Мария Капон: България има възможност да се държи достойно, но не го прави

0
2

Ние имаме дълги отношения както с Украйна, така и с Русия, но тук говоря за нашите интереси. Ние нямаме никаква изгода от потенциален конфликт в близост до страната ни, който ще ни засегне минимум на икономическо ниво.

Днешната българска позиция за Скопие има добра подкрепа в нашето общество. Република Северна Македония трябваше да намери нашата подкрепа, но вместо това стартира клеветническа кампания срещу България и се възстанови езикът на омразата. Ние търсим гаранции за добрите си отношения, уважение към общата ни история, включително към хората, пострадали от югославските тайни служби, както и прагматичен път напред за двете икономики .

Ако огледате българските инфраструктурни проекти – пристанища, мостове, тръбопроводи – ще откриете странна и некоординирана политика в стратегически план. Нужен е дипломатически интелект и търсене на партньори сред съюзниците ни, които са склонни да подкрепят интересите на София.

Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС Мария Капон, депутат в бъдещото 45 Народно събрание от „Изправи се! Мутри вън!“, което ще проведе утре първото си заседание.

Мария Капон е икономист, специализирала е в Германия, Япония, Франция и в Харвардския университет в САЩ. Депутат в 40 НС и евродепутат. Говори отлично френски, английски, немски, испански и руски език.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея.

БГНЕС: С какво България може да допринесе за НАТО и ЕС в този нов период на сериозни предизвикателства, пред които е изправена евроатлантическата общност – пандемия, кибератаки, икономическа криза, възход на Китай и Русия?

Мария Капон: България има възможност да се държи достойно, но не го прави по вътрешнополитически причини, а не защото сме потиснати от партньорите си. От достатъчно време нараства напрежението на границата между Русия и Украйна. Предислоцират се сериозни контингенти от войски. През Черно море ние сме съседна страна, но до този момент нито действащият министър-председател, нито външно министерство имат каквато и да е реакция. Това е типично състояние за страна с дипломатическо чувство за малоценност. Не е задължително да се правим на по-големи, отколкото сме, за да имаме ясна позиция и без да чакаме някой „голям брат“ да ни напомни, че съществуваме. Това, разбира се, не е единствен случай, а просто поредният такъв.

Не съм убедена, че трябва да говорим за възход на Русия, но с Китай нещата не стоят така и точно тук е територията на тясно партньорство в НАТО и ЕС. Ако огледате българските инфраструктурни проекти – пристанища, мостове, тръбопроводи – ще откриете странна и некоординирана политика в стратегически план. Сами не можем да издържим на толкова мощни вълни на влияние. За това е нужен дипломатически интелект и търсене на партньори сред съюзниците ни, които са склонни да подкрепят интересите на София. Апропо, някой чул ли е нещо за Военноморския координационен център във Варна? Реторичен въпрос, на който не искам отговор.

БГНЕС: Последният аналитичен доклад на МО за състоянието на въоръжените сили определя руската активност в Черно море като важен източник на дестабилизация. Каква трябва да бъде българската позиция, особено на фона на нарастващото напрежение по руско-украинската граница и Крим?

Мария Капон: Ние имаме дълги отношения както с Украйна, така и с Русия, но тук говоря за нашите интереси. Ние нямаме никаква изгода от потенциален конфликт в близост до страната ни, който ще ни засегне минимум на икономическо ниво. Спомняте си, че преди години бе спряно газоподаването за България, именно заради споровете между Киев и Москва. Ние бяхме добросъвестен платец и ползвател, но българските фирми и икономиката ни не получиха нито лев компенсация. Оказахме се косвена жертва на чужд спор. Друг е въпросът, че ние сме наясно кой е агресорът в този спор.

Имаме добри специалисти и достоен за развиване капацитет в областта на киберсигурността. Не го развиваме с помощта на партньорите в достатъчна степен. Още нямаме детайлно разработена и публично известна офсетна програма по сделката със самолетите F-16, а това засяга директно българския бизнес.

Страна, която има пробив в системите за сигурност, какъвто беше последният шпионски скандал, трудно може да разчита на доверието на своите съюзници и да бъде съществен фактор при неутрализирането на източниците на нестабилност. Така, че имаме домашна работа, която трябва да свършим в спешен порядък. В противен случай ще бъдем само свидетели на събития, които ще ни засягат, но ние няма да можем да направим нищо.

БГНЕС: През последните 30 години България винаги е била стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа. Какви гаранции трябва да получи София от Скопие, така че РС Македония да се откаже от своята антибългарска политика и да спазва и изпълнява подписания през 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство? Трябва ли България да получи гаранции и през предприсъедителната рамка за ЕС?

