По-важното е голяма част от политическите сили и управленските фактори в страната да заявяват съгласие с такава политика за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Защото при провелия се тази година референдум се видя, че огромното мнозинство от българските граждани е за това страната да остане ядрена сила. Тук имам предвид целия процент от хора, които гласуваха „за“ и една немалка част от процента, които гласуваха „против“ с аргумента да не е в „Белене“, а не да няма ядрена енергетика. Сумирайки тези проценти, леко бакалски, но мисля, че не е далеч от истината, се получава едно голямо мнозинство от българския народ, което очевидно е „за“ строителството и за продължаване на присъствието на страната ни като член на страните в ядрения клуб в света.
Така че строежът на 7-ми блок в „Козлодуй“ най-малкото е логичен. Най-малкото е логичен и затова, защото там има съществуваща инфраструктура, която би могла да поевтини впоследствие един такъв проект. Не на последно място и за това, че „Козлодуй“ е българска централа, а не полуруска, полубългарска, каквото щеше да е събитието в „Белене“, ако се беше случило или както изглежда съвместното ни съществуване в проекта „Южен поток“.
„Козлодуй“ е българска централа и е способ за развитието на българската ядрена енергетика. Фактът, че министър Стойнев при завръщането си от САЩ, след множеството си срещи, е демонстрирал прекрасните си впечатления от последното поколение американски реактор, е според мен също една сериозна стъпка напред, защото ще ни даде наистина възможност за диверсификация, за да излезем от тоталната ни зависимост в енергийно отношение от Русия – и по отношение на газа, и по отношение на нефта, и по отношение на ядрената енергетика. Ние сме над 93-94% зависими от една чужда страна. Наличието на един реактор последно поколение, произведен в САЩ, а по всеобщо признание на специалистите, изглежда и най-добрият в света в момента, наистина би била видима крачка към диверсификация и стъпка към независимостта ни. Защото енергийната независимост дава и особена стратегическа тежест на страната ни, дава и икономическа независимост на страната ни. Много трудно някой би могъл да ни държи за каишката и да ни подръпва, когато той поиска.
Процедурата трябва да бъде изключително прозрачна и мисля, че това е безспорно. А пък и едва ли американски инвеститор би си позволил да участва в непрозрачни процедури от балкански тип, на които сме свикнали. При всички положения трябва да има прозрачност, при всички положения трябва да има и много сериозен финансов план, който да бъде публичен за обществото, за да е ясна изгодата от един такъв проект, ефективността на един такъв проект.
Може би за първи път от 1981 година, когато на Живков му е хрумвало, че трябва да се строи нова ядрена мощност, която слава Богу не се построи, за първи път имаме ясен сигнал откъде можем да получим финансиране за строежа. Спомняте си дългите месеци, в които се обсъждаше въпросът – е, да де, ама няма кой да инвестира в „Белене“. А тук говорим, както за продукт от последно поколение, така и за ясна заявка за инвестиция или поне за много изгоден кредит, който да подпомогне изграждането на подобен 7-ми реактор в „Козлодуй“ – заявката е от безспорната с мащабите и авторитета си американската „Ексимбанк“, което все пак е и вид гаранция за това, че проектът е банкируем и в крайна сметка изгоден. Той би трябвало да е изгоден и за двете страни. В нашия случай нас ни интересува да е изгоден за България. В един неизгоден проект американската „Ексимбанк“ едва ли биха влезли.
Този дебат сега започва, той едва ли ще свърши, тъй като разбираме, че министър Стойнев ще внесе предложение в Министерски съвет, за да получи мандат за преговори и т.н. Изключително чувствителна и важна е реакцията на политическите сили, защото това е вид изпит – политически изпит за зрялост, особено на политическите сили от център-дясното политическо пространство, които трябва да бъдат много внимателни, да не се подадат на моментната конюнктура, за да атакуват и това управленско решение на кабинета, ако то въобще се вземе, само и само, за да демонстрират своята опозиционност. Би било изключително грозен и недалновиден ход, който никому нищо няма да донесе – нито кабинетът ще пада по-бързо от това, нито пък ще нарасне мускулатурата на център-десния политически спектър. Но със сигурност ще прегази техните собствени думи и виждания, които слушахме от години насам по отношение на „Белене“ и по отношение на това какво е диверсификация и как трябва да се измъкнем от зависимост. Както се казва, за да не се окаже, че задоволяват моментния си политически интерес и да прекършат по този начин един проект, който би имал значение за страната ни за 50-60 години напред.
Много отдавна ще е забравен този кабинет, когато тази ядрена мощност ще работи за България. /БГНЕС
ВИДЕО МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК
