Политическа програма на Единна народна партия 2012-2017 година

Дата: 22 Април 2012 Автор: EНП

0
240

Политическа програма на Единна народна партия

2012-2017 година

Дълбоката криза, засегнала Европа, увеличава опасенията на хората за утрешния им ден: нараства страхът от безработицата, задълбочават се социалните противоречия, има тотална криза на лидерството и елитите . Изправена пред тази криза, която променя света,  ЕНП има мисия: да подготви и защити гражданите на България. Това е целта на нашия проект за следващите пет години.

Заражда  се един нов свят, с неговите заплахи и възможности. Това  отваря нов път за България и неговото начало е истината. Не поредната заблуда, че някой ще реши проблемите ни без  наше участие. Не поредната търговия с доверието на хората. Не задкулисни пазарлъци, които ни доведоха до положение на най- бедната държава в Европа.

Истината, че България може да отговори на предизвикателствата на 21 век, българите могат да спечелят в глобализацията. За тази цел ние трябва да произвежда повече и да харчим по-малко, да дадем приоритет на образованието и иновациите.

През 2013 г. ще предложим на България  среща със смелостта, отговорността и амбицията.

Държавата се нуждае от дълбока реформа и коренна промяна в стила и методите на управление. Липсата на професионална и управленска компетентност, жонглирането с външни интереси и заиграването с монополите от страна на правителството оставиха страната ни в задния двор на Европейския съюз. Ние продължаваме да сме най- бедни, най- болни и най- онеправдани като граждани. От години в управлението на държавата се сменят партиите и лицата, но принципите и интересите остават същите. Днешната българска държава е изградена върху основите и процедурите на социалистическа България, върху които по метода на пробите и грешките са слагани кръпки или са премахвани частици. По тази причина системата на държавното управление днес е еклектична смесица от мерки, предизвикани от обстоятелства, която продължава да функционира по същия начин.

Ние предлагаме консенсус по приоритетите на България:

  1. Реално и бързо подобряване на жизнения стандарт на обикновения човек.
  2. Достигане на темп на икономически растеж, който гарантира устойчивост на икономиката и стабилност на малкия и среден бизнес
  3. Решителна и мащабна промяна в държавното управление
  4. Повишаване на жизнения стандарт

Хората в България са бедни не само защото светът е обхванат от криза. Страната ни е най- бедна в Европа защото:

  1. Доходите зависят от производителността, а производителността в модерните икономики- от иновациите. Иновативността е качество на бизнеса, което се стимулира и изгражда с дългосрочна стратегия, инвестиции и структурни политики. Ние такива нямаме. Управлението на икономиката е сведено до отделни решения, които произтичат от крупни олигархични интереси, най- често скрити.
  2.  Вместо да променят системите, които формират жизнения стандарт, всички управляващи до тук се оправдават с липсата на пари. Това не е вярно. Липсват предимно компетентност, умения и решителност. Недостатъчните и без това пари се харчат неправилно и скрито. Когато опрат до интересите на монополистите и олигарсите, всички управляващи губят интерес към темата.
  3. Никой, който е бил на власт в годините на прехода, не се е интересувал от живота на обикновения човек.

Част от нашата мисия е, за първи път в най-новата история на страната да обърнем фокуса на ценностната система в управлението към живота, здравето и свободата на отделния човек. Модерна България, каквато ние ще градим за децата си, признава като висша ценност личността и има първи и основен приоритет – да гарантира достойния живот, сигурността и собствеността и.

Нашата стратегия

Прилагане на устойчив модел на повишаване на доходите от труд, обвързан с производителността и с мерките, които държавата трябва да предприеме за тази производителност. Прилагане на критерия на „справедливостта“ в политиката по доходите в сравнението с другите европейски държави.

Либерализиране на пазара на стоки, на услуги и на труд- ограничаване на влиянието на монополите, насърчаване на конкуренцията, контрол чрез промяна в антимонополното законодателство и структурите за контрол.

Разходите за здравеопазване, за образование, за култура и за социални дейности се оценяват като инвестиции в богатство на нацията. Тези разходи се планират и оценяват чрез ефекта и приоритетите за създаване на национален човешки капитал, а не като харчене на пари в размера на възможните приходи.

Гражданският интерес и личната отговорност трябва да станат база за комплексна и целенасочена промяна в законодателството с нов фокус- гражданинът.  В този контекст се налагат и нашите приоритети по отношение на функциите на модерната държава, които пряко обслужват интересите на хората:

Нашите политики

  1. Доходите от труд и пенсия трябва да станат до края на периода равни с тези на държавите в ЕС, които имат сходни икономически показатели с нашите.

Необходима е промяна в трудовото законодателство, чрез която да се въведе равностойно трудово правоотношение за почасов труд. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на измислена заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилност на работната ръка и плащания „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Възнагражденията на администрацията на всички нива трябва да бъдат официални и регламентирани, като минималното възнаграждение в администрацията не може да бъде по-ниско от 2 минимални работни заплати. Стандарт под този е мизерия, която се отразява на качеството на работата на служителите в администрацията.

Формирането на пенсиите трябва да следва гарантирано т.нар. „швейцарско правило” на индексиране без възможност което и да е правителство да нарушава правилото. При скокообразно развитие на икономиката се откриват възможности за преизчисляване и скокообразно повишаване на пенсиите, както и всички социални плащания.

Премахване на горната граница на пенсиите.

  1. Радикално нова социална политика- от „оцеляване” да се премине към политика за осигуряване на достоен живот за социално изолираните и уязвими хора и групи.

