Депутатската карта не е личен атрибут

Дата: 04 Ноември 2008 Автор: в. „Класа”

0
293
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ако това беше така, вместо народните представители в пленарна зала щяха да гласуват 10 секретарки

Мария Капон, народен представител, председател на Единна народна партия 

Когато влязох в 40-о Народно събрание на новаци като мен и Мартин Димитров ни се караха за това, че не регистрираме колегите и че не гласуваме с чужди карти. Оказа се, че това е съдбата на всеки млад депутат – ходи в 9 часа, секретарката му слага тестето с картите, а той ги разпределя по пултовете. Нещо като в казармата. Дневалният е дежурен, за да си вземат всички надниците.

Огледах се и се оказа, че го правят както апелиращите за „нов морал” в политиката от НДСВ, феновете на стария морал от ДСБ, така и тези, които въобще не говорят за морал от БСП. Аз отказах и до ден днешен не съм гласувала с чужда карта, нито съм предоставяла своята. Не можах да преглътна тази традиция, както и не приех разплащанията в парламента да се извършват „на черно”. И тук ще използвам случая да кажа, че за поредна година ще внеса поправката в Закона за облагане доходите на физическите лица върху двете трети от заплата, които народните представители получават „на черно” за сътрудници, или поне да бъдат необлагаем доход. Тези пари и в момента се получават в брой в плик.

Депутатската карта не е само личен атрибут, а и политически, натоварен с гласа на хилядите хора, които са те избрали и са ти дали доверието си да ги представляваш в Народното събрание. Иначе там ще стоят 10 секретарки и ще гласуват с всички карти по нареждане на партийния лидер.

Абсурдно е да се ходи до нотариус, за да упълномощиш някого от твое име да купи гарсониера, когато става дума за една гарсониера, а гласовете на десетки хиляди хора, които представляваш, да бъдат подавани ей така, през банките, и да се вземат решения за десетки и стотици милиони левове. Ще ви дам още един пример, защото трябва да е ясен не само моралният, но и законовият абсурд. Ако вие отидете да гласувате на избори с чужда лична карта, ще понесете санкции, а когато се гласува с чужда депутатска карта – санкции няма. И забележете, в единия случай става дума за злоупотреба с един глас, а в другия за злоупотреба с гласа на хиляди българи.

Ако искаме да се изчисти лицето на Народното събрание, то трябва председателят и излъчилото го мнозинство да проявят воля не просто за изхарчването на едни пари за нова система за гласуване, а за целесъобразността. Тези карти трябваше да са три в едно – един път карта за легитимация на депутата пред различни институции, втори път карта за гласуване и на трето, но не на последно място – карта за пропусквателен режим в Народното събрание, която се активира и дезактивира при влизане и излизане от сградата.

Видях вчера усмивките на лицата на журналистите, които вече 20 г. слушат да се говори едно и също за гласуването с чужди карти, но всички ние в Единна народна партия знаем, че няма как да правиш политика „чисти ръце” с чужди ръце. Засягат се основите на демокрацията, защото ние сме парламентарна република и Народното събрание е най-висшият орган. Когато поставиш под съмнение, както е в случая, законността на взетите решения, под съмнение са поставени именно тези основни органи, които защитават и представляват демокрацията у нас. На подобен терен, разкалян вече 20 г., е много лесно да тържествуват измислени приказни герои, доморасли лидери и юнаци, които се захващат с политиката просто защото доверието в нея и в институциите на демокрацията се търкаля по жълтите павета.

Длъжни сме да вдигнем силата на държавността и смисъла от демокрацията, като ги изпълним със съдържание и морал, иначе ще останат кухи фрази.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

6 + eighteen =