Когато влезеш с мечка в асансьор, мирише дълго

Дата: 26 Март 2009 Автор: Радио К2

0
246

Винаги се съмнявам в такива договори за 1,2 млн. лева, които са подписани около Коледа и Нова година  

Мария Капон, председател на Единна народна партия в Радио К2 

Водещ: Торнадото. Мария Капон. Така колеги журналисти определят присъствието й на обществената сцена, бих добавила още – неуморима и активна, борбена, и макар и млада вече лидер на партия – Единната народна партия. Нейното име се свързва, освен с важни законопроекти и интересната й дейност в Народното събрание, с непрекъснати разкрития за корупция и далавери. Тя е в студиото на радио К2. Добър ден! Добре дошла!

Мария Капон:  Добър ден!

Водещ: Радвам се, че се отзовахте на нашата покана. Вчера казахте, че Министерството на държавната администрация се опитва да източи средства на данъкоплатците с обществена поръчка за Здравен портал за своите служители. Какво всъщност означава това? А и какво още като разкрития през последните дни, г-жо Капон?

Мария Капон: Да започнем наистина какво е здравен портал, надявам се, че не влезнах като „торнадо”, а като нормален полъх.

Водещ: За мен торнадо е много хубаво за една жена в политиката.

Мария Капон: Да, казвам го с цялата шега. Наистина във вихъра на работата се опитвам винаги да бъда. Нека да кажем какво е здравния портал. Здравният портал е много важен за българските граждани и той трябва да се прави от Националната здравноосигурителна каса. Знаете, че аз през последните седмици правя проверка по едни договори за информационната система БУЛ, тя може да бъде факт, едва тогава, когато има Здравен портал за всички осигурени български граждани. Какво означава това? Когато отидеш на лекар той попълва всичко, което се случва с теб в този здравен портал, т.е. влиза през определен код в интернет пространството, което директно би трябвало да е свързано със здравната каса и по всяко едно време, когато ти имаш своята карта в един добър ден за България, да може да се знае какви заболявания си имал, колко пари са взети от Здравната каса за теб, какви лекарства са ти препоръчани, при кои лекари си бил, какви клинични пътеки са ти били изписвани, имаш ли операции, които някога са ти правени.

Водещ: Т.е. един много съществен контрол ще се осъществява?

Мария Капон: Изключително съществен контрол, но трябва да кажем, че това са много лични данни. И по закон тези лични данни…

Водещ: Не могат да бъдат огласявани.

Мария Капон: До тях единствено има право на достъп, освен лицето, така и самата Здравна каса и този, който упълномощиш, т.е. личния ти лекар и тези, които те лекуват. Това е отношението между лекаря и пациента. Това, което се опита Николай Василев да направи, казва този паралел, е да направи един алтернативен Здравен портал в един пилотен проект, който е започнал предколедно 2007 г. Подписан е договора на 19 декември. Винаги се съмнявам в такива договори, които са подписани около Коледа и Нова година, за 1,2 млн. лева без ДДС, за да се направи Здравен портал за 40 000 държавни служители приблизително. В този здравен портал би трябвало да има личните данни на тези държавни служители и съответно връзката им с пациентите. За какво точно ще служи не е много ясно. Започвам с това, за да кажа, че Здравната каса е провела търг през 2008 г. като  предварително е дала около 370 000 лв., сега казвам по спомен цифрите, в обществената поръчка. Не са й достигнали 100 000 лева. Най-ниската оферта е била за 500 000 лв. И тук забележете за 6 млн. осигурени лица, за всички лекари, които от другата страна ги обслужват. Давам го като паралел, защото ето е факт. Освен всичко останало се оказва, че порталът, пилотният проект, който прави Николай Василев, който преди няколко дни демонстрира със сегашния министър на здравеопазването, защото то е общ проект, но всъщност се изработва от министерството на държавната администрация се оказва, че няма как да има данни. Аз вчера предоставих на вашите колеги писмото от здравната каса, в което им отказват, защото по закон здравната каса няма как да даде за тези отделно осигурени лица данни. И какво се случва. Нека да видим практиката в живота. Днес имате държавен служител, утре той не е.

Водещ: Точно така.

Мария Капон: Какво става с него?

Водещ: Къде отиват тези данни?

Мария Капон: Какво означава информацията, която вчера министър Василев каза – ще имат достъп всички хора, всички български граждани към него. Опазил ни Господ!

Водещ: Да, естествено. Как така ще имат достъп до моето здраве?

Мария Капон: Защото в него ще има лични данни. Вътре има данни за вашите органи, има данни, които утре могат да послужат за трансплантация

Водещ: Ама той това сериозно ли го е казал?

