– Основната грижа на българи те са доходите и сигурността, затова те основателно се питат: какви са реалните ползи за нас, че България председателства Съвета на ЕС? Кой трупа дивиденти от това събитие, което като че ли се превърна в лична реклама на 2-3 души?
– Председателството на Съвета на Европа е на ротационен принцип и не е вид „награда” за постиженията на която и да е страна-членка на ЕС. Реалните ползи се случват само на този, който е изключително добре и професионално подготвен да ръководи работните срещи и сесиите в рамките на тези 6 месеца. Това означава дипломатически умения, сериозни аргументи, неофициални срещи, търсене на съюзи по интереси, които могат да се окажат полезни за страната ни. А не плочки, шопска салата и затворени кръстовища на пътя към летището.
Успехът на едно председателство се усеща години по-късно и е във връзка с извоюваните позиции. Оценката за България не е равна на броя потупвания по рамената на Борисов и целувките пред камерите. Всеки е любезен с домакините, но честният анализ се измерва именно по политиките, за които България се е преборила. Ще ви дам пример. Преди 10 г. се съгласихме на условията по глава „Земеделие” и всички сметнаха това за голям успех. Днес стопаните в България получават четири път по-малко субсидии от тези в страните в ЕС.
– Държавата тихо гасне – отиде си най-ниската по раждаемост година, в агония са общински болници, последни в ЕС сме по медийна свобода, но сме първи по мръсен въздух в градовете. Протестират лекари, еколози, пенсионери. Няма медицински сестри. Убийствата по улиците продължават – виновни няма. От февруари се задава рязко качване цената на тока за бизнеса… А от месеци насам премиерът Борисов се е отдал на външна политика. Накъде върви България?
– Съгласна съм. Държавата тихо гасне, но не се протестира достатъчно шумно. Все пак трябва да отчетем, че отделни групи в обществото започнаха да проглеждат, че страната ни се управлява от мафията. Властта на мафията стартира от икономиката, прегази политиката и стигна до медиите. Но по-лошото е, че стигна до живота на всеки човек. Завладяна е цялата държава, а гражданите са извън борда. Като бушони се сменят само тези, които формално представляват интересите им като депутати или министри. Това е театър, а не демокрация. Тези хора крадат парите от нашите данъци, нашите пътища, нашите лекарства, нашите обществени поръчки… Но все още са много “успешни”, защото лекарите протестират отделно от полицаите. Полицаите отделно от еколозите. Еколозите отделно от пенсионерите. А всички вкупом смятат партиите за мръсни места.
Талантът на мафията е разделението на нацията, отблъскването от политическия живот, отчаянието, че можем да се оправим и именно това работи в нейна полза. Страната ни не е малка, народът ни е талантлив, имаме достатъчно богатства, намираме се на прекрасно място, но от нас зависи да се възползваме от всичко това. Иначе ще ни управляват мутри и унизени интелигенти с дипломи, които поставят кариерата пред достойнството си.
– Защо Борисов получава толкова похвали от големите в Европа?
– Борисов винаги се е съобразявал с по-силните. По същия начин той се държи към Ердоган, към Путин, Обама, Тръмп, към всеки, който е по-голям. Спомнете си, че така се държеше с Първанов, когато беше президент на България, и вижте как се държи сега. Вижте как се държи с Ахмед Доган. Борисов носи манталитета на казармата от времената на социализма – снишаваш се, когато си млад войник, и тероризираш, когато станеш стар войник. Такива винаги ги хвалят, но това е много далеч от защитата на интересите на България. За тази цел трябва да имаш характер, но и капацитет, и умения. Тогава страната ти е защитена и показва физиономия в защита на собствените си граждани. Иначе изглеждаш като Живков, който се целуваше с Брежнев и закачи на ревера му всички български ордени и медали, а после ходеше на лов с големия баварски политик Франц Йозеф Щраус в Рила. Така правят политика африканските лидери. Днес Борисов разхожда колегите си в джипки, подарява им кученца, прегръща ги мощно и на практика имаме същия дипломатически статут, на който сериозните страни се присмиват, но получават всичко, което им е нужно, без да се интересуват какво е нужно на България.
– Сега ли е моментът всеки недоволен у нас да си поиска пари? БАН заплаши с открито недоволство и получи 15 млн. лв. повече, на полицаите Борисов обеща 100 млн. лв. допълнително и те се отказаха от серията протести, които готвеха.
