ДПС не търпи конкуренция и по места се държи диктаторски
Правителството закъснява с важни реформи
ГАЛИНА ГАНЕВА
-Г-н Дал, през новата 2012 година ще създадете ли партия алтернатива на ДПС?
– Вече обявихме, че продължаваме да работим заедно с ЕНП. Така, че за нови политически проекти е още рано да се говори. Предстои ни много важна национална среща на нашите активисти и общински съветници и кметове, с които да уточним по-нататъщната ни работа. Акцент в срещата ще бъде подготовката за парламентарните избори след година и половина и създаване на структури в цялата страна. Регистрацията за участие в изборите на ЕНП във всички общини притесни сериозно някои хора. За нас е най-важно във всички общини, където управлява ДПС да има алтернатива. За съжаление успяхме да издигнем кандидати за кметове само в 56 общини.
-Допуснахте ли някакви грешки?
– Не бих ги нарекъл грешки, а обективни обстоятелства, с които бяхме длъжни да се съобразим. Преди всичко не разполагахме с необходимото време и финансов ресурс. А и нямахме структури. Това доведе и до издигането на някои места на неподходящи кандидати. Направили сме необходимите анализи и всичко това за година и половина трябва да се навакса, за да се представим добре на предстоящите редовни парламентарни избори.
– Казвате, че ваши кандидати за кметове са подложени на натиск и заплахи със саморазправа от ДПС.
– Това е така. Имаше и продължават заплахите към наши кандидати за кметове, за което сме сизирали прокуратурата. ДПС не търпи да има конкуренция, особено в региони където то управлява еднолично. Например, дерибеите като Гюнай Сефер искаха на всяка цена да спечелят в Силистренско. Но се провалиха с гръм и трясък. В тези региони има нетърпимост към хора, които биха могли да бъдат алтернатива на кандидатите на ДПС. Но аз не съм свикнал да се оплаквам. Ще се справим.
-Порочният модел, въведен от някои областни председатели на ДПС силово да се събират пари от общините за партията, беше ли приложен и на изборите през есента?
– Тази схема действа безотказно. Тези хора когато са в София за големи демократи и много толерантни се представят, но като се върнат в регионите си се превръщат в диктатори. В традиционно силните за ДПС региони не се позволява друга партия да командва. Ако все пак се случи, се предприемат какви ли не силови методи. Ето с нашите кандидати – вечерта ни казват с радост – кандидатираме се от името на ЕНП, а на сутринта признават, че ги е страх. Но ДПС така или иначе загуби 20 % от твърдите си гласове. Единственият критерий за представянето на една партия на местни избори това са гласовете, получени за общински съветници. При Движението за права и свободи сега са с над 200 по-малко. И реакцията в резултата на загубата не закъсня- заплахи, лъжи, демагогия, ексцесии в някои общини. Важното е да се знае, че в този си вид, с това ръководство ДПС не може да решава никакви проблеми на хората, нито на местно, нито на централно ниво.
– Да разбирам ли, че намеквате за смяна на лидера на ДПС?
– Преди година , когато напуснах ръководството написах писмо до структурите на ДПС с единствен акцент – лидерът и кохортата корумпирани персони, зависими от Държавна сигурност да се оттеглят. Защото е срам за партията, която уж се бори за права и свободи под крилото си да събира агенти. Това е подигравка с паметта на хората, които се бореха против тоталитарния режим. Това с агентите беше факт и на последните избори. Най-много кандидати – агенти имаше отново в листите на ДПС.
– След вашата раздяла с ДПС г-н Доган предложи да бъде създадена комисия, която да разследва дали ДПС е продукт на ДС. Има ли такава комисия и какво установи тя?
– Широко се усмихвам при такъв въпрос. Трябва зам.председателят Христо Бисеров да отговори. Според мен такава комисия просто няма да има. Самозалъгват се и депутати и активисти. И е поредната нагла лъжа спрямо избирателите.
– Организации на ДПС в Североизточна България, които бяха твърдо зад вас като зам.председател на ДПС признават, че не могат да припознаят ЕНП като тяхна партия. Как ще ги привлечете отново на своя страна?
– Рано е още да говорим за това. Най-важното сега е да започнем да изграждаме структури, на базата на нашата категорично заявена позиция. С една дума да не спрем до тук и да се успокоим от резултатите, които постигнахме, а да продължим напред. Истинската работа предстои тепърва. Основната ни мисия е хората да „прогледнат” за истината колкото и тежка да е тя. Тогава сигурен съм ще ни подкрепят масово.
– Какъв ще бъде подходът ви към изселническите организации в Турция? Там имате сериозно влияние.
– От 90 година аз съм единственият политик, който редовно осъществява връзки с изселническите организации. Ще продължим да работим с тези хора, защото преди всичко те са български граждани и имат много сериозни проблеми за решаване, като непризнатият трудов стаж в България и Турция, визови проблеми, проблеми с гражданството и други. Така, че ще им помогна доколкото мога, така както съм го правел и до сега.
– Като вярващ човек простихте ли на лидера, че ви е превърнал в „мъжки секретарки“?
– Не съм аз този, който дава опрощение, но такова отношение към най-близките си и верни хора като към „мъжки секретарки” по неговите думи е недопустимо и обидно. И от чисто човешка гледна точка това никога не се прощава.