Мария Капон: Има една пресинформация, която вчера е пусната от министерството колко е хубав проектът и не само това. Да Ви кажа още нещо. Това не са всичките пари, които са изхарчени, защото в момента такъв портал още няма. Има дадена обществена поръчка в момента изтича за май месец за около 350 000 лв. е стойността й за лиценз на софтуера, защото докато са направили първата поръчка и са взети тези пари от дадени фирми е изтекъл лицензът на Oracle и сега трябва за май месец да купят нов лиценз, който е още 350 000  лв. Така че грубо около 1,6 – 1,7 млн. лв. и аз се питам винаги това безстопанственост ли е, недобра администрация ли е. Какви са тези пилотни проекти и кой има нужда от тях, след като те реално няма как да служат? И това ли е ангажиментът, който ние имаме към държавните служители, защото те са много важни за страната. Това са хората върху чиито плещи по принцип лежи експертизата, капацитета на една администрация. И аз много се надявам, че един ден многото млади хора, които днес срещам в държавната администрация, които работят не в политическите кабинети утре ще се гордеят, че работят за България, за държавата България и са държавни служители. Но аз не мога да си представя как те биха се гордели ако биват използвани от техния министър, апропо, това вече е политическа теза, едно безсмислено министерство, но това е друга тема, съществува, да бъдат използвани, за да може някой да вземе 1,5 млн. лв. настрани.

Водещ: И в крайна сметка няма нищо срещу това?

Мария Капон:  И да се направи един такъв евтин ПР. Всъщност много скъп за данъкоплатеца. Сметнах, че при 40 000 човека това са някъде по 40 лв. на човек, едва ли не, които са взети от данъците на държавните служители. Без да има смисъл за това. И го казвам, защото искам да обърна тези 1,5 млн. в друго. Нека да кажем, че за муковисцидозата, едно от редките заболявания, лекарствата на година за тези 160  деца, с тези милион и половина могат да бъдат покрити, една добра сума, или поне клинична пътека, която да бъде покрита. Нека да кажем, че ако държавната администрация има тези излишни пари, те са от българския бюджет, така е записано в поръчката, т.е. от нашите пари на данъкоплатците, то тогава държавната администрация беше редно да ги даде на НЗОК, за да не ползва пари на осигурените лица, за да прави примерно другия портал. Можеше да участва в директен проект със здравната каса и да подпомогне здравната каса в правенето на този портал. Искам да го обърна в още едно доказателство защо усещането ми, не само като политик, а и като човек се наранява при тези доказателства, защото аз съм извадила всички документи, вчера ги раздадох на журналистите, винаги говоря с факти, затова, че в момента има над 400 000 човека, които чакат за лекарства, които са свързани с мултиплената склероза и списъците са толкова дълги, че трябва да кажем, че това е едно лекарство, което струва около 2000 лева на месец, което дава шанс все пак един достоен живот да се живее и на 40 г. това са много стари пациенти, на 18 г. вече пациентите са в листата на чакащите. Това са нашите деца на 18 г. И не мога да си представя как тогава, когато говорим за солидарност в обществото, защото това е смисълът на една солидарна система като здравните вноски, това е смисълът и на данъчната системата, защото плащайки данъци в държавата целта е да работи държавата за солидарност.

Водещ: Включително и в социалната сфера.

Мария Капон: За създаване на условия. Социалната сфера не е забранена за десните или за левите. Това е част от живота, който всички ние живеем. Аз не мога да си представя как човек може да е щастлив, когато той има и когато виждаш отстрани хората, които нямат.

Водещ: Само че това е вашето мислене. Има и друго мислене.

Мария Капон: Ами мисля си, че всичко друго е мислене на хора, които не са изкарали парите с работа, а са хора, които по някакъв начин смятат, че са богопомазани или съдбата им е предоставила някакво място известно време в политиката или на властови пост, или в добра комбинация с олигархия или с ченгета, както ги наричахме в годините, така че да може да им осигури едно друго материално състояние. Няма нормален човек, който да иска да крие и да лъже майка си за цената на лекарствата. Не ви ли се е случвало? Тогава, когато трябва на родител да кажете, че 50 лв. струват лекарствата за кръвно и когато знаеш, че винаги истината ще те спаси и в същото време знаеш, че майка ти няма да позволи да дадеш тези пари, защото това е половината от пенсията й. Аз знам, че много от българите им се налага да го правят, и знам, че това е най-болезненият процес. Тогава, когато искаш да дадеш на децата си и не можеш, и тогава, когато за нас хората с традициите, които знаем, че искаме да се грижим за децата си, такива сме ние, се оказва, че трябва да сме в ръцете на децата си. И когато сме работили 40-50 г., както са нашите деди, и мисля, че няма значение кой в какво общество е живял, има много почтени хора, които са изкарали хляба си и са създавали материални блага, които са останали и за България, не искам да виждам сълзите в очите на тези хора. Само този, който стои на жълтите павета не знае какво се случва в страната.

Водещ: Но има и такива, които само на жълтите павета стоят.

