Имунитетът не важи по заварени производства като тези за Галеви и Данов
Елеонора Николова, заместник председател на ЕНП
През последните седмици българските граждани редовно и обилно са осведомявани за желанието на видни арестанти да се регистрират като кандидат- депутат – част от тях за българския парламент, в пропорционални листи или мажоритарно. Тези новини изместиха и подмениха дебата за икономическата криза, за безработицата, за начина, по който се упражнява и консумира властта.
Изместиха дебата за срутващата се демокрация и опасността, пред която сме изправени 20 г. по-късно-изтрезнели и без илюзии. Като че ли невидим манипулатор потрива ръце и навира в очите ни грозния факт, пресмятайки, че свободният човек отново ще бъде омерзен дълбоко и ще откаже да бъде част от фарса, ще откаже да бъде гласоподавател и гражданин. Внушава се, че нашият глас не отменя матрицата, че следващото управление е отдавна договорено, а благата- разпределени.
Създаденият казус с кандидатите обвиняеми получи в тези дни различно решение. Варненските прокурори отказаха да пуснат арестанта Данов, а съдии от Софийски градски съд спряха производството по отношение на Ал. Томов. Становището ми като юрист е, че прокурорите са приложили правилно текста на чл. 53 ал. 1 от Закона за избиране на народни представители. Съгласно закона по време на предизборна кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпници не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление. Разумът, вложен в тази норма, е да не се допусне използване на наказателната репресия като инструмент на политическа борба, след като регистрацията в съответните избирателни комисии е факт. Законодателят не е разширил този своеобразен имунитет и по отношение на заварени производства, каквито са случаите „Галев“ и „Данов“.
Кандидатите за депутати не могат да имат по-висока степен на защита от самите народни представители. Депутатският имунитет е уреден в чл. 70, ал. 1 от конституцията на България. Депутати могат да бъдат задържани и срещу тях може да бъде възбуждано наказателно преследване за престъпления от общ характер след решение на Народното събрание. Последното условие отново се явява защита срещу самоцелно преследване, без събрани надлежни и достатъчни доказателства, прикриващо евентуална политическа цел. Такова решение на събранието не се изисква, когато деецът е заварен в тежко престъпление. Тогава се прави незабавно уведомяване.
Направеният паралелен прочит на двата текста – на закона и на конституцията, не дава основание да приемем, че следствените арести трябва да се опразнят, за да попълнят кандидат- депутатските листи. Мярката за неотклонение „задържане“ е форма на процесуална принуда, взета за да попречи на обвиняемия да се отклони от правосъдие, да се ограничи възможността му да се укрие или унищожи доказателства или да въздейства върху свидетели. Безспорно е, че за промяна на процесуалната мярка трябва да се съберат категорични доказателства, че тази опасност вече не съществува. Съдебните институции имат своите говорители.
Те трябва ясно, категорично и високо да обявят своите решения и да убедят българското общество, че има закони и че съдебната власт ги прилага.