Наложително е преразпределение на социалните плащания, за да се осигури достоен живот на децата и инвалидите, от една страна. От друга страна да се създадат стимули  за труд за всички граждани.

Плащанията за отглеждане на дете трябва да посигуряват на майката стандарта на живот, който тя получава чрез доходите си от труд.

  1. Повишаване на приходите в осигурителните и здравните фондове чрез защита на личния интерес. Да се въведат индивидуални осигурителни партиди- при осигуряване от няколко места, съставящи определен доход над средния,  лицето да има партида. Размерът на индивидуалните вноски да определя в процентно отношение правата на осигурения. Сега хората нямат стимул да внасят социални осигуровки на по-високи осигурителни нива, защото нямат перспектива за правата си.

Необходимо е истински внесените осигуровки да отиват по предназначение. Всеки гражданин да има право на информация, какво се случва с неговите осигуровки, които е внасял да момента.

  1. Налагане на концепция за системата от социални услуги, която гарантира:
  • възстановяване нарушената интеграция на възрастните хора с останалите индивиди и всички социални системи;
  • засилване интереса на възрастния човек към колективния живот и адаптирането в него;
  • максимално задоволяване на духовните потребности;
  • укрепване на психическото равновесие;
  • подобряване на физическия статус;

Предвид факта, че населението на България е застаряващо в има ясна тенденция за нарастване на подадените заявления за ползване на социалните услуги.  Трябва да се планира бъдещо увеличаване на капацитета на обсужващите лица, да се проведат огледи на базите и да се потърсят средства за ремонтни дейност. Да започне обновяване на автопарковете, където са остарели или недостигат и не на последно място да се планира разширяване на базите с оглед стареене на нацията.

  1. ЕНП определя здравеопазването като приоритет на държавната политика, от който зависи бъдещето на нацията и качеството на живот на хората.

Здравеопазването ни се намира в дълбока криза и ситуацията продължава да се влошава. На лице е трайна тенденция на понижаване на качеството на медицинската помощ. Тя става по-трудно достъпна и по-скъпа.

Имаме огромни регионални диспропорции. Стотици хиляди жители, особено в малките населени места, на практика са лишени от възможност да получат своевременна медицинска помощ. Показността и популизма на редица здравни политици доведоха и до значими диспропорции във финансовото обезпечаване на лечението на различни заболявания. Насочи се значим ресурс за високи технологии в отделни показни болници, а в същото време болните с най-разпространените  хронични заболявания са оставени почти без никаква подкрепа от публичните фондове.

Профилактичните дейности се провеждат частично и хаотично. Скринингови програми за ранна диагностика изобщо не се прилагат. Улицата е основния източник на здравна просвета.

Правителствата системно уронваха престижа на медицинската професия, в опита си да прехвърлят на медиците своята отговорност за неуспешната здравна политика. Образованието е твърде дълго и твърде скъпо, без големи изгледи за възвращаемост на вложените средства време и усилия. Дефицитът на медицински кадри става все по-осезаем, особено по отношение на медицинските сестри, акушерки и лаборанти. Младите специалисти са принудени да напускат страната в стремежа си за професионална и житейска реализация.

Над 1.5 милиона от българските граждани са извън системата на здравното осигуряване. Дори и осигурените са принудени да заплащат все по-големи суми за да получат достъп до съвременна медицинска помощ. Макар да плащат всички разходи на НЗОК, осигурените граждани нямат никакъв механизъм да влияят върху вземането на решения. Ръстът на здравните вноски не може да компенсира неефективното харчене.

Въвеждането на бюджети на болниците ги превърна в административни структури, а лекарите в чиновници. Това премахна всякакви стимули и мотивация у медицинския персонал да полага  грижа към болния, да подобрява уменията и квалификацията си. Правителството нарушава конкутрентната среда, не само като субсидира държавните болници, но и като прилага с различна тежест контролът върху дейността им. Така се създавайки погрешна представа за тяхното управление и ниво на компетентност.

Всичко това може да бъде поправено в кратки срокове, следвайки посочените тук принципи.

Грижата за здравето е преди всичко грижа на всеки от нас, а след това отговорност на държавата и работа на лекарите. Здравословният начин на живот не е клише, а въпрос на съзнателен и информиран избор. Некоректно е сам да не полагаш грижи за здравето, а да искаш другите да го правят за теб.

Като общество не можем да оставим човек да умре от лечимо заболяване, само защото няма пари да си плати лечението. Това обстоятелство изисква от нас да бъдем поне частично солидарни при заплащането на медицинската помощ. Формата на тази солидарност е задължителното здравно осигуряване. Не принудата, а ползата от достъпа до качествена медицина ще накара всички да се осигуряват.

Здравните системи се създават заради болните, затова пациентът е централната фигура във всяка една система. За да стане пациентът важния човек в системата, тя трябва да се реформира така, че нещата да зависят от него. Когато парите вървят след болния, той със своя свободен избор къде да се лекува, определя къде отиват парите. По този начин  пациентът определя къде, колко и какви болници и лекари ще има. Така потребителят на медицински услуги, а не администрацията ще регулира здравната ни система.

Пациентът е най-заинтересован от това да има свободен пазар на медицински услуги и честна конкуренция между лечебните заведения, защото лечебните заведения се състезават за неговия избор. Свободният пазар и честната конкуренция са единственият начин да имаш високо качество на услугата и ниска цена.

Какво предлагаме?

За здравното осигуряване няма никакво значение дали една болница е частна, общинска или държавна. Няма никаква пречка да съществуват всички разновидности на частна и публична собственост, стига те да са равнопоставени, независимо от формата на собствеността.