Мария Капон: И затова, когато видиш от едната страна бедността и от друга страна влезеш в регистъра на обществените поръчки и видиш за какви неща се дават пари, от страна на политическия елит, и тук искам да го кажа, това са политически действия, а не трябва да ги хвърляме върху администрацията и върху хората, които работят с експертизата си в администрацията, защото ако тях ги няма, няма как да има такава администрация, то трябва да кажем, че това е цинизъм. Това е пир по време на чума.

Водещ: Слушам Ви и мисля по нататък да Ви задам един въпрос, който сега ми идва наум. Преди време от Вас чух за пръв път, че разделителната линия не е ляво-дясно, а между корумпирани-честни, почтени-непочтени, хора с морал и такива без морал. Лично мен много ме впечатли тази Ваша фраза, този Ваш извод, и сега като  Ви слушам намирам отново потвърждение на този извод. Наистина ли вече е така? Няма разделителна линия – ляво-дясно?

Мария Капон: Аз не смятам, че разделителната линия е такава, каквато хората си я представяха преди 20 г. – на ляво и на дясно. Идвам от семейство, което е било репресирано от комунистическия режим и знам, че моят баща, Бог да го прости, казваше – ние сме християни и ние никога не трябва да постъпваме така. И аз никога няма да си позволя да питам някой за кого гласуваш и какъв е твоя род, и да определям хората по тази линия. Това дълбоко само по себе си е ценностна система. Това не е ляво и дясно.

Водещ: Това е моралът на един човек, който може да приме и другия до себе си.

Мария Капон: Това е моралът на един човек, на едно семейство, на една традиция. Трябва да можеш да простиш и трябва да можеш да забравиш. Трябваше да отворим историята, за да затворим част от нея, която не харесваме. Но аз, когато в годините на демокрация, тъй като в последните 20 г. е голяма част от смисления ми живот, в който работя и съм взела решението си да живея в България, никога не ми се е случвало, и във фирмите, които съм управлявала, да питам някой когато идва на работа – ти, извинявай, от кои си – от нашите или от вашите? Защото съм смятала, че са важни неговите качества, неговата експертиза.

Ще ви дам един пример, един от най-добрите специалисти, проектант от Международен панаир Пловдив, която имаше над 25 години стаж в панаира и знаеше всяка „дупка”, както казваме ние, всяка инфраструктура в самия панаир. Една жена, която беше пред пенсия и реши, че иска да промени живота си, иска да се научи да работи на компютър. Само проектант е била, никога не е била архитект. Това беше в началото, бяхме създали фирмата и бяхме двама души. Всички знаехме, че тя е била партиен секретар дори в Панаира, разказвам тази история може би за първи път се сещам за един човек, когото много обичам – Мария Атанасова, която работи всичките тези години, откакто съм имала частен бизнес с нея, в момента, разбира се, тя е още във фирмата. И трябва тук да кажа, че никога не сме говорили на тази тема, защото това е тема, в която сме смятали, че двете имаме ценности и в управлението на една фирма, когато някой искаш да работиш с някого трябва да видиш експертизата му – тя е най-добрата. И аз знаех във всичките години, че тя научи младите колеги на това какво е панаир, какво е инфраструктура на един панаир, къде са шахтите, къде е водата, къде е токът, какво има по палатите? Тя знаеше цялата история, как е създавана всяка една палата. Тя е национален капитал, а в случая беше и капитал за фирмата, защото със знанията, които тя предостави, тя даде на младото поколение, които никога не бяха живели в тези години, им даде знания за това какво е било, какво се случва…

Водещ: Ето това е нужно на нашата страна, но за съжаление не всички го разбират.

Мария Капон: Днес аз знам, казвам го това, защото това е един почтен човек и тя винаги е била почтен човек. Давам го този пример, защото смятам, че той е важен, заради ценностната система, разбира се и заради това, че когато ти имаш един крадец насреща няма никакво значение…..

Водещ: Наше или ваше?

Мария Капон: Не обичам да ги казвам корумпирани или неразбрали, или невзели. Думата в десетте божи заповед е „крал”. Ако той е крадец, какво значение има дали е седял в лявата част в Парламента или в дясната част. Какво значение има? Ако той е бил министър и е позволил да се случват такива деяния, има ли някакво значение дали е бил от БСП или е бил от СДС?

Водещ: Той все си е крал…?!?

Мария Капон: Той просто е бил крадец. Затова смятам, че наистина разделителната линия е друга. България има нужда от промяна, но тази промяна не става с партиен привкус. Промяната е за хората в страната, а за да има промяна хората трябва да се доверят на политици. Казвам на политици, защото те могат да са в различни окраски, които носят ценности в себе си и които искат да извършат тази промяна и да видят способността на това да искат да извършат промяната. Запомнила съм нещо в началото на кариерата си на професионална политика – бях евронаблюдател и Ханс Герт Пьотеринг, сегашният председател на ЕП, тогава беше председател на моята парламентарна група, казваше: „Знаете ли какъв е знака на Европейската народна партия на група, на групата , а не на партията – е сърце. Защо сърце? Защото ти може да си много добър експерт, много добър политик, но ти никога няма да си от най-добрите политици на Европа, ако нямаш сърце. Защото сърцето трябва да е водещо.

