0
6

Започвам обаче с цитат от авторитетния австрийски в-к „Der Standart“, който нарича българската енергетика „сцена от вариете“.

Здравейте, г-жо Капон!

Здравейте!

Вие виждате ли решение на този въпрос, билото то на 28-ми април, когато ДКЕВР даде отсрочка за преговори между НЕК и ЕРП-та?

Ще започна от началото. Като говорим за Флагман в последните години, като се ръсиха едни пари за „Белене“, се чудя за какъв флагман в енергетиката говорим. Но аз съм винаги много подозрителна, когато синдикатите спрат да се занимават с правата на работниците и започнат да се ангажират с управление на държавата. В такива моменти съм склонна да ги поканя в политиката, защото смятам, че трябва да се кандидатират за народно доверие и да поемат нещата в свои ръце.
Имаше такъв период в историята, но това е в рамките леко и на шегата.

Какво означава държавата да поеме като свои, дълговете в енергетиката и да запълни една дупка от няколко милиарда?! Това каза вчера колегата от КНСБ. Това ли е решението на проблема? – Очевидно, че не е, защото първо – държавата ще задлъжнее, второ – проблемът в енергетиката
няма да се реши, тъй като, още на следващия ден системата ще започне да генерира нови дългове. Нужни са реформи, свързани с ефективността, със създаване на електроенергийна борса, с отнемане на някои предимства на ВЕИ сектора, дори и с частично повишаване цени на електроенергията. Това е цял комплекс от мерки, който изисква политическа воля и тъй като си говорихме, разбира се може трайно да се оздрави системата, без да пропускаме въвеждането на умни мрежи и енергийна ефективност. Искам да анализираме думите, които бяха казани – „имитиране на държавен дълг“ – за това говорим. Защото имитирането на държавен дълг означава някой да поеме да се даде някакъв финансов шприц. Разбираме, че става въпрос за НЕК, а не за цялата енергетика. Видно е по емисиите, които бяха направени от Българския енергиен холдинг преди шест месеца, че Българският енергиен холдинг има по-висок рейтинг
от Министерство на финансите, защото емисията на Дянков беше по-лоша от тази, която се емитираше в Българския енергиен холдинг. Емитентът може да направи само една крачка – да капитализира системата. Това означава – не емитиране на държавни ценни книжа, които са заем, а да се капитализира системата. Това означава да се създаде така нареченото IPO – това е единствената възможност, която аз виждам като реално приложима в момента.

Г-жо Капон, стана много специализирано, а се страхувам, че не сме икономисти повечето слушатели. Можем ли да го кажем просто? Емитирането на държавен дълг означава да вземем от някой заем, с който да спечелим време, за да заздравим системата, така ли?

Аз Ви казвам, че решението не е това. Начинът е да се капитализира системата – тоест 30%
от Енергийния холдинг, да се създаде БЕХ да излезе на външния пазар и ако БЕХ в момента е на 5 милиарда стойност, да увеличим с 30% капитала, тоест да влезнат свежи милиард и половина. И това пак няма да реши ситуацията, ако в НЕК не се мине към оздравителен план. Пътят на либерализирането на пазара и знаете ли, говорихте за зелената енергия – това е ужас без край! Независимо на каква цена – с компенсиране, колкото и да е висока цената, трябва да се реши въпросът със зелената енергия, за да приключи този въпрос.

Казват, че не сме били готови за тази зелена енергия и за нейното въвеждане в такъв голям процент в енергийния микс. Не знам защо сме го направили. Може би защото тя е обвързана
с много политически интереси. Много политици се уредиха с ВЕИ приходи.

Г-жо Янкулова, системата, за да стигне до това, си има имена. Министър Делян Добрев, в неговия мандат, разреши 1000 мегавата да бъдат присъединени, без да има нужда от тях. Днес някой трябва да плати цената. Тоест или имаш един дългосрочен договор или той ти е сигурен договорът. В случая, на една група политици – както ги наричам „конституционно мнозинство“ – им беше разрешено дълги години, понеже са най-добре информирани били, да имат високи приходи на гърба на НЕК. Затова казвам – румънският пример е много добър, трябва наистина да се види как НЕК да бъде жива, какъв е ефектът за НЕК, трябва да се махнат комисионерите в НЕК, да не може да се краде, защото докато се краде в НЕК, няма как тя да е жива.

Г-жо Капон, знае ли някой каква е рецептата за оздравяването на НЕК, на БЕХ, на Българската енергетика изобщо?

Аз ви казвам още веднъж – абсолютно съм съгласна, че трябва и мисля, че това е единното мнение и в интереса на работещите, и в интереса на българската икономика – да има оздравителен ясен план. Оздравителен план означава НЕК да стане конкурентноспособна. Пътят е либерализиране на пазара – енергиен и газов, иначе в момента всички се скриват зад гърба на НЕК. Дадох пример за тока – защо НЕК не изнася директно тока, примерно. Казвам всичко това, защото единствения начин, според мен, това е лично мое мнение го казвам, е да се капитализира системата, тоест да се излезе на външния пазар там, където са големите играчи в енергетиката, така че милиард и половина свежи пари да влезнат в БЕХ и оттам нататък
с един ясен оздравителен план, с рязане до живо месо относно зелената енергия, независимо каква компенсация ще трябва поеме държавата, но трябва да има… веднъж да приключи този ужас, трябва да има крайна точка на този ужас, трябва да е ясно, че спорът за ЕРП-та
е дискутиран достатъчно, но не е редно това, което се случва в момента – кабинетът или министърът да се меси в работата на ДКЕВР, защото тя е независим орган и не е зле министър Стойнев да си го спомня всичкото това, но трябва да се стигне докрай. Трябва да имаме контролирана система и капитализирана система.

Този край да не се окаже просто, че след изборите ще ни вдигнат цената на тока, защото преди изборите – хората няма да отидат да гласуват.

Няма да е достатъчно. Вижте, преди само шест месеца БЕХ изтегли 500, казах за тази мисия, 500 милиона. За шест месеца беше горе-долу паузата. Става въпрос за шест месеца. Каквото и да се случи сега, то ще е отлагане с шест месеца. Не е достатъчно само да се качи цената на тока. Не е достатъчно. Трябва да има цялостно намеса и ясен оздравителен план в системата. Тоест покачването на цените на тока е неизбежно, задължително и не единствено условие. Първо – не е единствено и второто, което трябва ясно да кажем – трябва да се ревизира цялата политика към цената на тока. Не е възможно токът, който плащаме с произведената вода, с всичко, което взимаме като стоки от първа необходимост, тъй или иначе вече да ни е включен, защото стопанският ток има много по-висока цена. Трябва да е ясно как ще се формира цената и това вече е политическо решение. Ако искаме да имаме индустрия, защото много слушам БСП да говори за реиндустриализация, то е ясно, че при реиндустриализацията и за гражданите е по-добре цената на тока да падне за стопанския ток.

Линк към видеото в YouTube: https://bit.ly/3EfLeOG

Източник: БНР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

three × 2 =