Основната конкуренция на Гутериш бе бламирана от собственото ни правителство. Никой не се интересува как и защо, нито смята да подкрепи някой в 12 без пет. Опцията жена и Източна Европа приключи с разцеплението в България. Какво получава България не знам, но сега и най-отявлените фенове на идеологическата драма получиха португалски социалист вместо български, получиха политик вместо дипломат. Споразумение между САЩ и Русия бе постигнато за сметка на нашия шанс и въпреки апетита на Великобритания, но все пак тя е между петте страни в Съвета за сигурност и е оттъргувала добре съгласието си. Какво получихме за позора и дипломатическия водевил? Цялата отговорност за дипломатическия присмех над страната ни я носи премиерът Борисов, но първата оставка за шамара трябва да е на Даниел Митов. За липсата на дипломация на страната ни. Дали всъщност това не е и началото на края на управлението на Борисов? Защото на света му омръзна да гледа дипломатическия провинциализъм на България. Изборът е направен, а срамът си е наш. /БГНЕС ––––––– Коментар на Мария Капон от Единна народна партия, направен пред БГНЕС, след като Съветът за сигурност на ООН се спряха върху кандидатурата на португалския министър-председател Антониу Гутериш да наследи поста на Бан Ки Мун. Ирина Бокова, която е генерален директор на ЮНЕСКО, се класира по-добре, а резултатът на Кристалина Георгиева бе по-лош.
Съгласна съм с всичко по-горе, но каква беше алтернативата?
Ами ако не дай боже бяха избрали Ирина Бокова, което не беше чак толкова вероятно, и България трябваше да бере срама да бъде официална подметка на Москва?
Тогава какви щяха да бъдат аргументите?
Според мен основната грешка е от първоначалното издигане на Бокова за кандидат, а не от последващото издигане на Кристалина Георгиева.