Водещ: И понеже сърцето трябва да е водещо, да припомним  на нашите слушатели, че разговаряме с Мария Капон, народен представител, председател на Единната народна партия. Преминаваме към кръга политически теми. Кажете, моля, като партиен лидер, накъде преди изборите с Вашата партия? Защото при вас в дясно ври и кипи от споразумения и недоразумения, от обиди и недоизказани недоволства, изобщо богата палитра от чувства, вълнения, пък и от сметки. Та накъде вашата партия?

Мария Капон: Може би това е голямата разлика – сметките. Сметките се правят накъде другаде, не се правят в политиката. В политиката 1+1, математика и аритметика не помагат. Не винаги е 2, може да е 0,5, може да е 3, може да е 4, в най-добрия случай да е повече от 2 например. Но това може да се случи само тогава, когато има енергия. Само тогава, за да има повече от 2, 1+1 да е събирането на два субекта и правенето на коалиции….

Водещ: Да не е просто аритметичен сбор….

Мария Капон: Просто само тогава, когато не е на сметка – ти ще вземеш този район, другият ще вземе онзи район, дай сега да видим как да ги вземем, щото са добри в онзи район, а пък там имат едни добри спонсори в другия район и накрая…

Водещ: И накрая пак опират до спонсори и до обществени поръчки.

Мария Капон: Накрая разпъват една карта хора, които не са изборджии дори. Които не ходят по районите, много рядко се срещат през мандата с хора, защото предизборната кампания я започват на деня, когато са свършили изборите. Вечерта на първата пресконференция започва следващата предизборна кампания. Така би трябвало да е и така го правят някои партии или някои политици. Защото носиш отговорност още от вечерта на изборите за всичко, което си обещал да можеш да го реализираш. Това, което се случва в дясно, тялото на десницата, ако може така да го наречем, защото аз твърдя, че истинска десница в България не е имало, тя тепърва ще се създаде – народната модерната десница. Защото имаше един сбор от бивши комунисти, ченгета, еколози, демократи, хора, които са смятали, че са били респресирани, други, които наистина са били репсресирани.

Водещ: Богата палитра.

Мария Капон: В тази смесица, мисля, че тя беше необходима може би за целия период на прехода. Но преходът приключи, България е член на ЕС. Много са споровете дали това е така или не, но аз смятам, че основните две задачи бяха изпълнени – влизането в НАТО и влизането в ЕС, но ние не изпълнихме основната си задача, всички в България. Не изпълнихме задачата да живеем в уредена държава на заможни хора. Това е смисълът на голямата политика. Тя е за гражданина, за хората. Имаме вече семейството и правилата в ЕС. Не можем обаче да се извиняваме всеки път с ЕС тогава, когато не ни харесва нещо, което прави едно правителството. Защото обикновено правителствата в Европа, не само в България, когато нещо не е популярно казват, то идва от Брюксел, а пък когато е хубаво идва от тях.

Водещ: Измислили сме си го ние.

Мария Капон: Това е по принцип и не е българска практика само. Но трябва да кажем, че ние имаме рамката. Остава да създадем законност наистина и чувството за справедливост на хората. Затова трябва да се водим по самата нова разделителна линия. И по тази нова разделителна линия смятам, че хората ще се прегрупират. Предстои да го видим дали прегрупирайки се и гражданите, ще се прегрупират може би и политиците. Това, което се случва по нараненото тяло на остатъка от десницата, да кажем така е, че има много силно желание за оцеляване.

Водещ: Но зависи какво оцеляване – идейно, политическо оцеляване на партия и на десница или на отделни личности.

Мария Капон: Ние все още не сме  готови, според мен. Казвам го, защото ние също преговаряме с т.нар. ос СДС – ДСБ. Ще Ви призная, че аз не съм в преговорния екип, но смятам, че преговорите трябва да са изнесени на база политики за това какво трябва да има. Вие знаете, представихме меморандум „Чисти ръце” и трябва да видим какво мислят те по политиките. За съжаление разговорите се водят на ниво листи, избирателни райони и това, кой, къде, какъв потенциал евентуално има и как да бъдат разпределени ангажиментите. Има два варианта на обединение. Едното е обединението, което да създаде т.нар. аз веднъж го бях нарекла „Ноев ковчег”, само че за съжаление няма море така, че да оцелеят лидерите в този Ноев ковчег. Защото това означава морето от ръце и знамена, сини знамена, които бяха, вече ги няма. Хората очите са им долу в делника, те се чудят как да свържат двата края и те няма да повярват на едно такова прегрупиране. Затова и много се надявам тази ос, сама по себе си да не бъде онази пръчка от захарния памук, около която захарта много бързо само полепва по нея. Защото трябва да се създаде проект, а проект не може да създаде тогава, когато няма равнопоставеност. Аз съм била много дълги години член на Демократическа партия и така по традиция в семейството си и си спомням няколко завета на г-н Савов, Бог да го прости, който казваше равнопоставеността не е равнопоставеност на местата, това няма никакво значение. Равнопоставен означава изписване на името на партията, достойно отношение към хората и уважение на хората, които стоят зад тази кауза. Означава равнопоставеност в един коалиционен съвет. Тоест в момента има двама съпредседатели в тази коалиция, тоест трябва да се създаде коалиционен съвет. А вече коалиционният съвет може да избере един представител на коалицията и да има доверие. Самото споразумение показва, че само заедно се представлява, тоест недоверие все още има в тази ос. Много се надявам, че ако има разширение, то ще се получи доверие.