– Това е естествена реакция при падишахско управление. ГЕРБ отказа всички тези пари преди няколко седмици, когато се гласуваше бюджетът в Народното събрание, а сега изведнъж ги раздава само че по личната воля на Бойко Борисов. Не е лошо, че се дават пари на тези институции, но това е пряко доказателство, че страната ни зависи от волята на един вожд. Разбира се, идва логичният въпрос: откъде са тези средства? Излиза, че преди повече от месец някой ни е излъгал, че няма пари. Подходът на Борисов поставя в много неудобно положение министъра на финансите Владислав Горанов. Той “възпитано” мълчи, а опозицията “възпитано” не го пита. Подхвърлянето на залъци не е практика в една свободна пазарна икономика и в една демокрация. Това се случва там, където социалното добруване зависи от страха или от доброто настроение на властелина на държавата. Така управлява самозабравил се човек, който приема държавата за своя собственост. Но има и нещо по-лошо – доволството на тези, които са получили залък. Те не си дават сметка, че следващия път пак ще трябва да просят, за да получат това, което по право е тяхно и заслужено. Липсата на достойнство смачква гражданското общество и свободата. Не искам това за децата ни.
– В парламента беше разглеждан вот на недоверие на тема корупция, а председателят на ЕК Юнкер твърди за нас: “Проблем с корупцията има, такъв обаче има и на други места.” Защо е това омаловажаване, след като все още сме под мониторинг заради корупцията?
– Нормално е да има вот на недоверие, а аргументите на Юнкер са безсмислени, защото повтарят аргументите на ГЕРБ. Тук въпросът не е, че навсякъде има корупция, а че структурата на държавата и нейното ръководство вертикално и хоризонтално произвеждат корупция. В случая с България не става дума за единични случаи – при нас целият организъм е засегнат. Тези, които трябва да се борят с корупцията, създават корупцията, толерират я и я стимулират. Това е разликата между нас и останалите държави. Така че вотът на недоверие е най-нежната форма на протест срещу това състояние, до което се докара България. И невинни за това положение на нещата няма. Виновна е властта, защото се обогатява. Виновна е опозицията, защото е дипломатична. Виновно е гражданското обществото, защото е укротено. Виновни са медиите, защото са двулични. Виновна е и нашата Единна народна партия (б. р. Капон е бивш неин председател), защото не успява засега да докаже тезата си, че модерна България не може да живее по този порочен начин, водещ до срам и бедност. В този смисъл съм виновна и аз самата, защото усилията ми не са довели до резултат за всички ни. Обичам народа ни, но не умея да правя комплименти, за да се харесам на всички и да бъда избрана на даден пост. Предпочитам да кажа истината.
– Казват, че целта на председателството е да се покажем пред Европа откъм най-добрите си страни, защото досега сме били “невидими”. Затова и клипът за европредседателството ни представа като абсолютно непозната за света страна. Кой е виновен да сме “невидими” 11 г. след влизането ни в ЕС?
– Всички български правителства в този период са имали ангажимент да представят България, да я направят известна и привлекателна. Очевидно това не се е случило. И забележете, в Народния театър “Иван Вазов” представихме страната ни точно така, както сме го правили преди 40 г. Сякаш нямаме виртуозни цигулари, уникални физици, лекари на световно ниво, научни открития, творци като Кристо… Човек ще реши, че не сме мръднали и един метър напред, ако случайно е живял тогава и се събуди днес в театър “Иван Вазов”. Същите тъпани, гайди и кавали. Много се гордея с тях, харесвам ги, но нима можем да се гордеем само с миналото си. Нима няма нищо, с което можем да се гордеем в днешния ден или да отправим предизвикателство към утрешния ден. Нима липсват цели поколения от живота на България и нищо не сме създали? Удивително, но най-гордото изречение за България не казахме ние, а Доналд Туск, и то гласеше, че всичко, което сме постигнали, дължим на самите себе си. Хубаво е да го разберем, защото това е сила, ангажимент и достойнство пред самите нас и децата ни. Това е ясното разбиране, че държим живота в собствените си ръце, а не чакаме някой да ни разпорежда, да ни подхвърля залъци или да търпим диктатурата му.
Ема ИВАНОВА, в. „Трета възраст“
