Да си креслив – това ли е силна опозиция

Дата: 10 Септември 2008

0
221
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Защо в Пловдив беше тъжно на празника

МАРИЯ КАПОН, председател на Единна народна партия, независим народен представител

Обичам 6-ти септември не защото съм пловдивчанка, а защото това е истински българският празник, който ни дава самочувствието, че можем да управляваме съдбата на държавата си сами. Винаги в този ден съм усещала гордостта и достойнството на историята ни.

За първи път тази година Пловдив бе тъжен. В църквата „Света Богородица“ имаше 20-ина политици, а повечето граждани тихо бяха останали вкъщи… Добре че един автобус туристи от Вестфалия напълни величествения храм за службата!

Нямаше усмивки из града. Мнозинството реши да избяга през този ден, незнаейки къде принадлежи. Хората не пожелаха да видят агиттаблата на някаква опозиция – „Този празник не е ваш”, нито „6-и не е 9-и!”.

Не искаха да застават пред безсмислен избор точно в този ден – аз българин ли съм, или европеец?

Музеят на Съединението заедно с фондация „Христо Ботьов”, представиха уникална изложба за Христо Ботьов – семейството му в българската история след Освобождението, паметта и делата на Ботьо Петков, Иванка Дрянова (Ботьова), Боян Ботьов, Стефан Ботьов и ген. Кирил Ботьов, събрана с много любов от наследниците, със съдействието на библиотека „Иван Вазов” и къща-музей „Христо Ботев” в Ка- лофер. И тук липсваха наследниците на Иван Андонов, Захари Стоянов, Иван Стоянович, Коста Паница и т.н.

Тъжно е…

Разединението прави слабостта – това показа опитът на креслива група насред честването на деня на Съединението. Безплодният напън да се демонстрира опозиционност по време на общонационален празник показа, че не се разбира разликата между национална памет и

борба с пороците на властта.

Тъжно е…

Явно бързо се минава разстоянието между забраната да се говори срещу президента и разрешението да се овика честването на Съединението.

Дали си избрал да риташ топка, вместо да гласуваш за този, за когото си декларирал (Беронов), или се подрусваш на сватба с приятели от властта (на лидера на ДПС в Шумен),

докато караш феновете да се подписват или подсвиркват срещу зарята, е все тая.

Както каза един успешен кмет на десницата: “Ами те ги уволняват, защото са ги назначавали – ние не сме”…

Иронично е, но вече 3 г. гласувам срещу тройната коалиция в парламента, а тези, които я излъчиха тогава, днес са най-кресливи. Разликата между 6-и и 9-и септември е толкова голяма, колкото между Ангела Меркел и Волен Сидеров, и колкото по-бързо го разберат новопокръстените “европейци”, толкова по-добре.

Тъжно е…

Да опорочиш, а не да уважиш историята на държавата и на дедите си, значи, че не можеш да създаваш история днес – дори и да имаш шанс, ще го пропилееш, защото няма да направиш разликата между кръчмата и храма.

Тъжно е…

Когато комунистите взривиха църквата „Св. Неделя”, не утрепаха монархията, но убедиха хората, че са касапи. Да, сравнението е силно, но когато имаш разрушителна позиция просто за да покажеш, че си опозиция, е жалко за всички нас в дясното.

Затова нека поне предстоящата 100-годишнина от независимостта на България да не бъде опозорена. Тъгата от Пловдив да не се пренесе във Велико Търново и да залее родината ни, защото отвращението от властта не се лекува с разединение на нацията. Опомнете се! Националният комплекс за малоценност ще остане не за това правителство, а за поколения напред.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

8 + 19 =