Водещ: Впрочем чу се за разширение – Емил Кошлуков и Новото време от два дни твърдят, че вече са в заключителна фаза на преговорите и че ще бъдат в обединението.

Мария Капон: Мисля си, че всички трябва да се опитаме да изпълним план А, това е да се създаде проект, който да е проект не само за парламентарните избори, а и за създаване на десница след парламентарните избори. Знам, че тук винаги идва въпросът за личностите. Защото много пъти веднага идва въпросът, ама може ли с Костов това да стане. Затова само поглеждайки очите Ви разбрах, че това ще е въпросът и ще Ви отговоря веднага, както си го зададох. Това е вторият завет на г-н Савов, който казваше, когато ти се събираш с партньори и решиш да се събереш и приемаш председателите им, председателите им са по право. Тоест няма как да има изисквания към председателите на партиите, ако ти си влязъл в коалиция, защото това означава да не уважаваш хората, които са избрали този човек. Ако ти не искаш и смяташ, че личните отношения са по-големи, не трябва да работиш изобщо, това е вторият завет. А третият завет беше, че мнозинство не ти е достатъчно. Трябва да си убедил всеки един. Това е проблемът в СДС в момента. Това е, че е 60% на 40% или там колкото беше, това мнозинство при вземането на едно решение не е важно за един председател. Той винаги твърдеше, че ако Вие сега ме подкрепите само с 51%, това не е достатъчно. Аз искам да съм убедила и тези, които ще се въздържат, че е правилно решението ни на всичките и няма да се примиря, докато не убедя и последния, защото тогава може да се създаде проект. Тези три завета, да ги кажа така, защото знаете ли, снимките от портретите в историята имат смисъл само тогава, когато може да черпиш от тях поуки. Смятам, че тези три завета на г-н Савов, който е един от най-почтените политици в новата българска история, особено в десницата. За мен ще бъдат водещи в тези разговори. Ние трябва да се опитаме да стигнем в план А докрай. Разбира се, има план В и план С. Не съм, ако ме питате дали съм оптимист или песимист, аз съм реалист. И виждам, че преговорите вървят трудно. Някои го наричат „тупане на топката”.

Водещ: Получавате ли подкрепа за Вашия меморандум? Защото знам, че това е едно от условията да бъдете в коалиция, да се получи подкрепа за меморандума „Чисти ръце”? Получавате ли?

Мария Капон: Да, това е на първата среща, която се състоя миналия петък. Днес, между другото, се докладва от страна на екипа в Изпълнителния ни съвет. На първата среща по-скоро въпросите са били отправени към нашия екип. Ние след днешната си среща ще дадем мандат за отговори, като ще се вземат решенията за втората среща и разбира се, дотук сме дали ясната заявка, че от наша страна е важен пакетът на меморандума „Чисти ръце”. Категорично мисля, че след като сме седнали на масата, се надяваме, че това е и форма на приемане на политиките от двете страни.

Водещ: Не съм много сигурна, че това е формата на приемане, защото виждаме противоречивото отношение на партиите в тази ос. Нямам предвид вас, но имам предвид БНД, Ред, законност и справедливост. Едната част от оста иска едни партии, другата част от оста иска други партии. Противоречиво отношение към движението „Напред”.

Мария Капон: Нека да Ви кажа, че нашето виждане е, че след като се водят преговори трябва да има общо коалиционно споразумение. И разбира се, всеки има правото да… Тогава трябва всички заедно да подпишат едно общо коалиционно споразумение. Мисля, че това е основната ни също разделителна линия в преговорите това, че преговорният екип предлага анекси на споразумението към оста. Не е неравнопоставеност, така се нарича. Затова казвам, това е първият завет на г-н Савов. Надявам се, че трябва да се приемат първоначално всички, да се изговори всичко. Защото всяка тема, която остава неизговорена, особено на преговорните екипи, тя винаги след това ще е препъни камък. Много, много рани пак казвам има в десницата, много ни е трудно на всички. Но трябва да положим тези усилия. Това е план А. Ако няма план А, ще има план В. А що се оказва до следващите, мисля че относно БНД и другите колеги…

Водещ: РЗС, Напред и т.н.

