Протестите са символ на провала на политическата система

Дата: 25 Юни 2013 Автор: Емил Мечикян

0
165

Някои от нас считат, че днес са свидетели на паметни събития, но в историята на нашия народ такива масови протести обичайно са свързани с безпокойство. Българинът не обича да протестира на площадите за щяло и нещяло.

Свидетели сме на мирни, интелигентни и усмихнати протести, но много малко от нас се замислят за какво говори това. Тези протести, които много хора по света приемат за нещо нормално, в очите на хората в България са символ на провала на политическата система.

 България е изправена пред икономическо бедствие с големи размери. Страдаме от една от най-тежките кризи в историята на нашия народ. Тя осуетява нашите икономически намерения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните. Тя разорява хиляди хора от нашия народ.

Но колкото и да е тежка кризата, тя допълнително се утежнява от несъразмерните държавни разходи. В продължение на десетилетия ние залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за корупционните облаги на малцина. Ако продължим по този път, ще доведем сериозни социални, обществени и икономически трусове. Трябва да действаме днес, за да запазим утрешния ден.

В тази криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът.

Нашите искания трябва да са насочени към здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може България да заработи отново, трябва всички да заработим отново. Краят на кризата означава да освободим всички хора от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участват в това ново начало и всички трябва да участват в богатството на съживената икономика.

Нека, като протестираме, да си повтаряме, че ние сме народ, който има правителство – а не обратното. Управлението няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да спрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която е нараснала отвъд съгласието на управляваните. Всички ние трябва да си припомним, че не правителство е създало народа; народа е създал правителство.

Ако се запитаме защо в продължение на толкова много години сме постигнали толкова малко, отговорът е, че в тази страна ние още не сме освободили енергията и индивидуалния дух на човека. Свободата и достойнството на индивида не са били достатъчно достъпни и защитени тук, в савнение с други места по земята. Време е да събудим гражданското общество и да върнем държавата в нейните законови граници.

Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова, с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, произвеждат достатъчно храна, за да хранят всички нас. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората, чиито данъци издържат държавата, и чиито доброволни дарения издържат храмовете, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

Не трябва да забравяме съчувствието, което е такава съществена част от българския характер. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква такива жертви, каквито Ботев, Левски и хиляди други са били призовани да направят. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и да вярваме в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно, с Божията помощ, ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

6 + 19 =