Веднъж изградена конкурентна среда на ниво предлагане на медицински услуги, следва да се въведе конкуренция и на ниво осигурители. Това ще превърне плащащия сега здравен данък  пасивен наблюдател в активен субект на здравното осигуряване, който може да избира най-добрия за себе си и своето семейство осигурителен пакет.

Правата на пациента трябва да бъдат защитени със закон. Не е достатъчно да бъдат записани. Необходими са механизми и процедури, които да гарантират спазването им. Нещо повече, правата на пациентите трябва да бъдат уеднаквени в рамките на целия Европейски съюз. Контролът върху качеството на медицинските услуги ще стане ефективен тогава, когато в него участва потребителят на медицинската услуга.

Държавата трябва да ограничи намесата си в лечебната дейност, защото резултатът  от тази намеса е само нарушаване на конкурентната среда и от там повишаване на цената и понижаване на качеството на медицинската помощ. Задължение на държавата и нейна неотменима роля е да гарантира честна конкуренция на пазара на лекарства и медицински изделия. Процесът на ценообразуване и съставяне на листи за реимбурсиране трябва да стане напълно прозрачен. Възможностите за вертикална интеграция трябва да бъдат ликвидирани. Създадените през годините административни препятствия пред свободната стопанска инициатива в здравеопазването, трябва да бъдат премахнати.

Ролята на държавата трябва да се засили в следните сфери:

  • Здравна просвета: в детските заведения, в училищата, в университетите, във всяка друга възможна форма на общуване пряко или чрез медиите.
  • Профилактиката: регулярно провеждане на целенасочени скринингови изследвания на рискови групи от населението, стриктно изпълнение на задължителните имунизации, пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места
  • Осигуряване на здравословна среда: безкомпромисен контрол над чистотата на въздуха, водите и почвата, гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, последователна борба с преносителите на инфекции, контрол върху качеството и безопасността на храните, облеклата и другите стоки, имащи значение за здравето на населението.
  1. ЕНП определя културата като едно от най-важните стратегически направления на държавната политика, което е свързано със социалния и икономически ръст на страната, нейното съхранение и развитие. За нас най-висшата ценност за държавата е човекът, духовно богат и социално активен. Българската държава трябва да бъде най-големият потребител на изкуство и култура и най-големият инвеститор в тази област.

Абсурден е фактът, че България няма национална стратегия за съхранение и развитие на културата.

През последните 22 години погрешно се смята, че икономическият ръст трябва да се обезпечава преди културния, в следствие на което за пазарните реформи си плащаме с културна деградация. Държавата постепенно се освободи от конституционните си задължения към целия хуманитарен сектор – науката, образованието, културата и изкуствата. Управляващите освен, че пренебрегват  задължението си  да създават условия за икономическо благополучие на гражданите, не създават никакви условия за личностното им развитие. Основен проблем, датиращ от времето на тоталитарния режим, е че в културните отдели се назначават кадри, които са некомпетентни да работят в който и да било ресор и като най-безопасен за стабилността на държавата или общината се смята културата. Там работят хора, които обикновено нито са творци, нито са имали допир с изкуството, нито го обичат и даже не го познават. Няма да ги засечете в зрителната зала  защото това е извън работното им време. Да помислим тогава кой взема решения за реформа в културата, кой пише плановете на културните отдели в общините и кой определя бъдещето на нашата култура?

Културните институции са оставени на доизживяване. Под реформа, досегашните правителства разбират съкращения в бюджета за култура, а не развиване на сектора. Спестените средства, не се реинвестират в културата, а се отклоняват по други направления.

Инвестицията в образованието на един професионален артист е огромна, а няма модел, по който да се печели от нея. Българската инструментална и вокална школа е една от водещите в света. В образованието на един  музикант държавата и семейството инвестират около 17 години (12 години музикално училище и 5 години академия). Непосредствено след края на своето обучение тези творците или мигрират или се озовават в сивия сектор на икономиката. Техните изяви се организират от чужди импресарии, обикновено без  договори  и при нереално ниско заплащане. Това на практика означава, че цялата печалба остава извън държавата, а цената на българското изкуство е срината за години напред.

Традиционната  народна култура е незащитена от държавата. Тя се държи само върху плещите на трудно оцеляващите от социалния  геноцид, родолюбиви българи.

Народните читалищата са едно от най-ценните достижения на българското културно развитие. Те са най-достъпните културно-просветни средища. Законът за читалищата не е достатъчно ефективен за да ги защити от изчезване или мутация.

Галериите се субсидират до ниво заплати за служителите. В следствие на икономиите, които се правят произведенията на изкуството не се съхраняват при нужните условия. Поради липсата на отопление галериите не се посещават през хладните месеци. От културни средища, те се превръщат в запустели постройки. Няма национален регистър на творбите, няма фонд за изкупуване на произведения на изкуството, незначителен обмен между галериите и излаз на международно ниво.  Същото се отнася и за музеите.

Срамно е в държава, като нашата, която има всякакви източници на енергия, културната инфраструктура да функционира без отопление през есенно-зимния сезон. Кой чакаме да влезе в галерията или да си заведе детето, където е около 4-5 градуса? Това е незаконно спрямо изискванията на Министерство на труда и социалната политика  за климатичните условия на работното място(БДС 14776-87). Ако трябва да спазваме закона, трябва да затворим културните институции за неспазване на този стандарт. Тогава ще нарушим чл.27 от Всеобщата декларация за правата на човека, където се казва, че всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото и да се наслаждава на изкуствата,т.е. държавата сама погазва законите.

Изключително бавно се задвижва процесът по изграждането на модерна инфраструктура и превръщането на археологичните и архитектурни находки в атрактивни туристически центрове.

Няма създадени условия за привличане на частен капитал към културния сектор.

Медиите са част от сектора култура в цивилизованите държави, защото те до голяма степен формират вкуса и ценностите на обществото. В България те са контролирани, монополизирани и източник основно на евтини сензации, които да отклоняват нашето внимание от истински важните проблеми.  Те формират като ценност предимно първичните човешки инстинкти, които са най-лесно продаваната “стока“.

 

Основният външен орган, който контролира културната дейност в съвременното общество е държавата. Във високо развитите общества обемът на културната политика, който се осъществява от  държавата не е толкова забележим, поради добрата система на взаимодействие между културните институти и бизнеса. Докато България изгради такава система, държавата трябва да компенсира недостатъците в културната инфраструктура, която в момента не е в състояние сама да обезпечи културното развитие на нацията.

В най-кратки срокове трябва да се уточнят приоритетите на националната културна политика, която да е основана на анализ на състоянието на културната сфера и прогноза за нейното развитие.

Трябва да проведем мониторинг на състоянието и използването на културно – историческите обекти.

Трябва да създадем условия за привличане на различните слоеве от обществото, особено децата и младежите към творчески активен живот, според техните интереси и заложби.

Необходимо е да се създаде равен достъп на различните групи граждани до услугите в областта на културата. В това число социално слабите групи и гражданите, които имат нужда от социална помощ.

Основен принцип на културното развитие е приемствеността, т.е. връзката между настоящето и миналото – традициите и достоянието на обществото.Това се осъществява чрез разкриване и опазване на културното наследство.

В свят на глобално развитие на комуникациите е необходимо да вземем мерки за опазване на нашия език и национална култура.

Трябва да противостоим на негативното въздействие от комерсиализацията в културната сферата.

Културата има нужда от допълнително финансиране, развитие на културния мениджмънт и  административна децентрализация. Опитът на европейските държави е доказал, че даже елитарното академично изкуство може да носи печалби и на твореца и на организатора на творческия проект.

Много важна роля в съвременното общество играят средствата за масово осведомяване и кинематографията. Тяхната дейност трябва да помага укрепването на исторически утвърдилите се духовно – нравствени ценности, а не тяхното разрушаване. Крайно време е гилдията на журналистите да поеме морална отговорност пред  държавата и обществото за своята дейност.

Какво предлагаме?

Финансирането трябва да се раздели по два канала – единият да бъде инфраструктурата на творческата дейност (материална база и обслужване на зрителите) и вторият канал финансиране на творчески програми и проекти (програмно-целеви подход).

За запазване на националната ни култура е необходимо приемането на комплекс от мерки, насочени към развитието на професионалното изкуство, адаптацията на културните институции и отделните артисти към пазарните условия и опазването на народната култура и творчество, като най – масова форма на културна дейност. Това ще се осъществи чрез:

–            Разработване на механизъм за Публично – частното партньорство защото това е най-перспективната форма за инвестиция.

–            Утвърждаването на меценатството и спонсорството в сферата на културата като престижна форма на финансиране.

–           Ангажимент от страна на държавата с подготовката на квалифицирани мениджъри, обучение на сега работещите и изготвянето на програма за повишаване ефективността на мениджмънта в областта на изкуствата.

–           Укрепване на материалната база на професионалните културни институции, чрез модернизиране на помещенията, осигуряване на съвременно оборудване и професионален инструментариум.

–           Създаване на Национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии. Тяхното компютъризиране и качването на електронни носители на музейните и архивните фондове ще допринесе за по-добрия контрол върху тяхната наличност и съхранение, по- лесния достъп на гражданите до културните ценности и по-благоприятни условия за развитие на научно-изследователската дейност

–           Усъвършенстване на заплащането на труда и пенсионното осигуряване на работещите в културната сфера.Тяхната социална защита.

–           Развитието на практиката – държавни поръчки за създаване на произведения, а също така създаване на програми и проекти имащи обществено значение или насочени за задоволяване на търсенето в направления, към които пазарът не проявява достатъчно голям интерес.

–           Защитата на авторските и сродните права.

–           Разработка на концепция за съхранението на нематериалното културно наследство, с цел съхранение на традиционната народна култура, чрез пакет от нормативни документи.

–           Стимулиране на дейността на Народните читалища, като културно – просветни средища.

–           Стимулиране на фолклорните колективи и майсторите занаятчии.

–           Създаване на условия за привличане на младите хора и най-вече децата към занятия с традиционната народна култура.

–           Стимулиране на проекти, които имат експериментален характер.

–           Непрекъсната поддръжка на художественото образование, цел на което е формирането и развитието на естетическите потребности на обществото.

–           Съхранение на традициите на приемственост в художественото образование

–           Широк обществен дебат върху работата на медиите, Закона за медиите, Етичния кодекс на българските медии,  продуктите на българските филмопроизводители,  с оглед на тяхното влияние върху духовното и нравствено здраве на нацията.

–           Въвеждане на усиленото изучаване на музика и хореографски паралелки в училищата в ромските райони. Това ще култивира и развие таланта на ромите и ще бъде стимул за децата да посещават учебните занятия.

В изпълнение на тази политика за развитие на културата в България, на основата на стратегическо партньорство между държавата, обществото и бизнеса ще създадем условия за ефективна интеграция на културната индустрия в процеса на благосъстоянието на гражданите, поддържане на социалната стабилност, развитието на гражданското общество и устойчиво социално – икономическо развитие.

