Димитър Аврамов
Бойко Борисов от много време “мрънка” (или по-възпитано “настоява”) за законодателна промяна, която да позволява кметовете да бъдат избирани за лидери на политически партии. И изведнъж такава идва от Мария Капон и Еднинна народна партия. Какво му е странното на това?
Започвам с това, че има “странно добри” и “странно лоши” неща. Това е от “странно добрите”.
От една страна не е лошо кметът Болисов да може да бъде лидер на политическата сила, която представлява… разбирайте всеки кмет да може да бъде политически лидер. Всъщност някои от кметовете са местни политически лидери, но не могат да влизат в национални ръководства на партии или да ги оглавяват.
От друга ГЕРБ имат цял един депутат (отлюспил се като “независим от НДСВ) и някак си ако са искали каквито и да било законодателни промени, би трябвало да използват правото му на законодателна инициатива. Защото иначе нещата приличат на много викане и никаква работа. Все едно да държиш метла и лопата в ръка (може и прахосмукачка) и да се оплакваш, колко е прашно наоколо.
В категорията “странно добри” неща попада и фактът, че Мария Капон, която помогна на ГЕРБ да се идентифицира пред Европейската народна партия и работи доста за интеграцията на партията му там, после по поговорката “ненаказано добро няма” не получи особена благодарност от ГЕРБ, че да не кажа по-силна дума.
Днес, когато тя е лидер на ЕНП (нова дясна партия) последното, с което би трябвало да се занимава, е да прави добър и напълно непровокиран жест към г-н Борисов и ГЕРБ. Разбира се, най-важното нещо в политиката са добрите обноски, това да гледаш напред и да не си дребнав… въобще все неща, които не се срещат често в настоящите отломки на парламентарната десница.
На мен обаче такива добри политически практики ми правят впечатление. Може би защото са все по-рядко срещани.