Мария Капон: У нас често бъркаме дестабилизиращ фактор с пасивен фактор. Неутралната позиция не дава стабилност, а те прави получател на последствия. България трябва да бъде активен фактор на Балканите, който събира разминаващи се позиции и дава общоизгоден изход да всяка една от страните. Имаше подобен опит в отношенията ни с Турция, но там по-скоро играехме ролята на пощальон, отколкото на генератор на стабилност по време на мигрантската криза. Занемарихме отношенията си с Белград, Букурещ тича една обиколка пред нас и „затънахме в калта“ край Скопие.

Днешната българска позиция за Скопие има добра подкрепа в нашето общество. Не е същото положението и разбирането сред нашите партньори в ЕС, което значи, че не сме си свършили качествено работата. Скопие няма легитимна роля в изработването на Преговорната рамка по разширяването. Това е вътрешносъюзен въпрос. Република Северна Македония трябваше да намери нашата подкрепа, но вместо това стартира клеветническа кампания срещу България и се възстанови езикът на омразата. Ние търсим гаранции за добрите си отношения, уважение към общата ни история, включително към хората, пострадали от югославските тайни служби, както и прагматичен път напред за двете икономики. Споразумението от 2017-та година за приятелство, добросъседство и сътрудничество, се оказа празен лист хартия, въпреки фанфарите на Борисов. Да, Скопие не прилага този договор, но и ние бяхме пасивни твърде дълго време. И двете страни се скриха зад гърба на група историци, които могат да спорят още 100 години, но докато на сцената не стъпят дипломатите и политиците, отношенията ще останат на днешното равнище. Ние имаме изгода да сме обградени от съюзници, а не от националистически площадни патриотари, които и от двете страни на границата нагнетяват напрежението в полза на трета страна.

Скопие също има изгода да бъде в ЕС и при тези две очевидно изгодни условия, ние нямаме дори шосе и нормална ЖП линия, за да изградим Коридор № 8. Какво очакваме при такъв подход? Лесно мога да се присъединя към хора на тези, които казват – България няма претенции към суверенитета на Северна Македония, нито към правото как се самоопределят гражданите й и да припомням гордо, че първи сме признали независимостта им. Но предпочитам да свършим нашата работа, а не самодоволно да очаквам някоя съседна страна да поумнее.

България няма да даде легитимност при неприлагане на договора от 2017 г., но трябва да търси и решение. Българските политици трябва да помнят, че днешното положение в отношенията между двете страни не е добро, но може да стане още по-лошо. Да ви припомня ли предишния лидер в Скопие, при който 11 години не мръднахме и крачка напред?

БГНЕС: Какво трябва да се направи още за постигането на енергийна сигурност?

Мария Капон: Трябва да използваме собствените си ресурси, за да зависим най-вече от себе си. Имаме българска ядрена централа, българска вода за ВЕЦ-ве, български вятър, българско слънце и чак след това трябва да търсим внимателния баланс и изгода при снабдяването ни с енергоизточници. Това е валидно и за газа, и докато се ползва – и за петрола. Нещо повече – всичко това трябва да се разглежда и в контекста на Зелената сделка. Защото тя ни дава възможност да модернизираме икономиката си на друго ниво – да намалим разходите при преноса на енергия, както и енергоемкостта на българската промишленост; да управляваме електроенергията с умни мрежи; да свалим разходите на домакинствата с умни къщи, а не от джипката да се хвърлят милиарди да лепим стиропор.

Фактът, че построихме тръбопровод от Турция до Сърбия с удивителна скорост, в чужда полза, но все още се разхождаме в окопите на конектора с Гърция показва, че решенията в енергетиката на кабинетите Борисов не са свързани с родните интереси, а с чужди. Така, че е нужно разнообразие както на източниците, така и на трасетата. Живеем във все по-свързан свят и е ясно, че така ще бъде и в енергийната област. Дори не направихме две прилични хранилища за газ (Чирен и Галата), а някой твърдеше, че ще сме енергийният хъб на Балканите и Борисов рисуваше някакви драсканици, с които развеселяваше лидерите на ЕС в Брюксел и Страсбург. Тази лудост приключи, време е да слезем на земята и да дадем независимост на икономиката ни и семействата при снабдяването с енергия, и да запазим въздуха, водата, земята и гората си чисти. /БГНЕС

ОСТАВИ КОМЕНТАР

20 − 5 =