  1. Политика за ясен ангажимент на държавата към личната сигурност на всеки човек и към ефективна и рационална система за национална сигурност.  Нашата стратегия за национална сигурност се основава на националните интереси, неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани, в интерес преди всичко на сигурността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство, осигуряване на обществените и икономическите отношения чрез инструментите на отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Изгражда се върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, правата на човека и гражданина, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на националната и международната сигурност.

Националната сигурност се гради върху традициите на добросъседство и взаимноизгодно сътрудничество с другите страни и народи и е част от усилията на Европейския съюз и НАТО към разширяване зоната на стабилност, сътрудничество и благоденствие посредством неутрализиране на заплахите от тероризма и екстремизма, преодоляване на регионалните конфликти и активно участие в решаването на глобалните проблеми.

Крайната ни цел е да се гарантират правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданите и обществото, запазване суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, защита на конституционно установения ред и демократичните ценности и предпазване на  населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи.

  1. Разработване и реализиране на проект за постепенна и целенасочена промяна на образователната система. Финансиране на образованието предопределя само до някъде неговата ефективност. В този смисъл е наложително да престанат експериментите и да се изгради на първо място обща визия за непрекъснатото обучение. Трябва да се определят интересите на обществото и държавата и на отделния човек в този процес и да се проектира проста и достъпна система, която гарантира тези интереси. Мотивацията за учене е личен и обществен проблем, който е първостепенен в модерните образователни системи. По- високото образование трябва да дава по- висок обществен статус и да гарантира възвращаемост на инвестицията от пари и време. Образованието отдавна не е въпрос само на национални ценности и култура. Образователната система е част от икономическата система и като такава е време да престане да съществува като социална дейност на държавата. Необходим е внимателен и поетапен план за реорганизация, който да придаде на българската образователна система нова рационална форма и да я изпълни с достъпно, полезно и приложимо съдържание.

ІІ. Подобряване на бизнес средата и достигане на растеж от 1.8 % за 2012 година до 6.5 % през 2016 година

Единственият вариант пред нашата страна след 20-годишното мъчително «отлепяне от дъното» е скокообразното развитие. То се базира на тристранното отношение между инвестиции в бъдещето, стабилност и възможността на правителството да планира и осъществява дългосрочни политики, а в основата на тези три елемента е Доверието. За да реализира една страна т.н. „икономическо чудо“ е необходим средно 7% реален растеж, който да се поддържа в продължение поне на 25 години. Тринадесет държави са постигнали този подвиг, сред които: Сингапур, Япония, Южна Корея, Бразилия, Израел. Достижимо ли е за България? Ние твърдим, че е възможно и знаем как да го постигнем с волята и участието на целия народ.

Няма „рецепта“ за постигане чудеса. Всяка страна има своя форма на  икономически и социален път в съответствие с нейнита уникална история, социалната структура, система на управление, специфични активи и тежест. Все пак има три макроикономически характеристики, които се наблюдават при всички от по-горе изброените държави: увеличаване на вътрешните спестявания и инвестицииотвореност към иновациите, както и стабилност, характеризираща се с ниска и контролирана инфлация и малък дълг. Тези характеристики са необходими, но не са достатъчни за осъществяване на растежа. Изисква се по-широка и дългосрочна визия, ефективно ръководството на структурните реформи, огромни инвестиции в инфраструктура и промени в приоритетите, т.е. – споделена визия и лидерство.

Икономическата криза в България прекъсна един период на висок растеж, със  значителен приток на чуждестранни инвестиции. Правителството не бе подготвено за подобен срив и не реагира адекватно за промените в бизнес средата. Започна неконтролирано харчене на пари от Фискалния резерв за покриване на разходите по Бюджета. За периода от 2009 до 2012 година Фискалния резерв беше намален от 8.8 милиарда лева на 3.8 милиарда лева. През периода не бяха направени реформи за намаляването на Публичните сектори и това води до неминуем заем за да поеме Социалните плащания за 2013 година.

Монополизирани са  цели сектори от Икономиката на страната, цените монополно растат, а потреблението се свива.  Монополизацията и  подкрепяните от властта фирми гонят чуждите инвеститори от България и задушават потреблението и конкуренцията.

Като най-сериозени проблеми пред бизнес средата е бавното административно обслужване, липсата на квалифицирана работна сила на пазара на труда и липсата на капацитент от страна на държавната администрация.

Високата сива икономика и затрудненията в достъпа до финансови средства, поради високите лихви при обслужването на кредитите също влияят негативно на разбитието на инвестициите.

Проблеми свързани със забавяне в плащанията от държавата, която е един от големите инвеститори в инфраструктурните проекти, води до неизбежни фалити на малки и средни фирми.

Нашата стратегия

ЕНП изповядва модерния либералния икономически модел на управление

Ще работим за запазване и бъдещо намаляване на преките и косвените данъци върху физическите лица и Бизнеса.

Електронизация на административните услуги. Въвеждане до една година на напълно автоматизирани и облекчени електронни услуги за Бизнеса и Гражданите. За електронизация се пръскат милиони от години, но нивото на електронните услуги е изключително ниско. Този факт може да се обясни единствено с липса на политическа воля за прозрачност и за намаляване на корупцията.

Повишаване на износа и положително салдо със страните от ЕС и поетапно повишаване на БВП.

Придържане към най-ниски акцизни ставки определени в нормативните актове на Европейския съюз, с цел стимулиране на икономиката. Поетапно намаляване на осигурителната тежест и възтановяване на необлагаемия минимум на доходите.