Мария Капон: Не, РЗС преговарят, доколкото разбирам и поне във всичките отношения. РЗС са се ориентирали може би към консерваторите в европейски план. Знаете, че те са евроскептици, имат друга основа, а пък обикновено консерваторите искат собствена парламентарна листа, която да бъде. Смятам, че това е правото да бъдем различни. Основното правило в демокрацията да сме различни и да уважаваме различията на другите. Затова казвам, разговорите са изключително важни, но ние водим много други разговори, защото смятаме, че такъв е мандатът, който е даден от Националния съвет, че от центъра нататък за всички партии, които не са били в управлението досега на държавата се водят разговори.

Водещ: Е, те не са чак толкова много тези партии, така че струва ми се, че преди всичко е по-важно принципите и цената на компромисите да се уточни, защото права сте, без компромиси, според мен, не може да се постигне, но зависи каква е цената. А бихте ли ни разказали малко повече за този меморандум „Чисти ръце”? На какво най-много държите Вие в този меморандум. Защо смятате, че това трябва да е основата в бъдещото споразумение и на бъдещата политика?

Мария Капон: Той потвърждава разделителната линия, до която ние сме достигнали. Това е борбата между гражданите и мафията. Защото всъщност какво са гражданите – това са и гражданинът полицай, и гражданинът прокурор, и гражданинът политик. За да можем да се противопоставим на мафията, но никой не вярва, че с две ръце само, пък били и те чисти, сам можеш да успееш. Това може да се случи тогава, когато имаш държава, която може да се случи с управление „Чисти ръце”, когато на тези места ключови е създадена базата, създадена е базата от една страна, създадени са законодателните предпоставки, създадена е съдебна система, която не се възпроизвежда. Тук трябва да говорим, разбира се, за Велико народно събрание в последствие, дали ще има политическа воля да се направи. Но трябва да се започне от някъде и това може да се случи само, когато имаш некомпрометирани хора. Няма как, ако нямаш чисти ръце да правиш такава операция „Чисти ръце”.

Водещ: Аз ще си позволя за момент да Ви прекъсна, защото имаме слушател на линия и да Ви помоля да си сложите слушалките. Слушаме Ви.

Слушател 1: Ало, добър ден, г-жо Маринова. Добър ден и на г-жа Капон, исках директно да вляза в разговор с нея.

Водещ: Да, заповядайте.

Слушател 1: Казвам се Христо Лозев и съм от София. Според мен, това, което коментирате е така. Но не знам. Защото, според мен, разделителната линия преминава между притежание на богатството. Кой какво притежава. Това е линията, която определя човека как да се ориентира – дали да отиде наляво или надясно. Надясно е ясно. Надясно – политическите партии, които обраха България, това са буржоазията, капиталистите и експлоататорите. Наляво това са борците за свобода, борците за справедливост, борците за равенство, макар че е изтъркана малко тази дума, но и до ден днешен я има във френската конституция.

Мария Капон: Ще ни позволите ли да водим диалога?

Слушател 1: Да.

Мария Капон: Защото много искам да го водя този диалог. Ще Ви кажа защо не искам предварително да казвам единият е такъв или друг. Аз смятам, че когато с труда си, с усилията си, които полагаш, създаваш материални блага и това носи резултат, това е удовлетворението на хората. Защото нека да видим кое наричаме капиталист. Знаете ли новият дебат, който се води в последните години е за морала в капитализма, защото в капитализма също има морал. Няма капиталист в модерния свят и ще ползвам думата „капиталист”, защото и Вие я ползвахте, който да иска хората, които работят за него да бъдат изтезавани, да бъдат роби или по някакъв друг начин. А не смятате ли, че най-големите капиталисти в момента са в българската левица. Вие смятате ли, че Георги Гергов… Нека да Ви питам за олигарсите, които управляват България, през всичко, което Вие сте направили, без да полагат труд и усилия.

Слушател 1: Вижте, тази българската левица, която е в момента БСП, това са хората, които разграбиха държавата. Това са капиталистите, това са олигарсите, това е буржоазията червената, това са експлоататорите. Те притежават всичките средства за производство.

Мария Капон: Обаче без да полагат труд за тях. Те го разграбиха, нали така казахте?

Слушател 1: Това е всичко откраднато.

Мария Капон: А смятате ли, че ако сигурно имате деца самият Вие, смятате ли, че когато полагате усилия повече и работите и събота, и неделя, и влагате от умствения си капацитет, трябва това да има оценка за работата. Трябва да можете да си закупите жилище, без да се притеснявате, трябва да можете да си платите тока без да се притеснявате. Смятате ли, че това е така?

Слушател 1: Сега момент, защото това е другата теза. Защото аз смятам, че средствата за производство трябва да притежават и да са в ръцете на народа. Трябва да бъдат съставени групи, акционерни дружества.

