоподавателят не може да бъде контролиран дори ако му е платено да гласува; 2) няма достатъчно краткосрочна материална печалба в партията за привличане на инвестиции в нея; 3) поради причини, обяснени по-горе, е невъзможно да се поддържа формална организация от какъвто и да е вид.
  17. В обществото на аморалния фамилизъм партийните работници предлагат своите услуги на този, който предложи най-много. Тази тенденция за промяна на партийното членство води до внезапни промени в съотношението на силите между партиите по време на избори.

Вярвам, че все още има начин България да бъде спасена. Но всяко лечение започва с поставянето на правилна диагноза. Трябва да осъзнаем проблемите, пред които е изправено българското общество и колкото и да е трудно – да ги наречем с истинските им имена. /БГНЕС

Арх.  Емил Мечикян, заместник-председател на Единна народна партия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

one × 2 =