Нашите политики

  1. Запазване на Валутния борд и политика за бързо преминаване към въвеждането на Еврото, като национална валута;
  2. Бързо задължително възстановяване на ДДС от данъчната администрация до 30-40 дни;
  3. Смяна на модела за противодействие на монополите;
  4. Намаляване на административните такси за обслужване и въвеждането на Принципа на Мълчаливото съгласие в Държавната администрация. Когато няма административно решение по определен казус в законно установен срок, се приема, че казусът се решава в полза на гражданина.
  5. Незабавна Административна реформа и закриване на незаетите през последните 9 месеца работни места в Държавната администрация. Цялостна и задълбочена реформи в публичния сектор;
  6. Намаляването на бюрократичните спънки при започването и реализацията на бизнес идеите, включително либерализиране или премахването на регулационните режими;
  7. Намаляване на местните данъци и такси събирани от общинските администрации
  8. Въвеждане на незабавни мерки за стимулирането на инвестициите и износа, като предпоставке за намаляването на търговския дефицит на страната;
  9. Оценка и определяне на приоритетни за периода сектори на икономиката и въвеждане на стимули за развитието им
  10. Либерализиране на енергийните пазари от страна на държавата, отворяне на пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция
  11. Подкрепа на публично-частните партньорства, развитие на бъдещо концесиониране и разумна  приватизация
  12. Оптимизиране на дейността на НАП

В момента има предложение за 3 месечен гратисен период за внасяне на дължимите данъци и осигуровки за предходните месеци и години. 3 месеца са нереални, тъй като системата на НАП няма възможността да обработи вземанията от собствениците на фирми и опрощаването на лихвите. Реалният период с който НАП би се справила е краят на календарната 2012 година.

Лихвите за здравните осигуровки на безработните лица нямат правно основание. Те са незаконни

Софтуерът на НАП трябва да бъде спешно проверен. Той дава изключително много неточности и грешки, при изключване на варианта, че служителите са некомпитентни да работят с него.

Веднъж за винаги да се забрани преразпределение на данъците. Всяко вземане трябва да върви за целта,  за която е взето. Преливането на средствата е замазване на кражби.

  1. Превръщане на енергетиката от арена на сблъсък на частни интереси  в структуроопределящ отрасъл в националното стопанство.

Енергетиката е вторичният сектор на България след земеделието, което и отрежда главна роля в развитието на страната.От развитието на този отрасъл до голяма степен зависи и развитието на основните промишлени отрасли: селското стопанство, леката и тежката промишленост, транспортът, както и осигуреността на населението с енергийни източници за битови нужди.

България е една от най-старите държави в Европа и винаги е била реална част от движението и промените на световните процеси. Тя е гранична държава в Европейския съюз и заема ключова позиция, както в Централна и Западна Европа така и на Балканите по отношение на съществуващия поток от Азия и Русия, които са основните източници и износители на нефт и природен газ.

Eнергетиката е сложен комплекс от дейности, свързани с производството, преноса и потреблението на енергия. Към системата на енергетиката се отнася цялата научно-изследователска работа по търсене, проучване и експлоатация на известни или нови енергийни източници, изследванията в областта на технологията на производството на енергия, за превоз на горива, за преноса на ел. енергия, внедряването на научно-техническите постижения в практиката.

Динамично променящата се международна среда създава допълнителни затруднения за националната политика и изисква внимателно планиране и обществен консенсус при вземането на решения за бъдещето на сектора.

Наличието на ясна дългосрочна и средносрочна енергийна стратегия, набелязваща валидни и реалистични приоритети, трябва да бъде ключов елемент за вземане на решения в сектора.

Сред основните недостатъци са:

  • · Несъответствието между действията на правителството и стратегическата рамка, като за много от решенията на българското правителство през последното десетилетие липсва адекватна стратегическа обосновка;
  • · Признаците за завладяване на държавната политика от частни интереси – превес получават проекти, които съсредоточават съществени разходи в малко на брой специфични частни интереси (например изграждането на големи генериращи мощности) за сметка на по-перспективни решения и преди всичко стимулиране на енергийната ефективност;
  • · Липсата на финансова обосновка на заложените цели, което води до поставянето на прекалено оптимистични и множествени цели и приоритети. Това на практика позволява широка дискреция в провежданата политика и в крайна сметка обезсмисля стратегическото планиране;
  • · Отсъствието на рамка за добро управление в изпълнението на стратегията с конкретни срокове, отговорни институции и показатели за оценка на постигнатите резултати.

Какво предлагаме?

Основната цел на Единна Народна Партия (ЕНП) ще е насочена към:

  • ·Намаляване на енергийната зависимост.
  • ·Строг контрол и пълна прозрачност в целия енергиен сектор.
  • ·Разбиване на монопола, финансов контрол, преследване и наказване на злоупотребите.
  • ·Намаляване на енергийната бедност на населението.
  • ·Подобряване на енергийният климат в България.

Географското положение на страната ни задължава да изградим строга национална политика за търговията на пренос на изчепраеми енергийни източници към Западна и Централна Европа. Изграждането на национална енергийна стратегия води до устойчивост в икономиката и търговията, повишаване стандарта на гражданите, стабилност във вътрешната и международна политика, и повишава авторитета на страната ни.  За това ние от ЕНП ще засилим политиката на България върху всички проекти касаещи преноса на изчерпаеми енергийни източници.

Много държави, вносители на електроенергия от България са традиционно далеч от политиката за енергийна ефективност в домакинствата и индустрията. Те са принудени да ускорят прилагането на мерки за енергийна ефективност. Тази тенденция ще рефлектира негативно върху износа на български ток. Ние ще наблегнем на развитието на зелената енергия и енергийната ефективност, което ще доведе до намаляване на енергоемкостта и зависимостта от чужди енергийни източници.

