Ние вече отпушихме духа от бутилката в 40-тото Народно събрание, защото с предявени претенции от страна на съдебната власт, депутати станаха и Владимир Кузов, и Стефан Софиянски
Елеонора Николова, заместник председател на ЕНП, съучредител на НАПРЕД
Г-жо Николова, арестуваният за организатор на престъпна група Пламен Галев се кандидатира за депутат и вече събира подписи в своя подкрепа, задържаните за трафик на жени варненски общински съветници Веселин и Христо Данови също се готвят да станат депутати. Целта им вероятно е да се измъкнат от правосъдие. Как ще коментирате това?
Мисля, че тези хора не са наясно или най-малкото не са достатъчно осведомени за това, че практически депутатите нямат имунитет. Обстоятелството, че се минава през пленарна зала и че досега няма случай, при който да е искан имунитет и да не е дадено съгласие от страна на пленарната зала, е показателно. Имаше само едно или две малки изключения, където депутатите приеха, че доказателствата не са убедителни за започване на наказателно производство.
Да, но в този случай кандидатиращите се са вече и обвиняеми…
Точно така, в този случай по отношение на тези лица тече процедура, тоест прокуратурата е преценила, че има достатъчно убедителни доказателства да се започне досъдебно производство.
Какво би се случило, ако тези хора се кандидатират за депутати и след това бъдат избрани?
Производството срещу тях задължително ще спре, а след избирането им пък главният прокурор ще направи искане за снемане на имунитета им, в което ще приложи и събраните до този момент доказателства. Добрата практика на депутатите в 40-ото Народно събрание е те сами да се откажат от имунитета си, за да продължи процедурата и за да изчистят името си, ако смятат, че неправилно са предадени на съд.
Имаше множество дискусии вече, включително и сред депутати и юристи, че са необходими промени в Наказателния кодекс за прекратяване на възможността арестанти да се кандидатират за избори. Вие на какво мнение сте?
Аз мисля, че проблемът не в процедурата за кандидатиране за избори, защото всеки човек, докато не е осъден и няма влязла в сила присъда, практически е невинен. Такава е презумпцията – невиновен и не могат да бъдат ограничавани гражданските му права. Дори и да се приеме такъв текст в Наказателния кодекс, аз мисля, че той може да бъде атакуван пред Конституционния съд и да отпадне.
Какво се крие зад желанието на тези хора все пак да се кандидатират?
Въпросът е изцяло на морална основа, защото зад желанието на тези хора да се кандидатират стоят по тяхна преценка достатъчен брой гласоподаватели, които не се впечатляват от обстоятелството, че по отношение на тези хора има предявени обвинения. Това означава, че ние отново сме достигнали дъното като държава, че законността и спазването на моралните повели и моралния човешки кодекс не означава нищо за избирателя. Доказателства намираме всеки ден, включително и в готовността за продаване на гласове. След като един човек е готов да продаде гласа си, за него няма никакво значение дали ще избере някой, който евентуално е извършил престъпление и съдебните власти се занимават с него.
В тази връзка, възможно ли е част от тези 10 000 подписа, необходими за Пламен Галев, да бъдат взети и под формата на купени гласове, които да го изстрелят за кандидат-депутат и впоследствие по същата схема да се гласува за него, за да влезе в парламента?
Избирателите могат да имат най-различни съображения за полагането на подпис. Пълна незаинтересованост и нихилизъм към избирателния процес, демонстрация към това, което се случва в държавата, защото част от подписите ще бъдат с ясното съзнание за отрицание на системата на политическата класа. Може да има купен глас, може да има и гласове подадени под силата на страх и принуда. Всичко това е една амалгама, която не ни прави чест като нация.
Все пак, възможността да се кандидатират арестанти за народни представители не отдръпва ли гласоподавателите? Утвърждава ли се подобна практика вече по време на изборите?
Ние вече отпушихме духа от бутилката в 40-тото Народно събрание, защото с предявени претенции от страна на съдебната власт, депутати станаха и Владимир Кузов, и Стефан Софиянски и още трима, четирима народни представители. Това в никакъв случай не е прецедент. Разбира се, хората които ние сега споменаваме са обвинени за престъпления изцяло в сферата на криминалното. Там има заплахи, принуда, включително за баща и син Данови, за канали на проститутки, дрога. Доколкото съм запозната от медиите точно такива са им обвиненията.
Мога да кажа, че това говори за една нездрава политическа ситуация и готовност на гражданите да се подиграват със самия процес и със себе си. Гласуването и избора имат две страни, народа и гражданите като суверени и хората, които се изпращат в парламента и които трябва да направят политика, така че битието и житието на всеки един човек да се подобри. Гласувайки по този начин българските граждани показват, първо че нямат никаква заинтересованост от собствения си живот и живеят ден за ден. Защото не могат да не си дават сметка, че след това ще излязат на жълтите павета с протести, с искания за увеличаване на заплати, за решаване на проблеми за лекарства, за решаване на проблеми със спрени евро пари, за подмомагане на бизнеса, за съответната банкова и данъчна политика. Това са сериозни неща, които могат да бъдат вършени само от политически ангажирани и можещи хора.
Обстоятелството, че българският гражданин е склонен да изпрати хора като братя Галеви, като баща и син Данови, показва, че самият гражданин не е узрял за това да живее в демократична държава. Демокрацията се упражнява чрез партии и парламентарна република и това е най-модерната форма на управление. Отнасяйки се нихилистично към това, българина всъщност работи срещу себе си и срещу бъдещето на децата и на внуците си.
Издигането на подобни кандидатури само български прецедент ли е според вас или се е случвало и в други европейски държави?
Спомням си, че имаше една Чичолина, която дълго време беше депутат в италианския парламент. Една жена, която, доколкото зная, преди това е работела като жрица. Това показва, че и в други държави може да има такъв елемент на несериозност към избирателния процес и към личностите, които се избират в парламента именно, за да решават общонационални въпроси.
За какво трябва да дадат гласа си българите?
Колкото и да е изтъркано и тривиално, аз искам да кажа на хората, че със своя глас те все пак показват дали се приближаваме или се отдалечаваме от възможността да бъдем нормална държава. Държава, в която хората гласуват и се изпращат възможно най-качествени хора в парламента, които да са отговорни към нацията.
Захари Белчев