Мария Капон: Аз съм съгласна дотолкова, че, виждате, че ръцете, които управляваха тези дружества разграбваха реално и аз смятам, че ако имаме един морал в капитализма, опитвам се да водя идеологическа дискусия с Вас, тогава, когато Вие полагате повече усилия, затова казвам уредена държава на заможни хора. Заможните хора, знаете ли между 1 млн. и 100 млн. сигурно няма разлика, не знам тази алчност каква е, защото дали ще живееш в най-хубавия хотел, в най-хубавото нещо…

Слушател 1: То е ненаситно.

Мария Капон: Точно така, но говорим за заможни хора, които знаят как живеят. Ще Ви разкажа един случай, г-н Лозев.

Слушател 1: Моля, нека да си кажа моята теза, че аз съм се обадил. Според мен, за да бъде това общество заможно, средствата за производството трябва да бъдат в обществото. Не в група, в шепа, не да има монополи.

Мария Капон: Смятате ли, че германците са заможни хора в Германия, които живеят?

Слушател 1: Не, аз имам друго предвид, тезата на Кадафи в книгата, зелената книга, която е…

Мария Капон: А, не! За тезата на Кадафи няма да говорим. За един диктатор няма да говорим, съжалявам. Човекът, който осъди българските сестри в Либия абсолютно незаконно. За един диктатор мисля, че не е логично да се говори.

Водещ: Г-н Лозев, хайде да не скачаме от тема на тема. Вие разказахте Вашата позиция, г-жа Капон отговори с думите за нейната позиция. Изслушахме Ви. Аз Ви благодаря за Вашето участие в нашето предаване днес, а ние да продължим с нашия разговор от студиото с г-жа Мария Капон, народен представител, лидер на Единната народна партия в България.

Бяхме стигнали до това, че Вашият меморандум „Чисти ръце” е базата, на която преговаряте. Ще ми се да Ви попитам дали е възможно освен оста СДС-ДСБ и още една втора писта за обединение на десни партии. Тоест десницата да бъде представлявана от две конфигурации, едната СДС-ДСБ и който още с тях сключи споразумение и отделно други партии да направят друга десница.

Мария Капон: Всичко е възможно, разбира се. В крайна сметка, колкото повече, толкова по-добре понякога. Хората са тези, които ще вземат решението. Вие цитирахте от сутринта посланика на САЩ, която казва печеливш е народът, печеливши са гражданите. Правото да бъдем различни, аз пак го повтарям това, е право на демокрацията, основна ценност на демокрацията. Така че, ако се окаже, че не може да се получи добра конфигурация, която е, тогава, разбира се може да има и втора, и трета, а пък българските граждани ще решат какво да се направи. Най-важното обаче да кажем е, че най-голямата партия в България е партията на негласуващите. Тези, които не искат да гласуват, защото не вярват, че техният глас има смисъл. Не вярват, че техният глас има смисъл, защото като го дадат не знаят дали някой носи отговорност. Надявам се много, за разлика от много колеги от опозицията, които смятат, че мажоритарните избори не са добро решение, ние сме внесли такъв законодателен акт. Аз смятам, че мажоритарните избори ще позволят в 31 или 58 или да започнем отнякъде, аз смятах в 120 района, да се кандидатират народни представители, които да искат гласа на всеки българин. Защото тогава носиш отговорност и можеш директно да кажеш какво се случва и ти се връщаш в региона си и наистина си отговорен пред гражданите.

Водещ: Сега имаме нов слушател. Моля Ви, слушалките. Слушаме Ви. Бихте ли се представили?

Слушател 2: Казвам се Василев. Искам да питам знае ли нещо за „Лайфчойс” като говори за „Чисти ръце”? Кой ограби, „Лайфчойс” къде отмъкнаха парите 1994 – 95 г.

Водещ: Благодаря Ви, нека да Ви отговори г-жа Капон. Знаете ли нещо за Лайфчойс?

Мария Капон: Толкова колкото и господина и всички останали от медиите, но е така. Много пъти бяха ограбвани българските граждани. Аз ще се върна на последната теза и че това е отговор на г-н Василев. Българите са недоверчиви, защото те минаха през пирамиди, минаха през фалит на банки, минаха през почти фалит на държавата, през политическа кражба, политически рекет в годините. Господар, цар и всичко останало, командир и днес ние искаме те да гласуват за генерал или за поредната, поредния популизъм, който идва.

Водещ: Месия

Мария Капон: И месия, затова казвам, ние трябва да покажем, че имаме силите да дадем промяна за България и да предложим на гражданите и знам, че това можем да го направим само всички заедно, с българските граждани заедно тогава, когато имаме шанс да участваме в избори и наистина да изискваме от народните представители от политическия елит да носят отговорност. И смятам, че мажоритарните избори са първата стъпка към носенето на отговорност.

Водещ: Аз понеже ни остава малко време, предлагам да отидем на последния въпрос, който смятам да Ви задам. Той е въпрос към всички днес участници в нашата програма и към слушателите. Харесвате ли, одобрявате ли полемиката между премиера Станишев и кандидат-премиера Борисов, в това число и Вашето впечатление от дебата. Току що получавам една новина – няма победител в дебата между икономическите екипи на БСП и ГЕРБ. Това смятат най-голям брой от читателите на агенция Фокус, взели участие в агенцията на сайта.