Въпреки инвестициите, България продължава да изостава и да е на едно от последните места в дела на ВЕИ. Насочвайки усилията си към намаляването на консумацията на електроенергия ние ще можем да увеличим дела на производството на зелена енергия, с което ще позволим да се следва директивата на Европейският съюз до 2020г. Потреблението може да бъде предпазено или чрез преференциални цени / отстъпки или чрез включване в специално разработени за целта програми за енергийна ефективност. Също така ние ще насочим усилията си към инвестирането в нови технологии, за които ще можем да използваме европейски фондове за развитие. Едни от големите разходите на общините е уличното осветление. Подновяване на осветителните тела ще доведе до икономии на  минимум 50% от сметките за улично осветление.

Санирането на сградите не само ще намали консумацията и разходите за електроенергия, но и ще предостави възможност за отваряне на нови работни места в сектор строителство, който в момента се намира в тежко положение. България се намира на дъното на потребление на биогорива. Използването на биомаса все още не е развито в България.

Усилията ни в сектор „Енергетика“ ще бъдат насочени към намаляване на консумацията на изчерпаемите енергийни източници и увеличаването на дела на зелената енергия.

  1. Изравняване в  развитието на административните райони

В България се намират три от най- изостаналите области в ЕС.Свидетели сме на фрапиращо изоставане на и на много други райони от страната. Скоро държавата ще се състои от 4-5 големи града и никой не се интересува от това. Пишат се политики на книга, без реални механизми за приложение, без местна активност. Обществото не разполага с никаква информация за регионалната политика, за разходите за тази политика и за нейните резултати. Магистралите не са достатъчни, за да спрат обезлюдяването на малките населени места.

Тотално сбъркани и едностранчиви са действията на Министерство на регионалното развитие. То се е превърнало в пътна агенция, а отговорностите за истинското регионално развитие са прехвърлени на отрасловото Министерство на земеделието чрез програмата за развитие на селските райони. Този модел е грешен по дефиниция и то при положение, че в страните от ЕС има натрупан достатъчно успешен опит и работят активни и резултатни схеми за поддържане на баланса.Необходими са: ново деление на икономическите райони; реална финансова и административна децентрализация; целенасочени проекти за изравняване на инфраструктурата и условията за работа и живот.

Какво предлагаме?

  1. Държавни инвестиционни програми и местни проекти за задържане на населението и връщане на млади хора в малките населени места.
  2. Повишаване на правата и отговорностите на общините за местното развитие. Промяна в закона за местното самоуправление, като се вменят функции и се впишат задължителни практики за развитие на населеното място.
  3. Ясна зависимост на общинските и местните бюджети от броя и състава на населението.
  4. Увеличаване на дела от приходите от данъци, който остава в местните хазни.
  5. Промяна в управлението и функционирането на европеските и национални програми за регионално развитие и оптимизиране на инвестиционната програма на правителството.
  6. Пряк избор на областен управител. Лични отговорности за икономическите и социални условия и делегирани съответни права за разпореждане с бюджет и за реализиране на политики.
  7. Децентрализация в управлението на парите от фондовете на ЕС.

III. Мащабна административна реформа и промяна в държавното управление

Държавата е доставчик на услуги за гражданите с всички произтичащи от това задължения и права. Когато човек си плаща данъците, той сключва сделка за получаване на обществените услуги, които предоставя държавата.

Целта на бъдещата реформа е: достигане на европейските критериите за ефективност и производителност на държавната администрация, както и на администрацията в организациите, финансирани от бюджета.

Поддържането на ефективността на административната система е възможно единствено чрез контрол върху качеството и по международните стандарти. Многобройните агенции и звена, както и липсата на професионален одит на качеството водят до неструктурирани процеси, ниска ефективност и на обективна оценка. Назначенията, оценките, наказанията и бонусите са субективни и непрозрачни, което затормозява работата и снижава качеството и.

Нашата стратегия

„Утре преди Днес» -растежът в бъдеще се основава на инвестициите днес. Това е ангажимента за отделяне на ресурси за инвестиции от страна на правителството, частния бизнес и домакинствата.

Правителството преразпределя средства за инфраструктурата, образованието, трансферни плащания, субсидии, държавното потребление. Бизнес секторът инвестира в работниците, тяхното обучение и преквалификация, вместо да харчи печалбите си. Работната сила показва воля да забави увеличение на възнагражденията за бъдещ период.

Тази жертва се основава на разбирането, че това е част от по-голям приход, който тези субекти ще реализират в бъдеще и той е по-ценен от незабавно увеличение на заплатите  днес. Такава жертва, обаче, хората правят само когато имат доверие, че всички солидарно поемат тежестта на решението и че правителството няма да си позволи злоупотреба. Когато хората са призовани «да стягат коланите», а други получават бонуси или харчат резервите, такъв обществен консенсус е невъзможен.

«Стабилна среда» – комбинация от политики, които създават стабилна среда и способност за промени на курса в отговор на неочаквани развития.

Стабилната среда е възможност за промяна на политиката в посока насърчаване на дългосрочното планиране.

От друга страна липсата на стабилност кара пазара да се концентрира върху краткосрочно планиране, блокира наемането на допълнителен персонал и капиталните вложения,  като същевременно увеличава разходите за управление на риска.

В резултат на стабилната среда се формират следните тенденции:

Стабилни макроикономически показатели стабилната макроикономическа рамка се постига със стабилна и ниска инфлация, малък държавен дълг, усилия за намаляване на публичния дял в БВП.

