Коалиция „Десните“: Как задлъжняваме с милиарди на тъмно?

Дата: 12 Февруари 2015 Автор: Коалиция "Десните"

0
225

За пореден път българското правителство действа бързо, задкулисно и безотговорно, когато става дума за публични финанси и интереси на гражданите. Така в „12 без 5″ бе разбит финансовият модел на пенсионната система, по този начин при неясни критерии се изсипва 1 млрд. лева за т.нар. саниране, а сега без провеждане на конкурс се посочват четири банки като организатори и дилъри на бъдещ дълг чрез облигации на стойност 8 млрд. евро. Този договор е подписан на 6 февруари 2015 г. от министър Владислав Горанов, но очевидно ангажиментът пред тях да бъдат избрани е поет още миналата година, тъй като същите банки участваха в мостовия заем от 1,4 млрд. евро за изплащането на депозитите в Корпоративна търговска банка. Ако една община закупи два автомобила без конкурс това се превръща в скандал, но ако правителството постъпи така с подбора на банките за 8-милиарден дълг, явно се смята за нормално? Днес този задкулисен ангажимент се очаква да бъде узаконен от Народното събрание.

В сключените договори за дилърство няма нито ред какви ще са таксите и комисионните за обслужването на тези банки. Всъщност от обществото и парламента остава скрит един от основните параметри на разходите по новия дълг. Миналата година добавката върху лихвата бе в размер на 0,4%. За новия грандиозен заем дори нямаме представа за размера. Не е обявен и самият размер на лихвата. В мотивите към законопроекта е указано, че ще бъдат емитирани при максимален лихвен процент в размер 10 на сто. Това е абсурдно висок лихвен процент. За сравнение емитираните миналата година облигации бяха с лихва в размер на 2,9%. Т.е. сега можем да купим пари на три пъти по-висока цена. На практика ни се предлага кабинетът да емитира дълг без никакви ограничения по отношение на цената, на която ще го вземе. Управляващите искат да развържат безконтролно ръцете на финансовия министър, за да постигне „облигации“ по-скандални дори от тези на Милен Велчев. Основателно е да поставим въпроса защо не се заложи минимална доходност и ако тя не бъде постигната да има следващата ратификация от парламента? Това би било гаранция, че Министерството на финансите би работило в изгода на гражданите и би стимулирало агентите по дълга да ги пласират на максимално ниска лихва.
Изумително дълъг е максималният срок на бъдещите емисии. Заложени са 30 г. Досега България не е задлъжнявала за толкова дълъг период напред. В момента лихвите на пазарите са много ниски, т.е. парите са евтини. В бъдеще се очаква единствено тяхното повишение, т.е. поскъпване. Предложението на четворната коалиция залага този задължителен разход за държавата ни и всички нас в държавния бюджет за дълъг период напред. Не е ли по-отговорно пред обществото да се заложи по-къс срок, а ако нещо налага удължаването му, това да преценява парламентът, а не едно физическо лице в качеството си на министър?
С особена сила стои въпросът за размера на новия дълг? Без да е ясно на документална основа ни се казва, че за три години ни трябват 8 млрд. евро, за да обслужим стари дългове и да обслужим бюджетният дефицит. От информацията на Министерството на финансите с дата 11 февруари 2015 г. разбираме, че за трите години дълговете плюс дефицита ще възлязат на 9,3 млрд. евро. Така излиза, че планираният дълг дори няма да стигне, за да се покрият падежите в следващите три години? Така един опит да се действа на тъмно бе обяснен с информация, която доведе до още по-голямо объркване. Няма обяснение, защо четворната коалиция е решила да смени структурата на дълга като увеличи дела на външния дълг за сметка на вътрешния. Така страната става много по-зависима от външните финансови пазари.
Параметрите в таблицата на Министерството на финансите не отговарят на тези в бюджетната макрорамка, която кабинетът актуализира преди по-малко от месец – на 16 януари 2015 г. Просто сравнение между двата документа показва разминавания, които за 2017 г. достигат до 3,4 млрд. лева. Така държавният дълг като процент от Брутния вътрешен продукт вместо да намалее до 27,4%, както ни убеждават управляващите, се увеличава до 31,3%. Според тази информация документите приети от Министерски съвет и Народното събрание са грешни или манипулирани, за да се докаже нужда от нов кредит. Има разлики дори в бюджетния дефицит за указания период от по 30-ина милиона годишно.
Днешната власт трябва да отговори на въпроса какъв е смисълът парламентът да гласува закони, след като всеки чиновник в държавната администрация може да ги променя по свое усмотрение? В парламентарна демокрация ли живеем? Обществото има нужда да чуе сериозни аргументи и достоверна информация, а не да гадае по задкулисни ходове когато става дума за милиарди, които ще се стоварят на гърба му. От цифрите се вижда, че дългът ни ще нарастне поне с 3 млрд. лева благодарение на правителството на Борисов.
Пред всички нас стои въпросът за възможна кражба през възнагражденията за консултанта, които очевидно ще се определят еднолично от министъра на финансите. Става дума за суми между 50 до 80 млн. евро. Важно е да се знае дали този договор ангажира и местни, български подизпълнители, които са близки до правителството?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

one × 1 =