Мария Капон: Дебатът показа че размерът не е от значение, когато става въпрос за експертиза. Всеки да си го мисли, каквото и да означава това. Искам да Ви кажа, че понеже моят опонент е сегашният премиер и неговият екип, че този дебат трябваше да бъде приключен в рамките на няколко минути, с няколко въпроса. И първият ми въпрос, който щеше да е, защото когато си опозиция ти си от другата страна и ти задаваш въпросите, а пък премиерът трябва да отговаря, дори да е политически дебат за икономика пред българските граждани, защото той управлява страната и той е защо освобождава с благодарности наред министрите, да започнем с Румен Петков. Какво пишеше на онзи прословут диск, когато той освободи по-късно Румен Петков с благодарности на база на негова оставка. Какво се случи с бандеролите? Какво се случи с корупцията? Какво се случи, когато освободи Румен Овчаров? Така можем да вървим нататък. Какво се случи с Корнелия Нинова, освен че тя сега е в екипа му. Какво се случва с всички тези корупционни сигнали, които ние даваме, защото аз ще Ви кажа, че само със сигнала срещу Николай Василев, който ще отиде до прокуратурата, отговорът обаче е един – Николай Василев има началник и той се нарича премиерът, не е царят. Това, че имаме тройна коалиция не означава, че в рамките на държавата отговорността в крайна сметка я носи премиерът. Когато говорим за източване на средства от европейските фондове и злоупотреби, тогава трябва да отговаря премиерът отново. Това бях а въпросите, които трябваше да чуем отговорите.

Няма нищо странно на база на новините, които Вие дадохте за това, че 50%, почти 50% бяха харесали повече екипа на ГЕРБ, а по-малко на БСП. Да, защото доверието в опозицията е нормално да е по-високо, въпреки че подготвеността, както го даде пък другото проучване, мисля, че над 50%, на премиерския екип е по-добра. Както се казва, всеки трябва да си направи изводите. Аз знам, че екипът на Единна народна партия щеше да бъде изключително по-добър и алтернатива на коалицията, защото знаете ли, генезисът на двата екипа е един и същ. Защото двата екипа, които видяхме от двете страни имаха някак си почти заменени роли. Те са до голяма степен обвързани през интересите в страната и се връщам на разделителната линия. Разделителната линия не минаваше в студиото на „Референдум” така, както изглеждаше от едната страна премиерът Станишев, от другата страна – Борисов, кандидат-премиер, както го нарекохме. Разделителната линия аз щях да я направя в друга форма, защото там може би видях един премиер, който иска в години да социалдемократизира, може би БСП, видяхме един министър, който идва от т.нар. десница, който сега ще е кандидат на листите в БСП, който обаче беше много свързан със среди на олигархията, които са минали през годините във всички управления и се предават от управление на управление и един кандидат премиер, който е не по-малко свързан със същите тези среди. Така че, може би разделителната линия е друга и в студиото на „Референдум” и на Канал 1 трябваше да има малко по-разширен отбор, за да е по-лесно прегрупирането на две.

Водещ: Надявам се, че ще има такива дебати

Мария Капон: Мисля, че след изборите обаче това ще се случи.

Водещ: Един много личен въпрос мога ли да Ви задам?

Мария Капон: Да, разбира се. Аз съм публична личност, нали знаете, няма лични въпроси.

Водещ: Не, няма да Ви питам за семейството Ви, ще Ви питам за Вашата позиция отново. Вие в един период от време бяхте в един екип със софийския кмет.

Мария Капон: Както каза един приятел, когато влезеш с мечка в асансьор мирише дълго. След това всички гледат на теб. В един екип бях за 3 месеца, когато изпълнявах ангажимент, който бях поела към Европейската народна партия в нея да има евродепутати след официалните избори. И с 20 май 2007 г. продължих да работя по проекта, който беше втори стълб и създаване на модерна десница, което е Единна народна партия, така че нищо не се е променило. Всичкото това е абсолютно осъзнат процес. И днес казвам, ако трябва да повторя – изпълних национална кауза в европейската десница да има български представители. Колко те разбраха, че са български представители е друг въпрос и тук ще кажа нещо, за което много ме боли. Българската делегация дали ще е в левица, в център или в дясно винаги е българска делегация, но в ЕП. Когато чуя, че това е делегацията на ГЕРБ винаги съм критикувала колегите, на които съм помагала и съм обучавала в началото. Защото смятам, че те трябва да се научат, че политическият егоизъм трябва да го запазят в централите си.

Водещ: Аз Ви благодаря. За нашите слушатели това беше разговорът с Мария Капон, народен представител, лидер на Единна народна партия за политиката, за човешкия морал и за още нещо, за присъствието на честните и почтените и за новата разделителна линия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

10 − five =