 Стабилна политика на правителството – показва способността да  постига подкрепа на решенията си в лицето на политическата опозиция.

Адаптивност и антикризисно управление – способност за промени в отговор на неочаквани предизвикателства, без да се става жертва на политическата опозиция.

Разрешаване на конфликтистабилната среда зависи от способността на водещите и конкурентни сектори в икономиката да постигат съгласие и да преследват общите пред личните интереси. Това е необходимо при евентуални трудови протести и политически раздори, както и стремежа от избягване на съдебна намеса

«Доверие» –  съществуване на сътрудничество между работодатели, работници и служители, както и с правителството е в основата на триъгълника, което позволява растеж и е необходимо за неговото съществуване. При липса на доверие,подобно начинание не може да бъде с дълъг живот.

Честите преходи от власт на власт и промените в политическата ориентация намаляват доверието в частния сектор. За да се развиват и поддържат тези три характеристики е необходимо сътрудничество между правителството, труда и

индустрията, основано на общи интереси и доверие.

Има и един общ знаменател, характерен за всички страни, които са направили скок в своето развитие, това е начинът, по които общественият сектор се управлява по отношение на най-влиятелните участници в икономиката, по-специално на труда и работодателите.Устойчивият растеж зависи от разпределението на ресурсите в следните области:

«Структурните реформи в икономиката» – непрекъснатия растеж на продуктивността е основен фактор за гарантиране на устойчив растеж. Увеличаването на производителността зависи от подобренията в цялата икономика, съобразени със специфични нужди в публичния сектор и в традиционните индустрии. Тези реформи включват структурни промени в енергийния сектор, транспортната инфраструктура,комуникациите,а така също и управление на земята.

«Увеличаване на човешкия капитал» – Човешкият капитал е основен ресурс на България. Той е съвкупност от знания, умения, компетентност и качества, въплътени в хората, които улесняват създаването на лично, социално и икономическо благосъстояние. Определението признава както физически качества (възраст, пол, здраве), така и придобитите способности (образование и обучение), които могат да бъдат превърнати в благосъстояние Икономическият растеж зависи от способността  да се увеличи участието на работната сила, за подобряване на своите възможности и умения, и да се адаптира към търсенето на пазара.

«Разработване на дългосрочна инфраструктура»- Бъдещият растеж зависи от инвестициите днес. За да се успее в социално-икономически скок, България трябва да отделя средства за двигателите на растеж – като инфраструктура, наука, образование.

 

Нашите политики

  1. Изборност на всички управленски постове в регионалните структури, за което има конституционна възможност.
  2. Приватизиране на значителна част от публичните услуги
  3. Въвеждане на 100 % на специализирани електронни системи за управление, в т.ч за документооборот в адимнистрациите, разпоредители с бюджетни средства.
  4. Формиране на „Централен мозъчен тръст“, чиято роля ще бъде да  извърши преценка на национална възможности, да определи световните тенденции и анализира тяхното значение за страната.
  5. Идентифициране и насърчаването на елитни звена в публичния сектор в области, които са от съществено значение при реализация на целите. Те могат да включват, например, звена, които се занимават с прилагане на нормативната база и законодателството, с привличане на чуждестранните инвестиции и  насърчаване на износа. Структурните реформи трябва да се извършат приоритетно в сектори, които са критични за скокообразното развитие, като обществения транспорт, пристанища и летища, съдебна система, икономическо и регионално планиране, зониране и развитие.
  6. Използване на специфичните активите и преобразуването им в двигатели на растежа, като например българската диаспора, историческите забележителности, природното разнообразие, минералните и термални извори, екологичната съхраненост на земите и природата.
  7. Специфично и глобално развитие на политиката –трябва да се въведе политика за развитие, която ще приобщи във вътрешен план областите, които имат потенциал, поради ниската степен на развитието си. Този потенциал е истински двигател за растеж при съответна инвестиционна политика. Във външен план се очертават следните глобалните тенденции като потенциални двигатели на бъдещото развитие на страната: възходът на Китай и Индия и развитието на източните пазари , преминаването към чиста енергия и намиране заместители на петрола, задаващата се криза с водоизточниците и нуждата от рециклиране и управление на водните ресурси, последиците от глобалното затопляне, нарастващата нужда за осигуряване националната сигурност, икономическия растеж и социални промени в Африка, нарастващото търсене на храни, в т.ч. на безопасни и екологични и застаряването на населението в Европа и Съединените щати.

Ние от ЕНП подкрепяме вярата в свободното общество, основано на индивидуални права, в което човешкият живот и частната собственост са неприкосновени, а отговорността за последиците от действията е индивидуална.

Искаме да променим страната, в която живеем, като ограничим държавата, която я управлява. Гражданите са създали държавата, за да гарантира неотменимите им права на живот, свобода и собственост. Тя обаче, вместо да ги пази, все по-често ги ограничава. Затова тя самата трябва да бъде ограничена чрез закони, които очертават териториите на публичната власт, разпределят функциите й, и насърчават гражданското участие.

Трябва да изградим здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички българи, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. С идеализма и справедливостта, които са в основата на подобна система, ще можем да имаме силна и преуспяваща България, която е в мир със себе си и с целия свят.

Нека да си припомним, че ние сме народ, който има правителство – а не обратното. Държавното управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните. Всички ние трябва да си припомним, че не правителство е създало народа; народът е създал правителство.

Ние се нуждаем от ограничена държава, за да навлезем в едно неограничено бъдеще.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРОГРАМАТА МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ ТУК

ОСТАВИ КОМЕНТАР

2 × 1 =