– Вие бяхте повече от 20 години най-близкият човек на Ахмед Доган. Виждахте нередности в партията, които премълчавахте.
– Публично не съм ги коментирал, защото това изискваше политиката на партията. Но вътре в партията никога не съм премълчавал нередности, които са били констатирани. В момента в който осъзнах, че няма вътрешнопартийна чуваемост за тези неща ги казах публично. Пак повтарям неусетно в процеса на структуриране на ДПС и с присъствието на партията в два пълни мандата на власт, нещата се изродиха и заприличахме на БКП от най-тежките и тоталитарни години. Други болезнени за мен лично истини излезли от досиетата на Доган и други от ръководството на ДПС само преляха чашата на търпението ми. Да, за вас може би е късно моето откровение, но за истината – по-добре късно, отколкото никога.
– Депутати от ДПС ви обвиняват, че заради несъстоятелни амбиции да оглавите партията сте вдигнали толкова шум около раздялата си с ДПС. Самият г-н Доган каза, че ви съжалява.
– И от дистанцията на времето и от сегашното ми амплоа е видно, че аз лидерски амбиции нямам и никога не съм имал. Иначе няма какво да ме съжалява Доган. Тези думи, че го съжалявам, първо аз ги изрекох и то беше искрено. Той може да е много богат, може да е много хитър и обигран, но се оказа, че Ахмед е един жалък човек.
-Една година след раздялата с лидера имате ли свое обяснение за този удар – да ви отстрани ненадейно от ръководството на партията?
– За тази една година много неща ми станаха ясни. Преди всичко аз самия не съм бил част от схемите на завимост, в които за съжаление са впримчени Председателя и голяма част от ръководството на ДПС. С проследяване на поведението на Доган от ВНС до сега, с тези зависимости се обясняват някои от действията му за които нямаше обяснение. Политиката на рекапсулация на ДПС и връщането й в етническата й самодостатъчност също са в пълен разрез с моите разбирания и усилия за превръщането на ДПС в нормална национално отговорна партия.
– Какво става с „обръчите“ след като ДПС не е във властта?
– Каквото стана и с кредитните милионери, кръговете и съзвездията около всички партии били на власт през последните 22 години. Те винаги си намират нови господари, които да им осигурят спокойствие.
– Смъртта на Ахмед Емин загадка, самоубийство или убийство?
– Преди всичко една изключително тежка лична драма, както за семейството така и за приятелите. Съмненията у мнозина разбира се, че останаха и до днес. И няма как да бъдат заличени. Въпреки, че разследването беше прекратено.
– Следите ли процесите в ДПС?
– Е, няма как да не ги следя. В ДПС имам много приятели. Въпреки, че на някои хора им се иска да зачеркнат името ми въобще от историята на партията. Не могат да ме елиминират. Болно ми е от това, което става в движението. Аз бях три години и половина по тоталитарните затвори, отдадох целия си политически ентусиазъм като учредител за развитието на ДПС. Така, че е нормално да следя какво се случва.
– ДПС има ли все още място в сърцето ви, честно?
– Аз съм бил винаги сред хората и няма как да зачеркна истинските приятелства и човешки отношения създадени през последните 26 години около каузата ДПС. Чесно казано те винаги ще бъдат в сърцето ми, като изключа „тъмните моменти” – хората, гравитиращи около лидера и обслужващи собствените си интереси. За съжаление оказа се, че ДПС си има личен собственик и към настоящия момент е далеч от първоначално заявената кауза, около която се обединиха толкова много честни членове и симпатизанти.
– Как ви звучи тезата на лидера на ДПС за предсрочни парламентарни избори?
– Това може да го реши единствено управляващата партия, ГЕРБ. Няма кой да предизвика такива избори. В криза изборите са просто един мираж. Даже в Италия и Гърция вече за избори не говорят, а за излизане от ситуацията. Трябва да се покрепят решенията за реформи на правителството. И наболелите въпроси трябва да се решават с по-голям консенсус. Няма почва за избори.
– Кои са грешките в управлението на партия ГЕРБ?
– Има грешки, разбира се. Който не работи той не греши. В много области реформите се забавиха или въобще няма реформи – здравеопазване, образование, МВР и други. Реформите закъсняват и проблемите са налице. Още повече, че и в Европа кризата е факт. Има за какво да критикуваме правителството. Но след като тези хора са избрани с мандат за четири години ние всички , които участваме в политическия живот трябва да им помогнем по-силни като държава да излезем от кризата. Тогава и за всеки един по отделно ще е по-лесно.
– Премиерът Борисов признава достойнствата на опонента си Ахмед Доган, все пак. Имате ли усещане за задкулисни отношения между ГЕРБ и ДПС?
– Всеки политик, особено лидер на партия има специфичен начин и подход за стратегическо поведение. Както винаги през последните години Борисов е може би с една крачка напред и по този начин си маркира най-удобните противници – БСП и ДПС. Така или иначе явлението ГЕРБ ще продължава да използва предоставилия му се шанс и от сериозността и силата на ефективния граждански контрол на нашето общество ще зависи бъдещето политическо преразпределение, а не толкова от някакви задкулисни действия.
