Днес голяма част от българското историческо наследство се намират в ръцете на българската олигархия

Дата: 30 Юли 2008 Автор: Мария Капон Изказване на народния представител Мария Капон от трибуната на Народното събрание във връзка със Закона за културното наследство

0
363

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми колеги,

Заставам днес пред Вас, защото регулациите, които гледаме в тази зала често говорят и за начина, по който България е била ощетявана или са й нанасяни непоправими загуби, засягащи нейните национални ценности, морала и самочувствието на нацията. Едно от големите престъпления на прехода е отношението към културно-историческото наследство, начинът, по който държавата ни се грижеше за него и възможността, която даде на група хора да се обогатят за сметка на историческата ни памет. Днешният Закон за културното наследство със сигурност трябва да ни върне в недалечната 1998 г., когато правителството на Иван Костов по предложение на народния представител Младен Влашки анулира точка 3-а от ал. 2 на чл. 2 и на практика с една „странна грешка” я премахна от обхвата на публичната държавна собственост и нейната защита. След тази поправка от списъка отпадат освен недвижимите паметници на културата и т.нар. вещи. По този начин се даде възможност стотици и хиляди монети, колиета, накити, нагръдници, шлемове и други най-различни паметници на античното и средновековно изкуство да се окажат частна собственост. Развързват се ръцете за диво иманярство. Петгодишната давност отмина и няма никаква пречка това имущество и вещи да станат узаконена частна собственост. За всичкото това време в България разцъфна по небивал начин разкопките, търговията и прекупуването на предмети, които са част от паметници на културата със световно и национално значение. Една древна поговорка казва: „че който не познава миналото, няма право на бъдеще”. Аз искам да познаваме миналото си, независимо дали това е от полза или не за политическия спектър, на който принадлежа. Днес хиляди от тези предмети се намират в ръцете на част от българската олигархия, която намери изгоден начин да инвестира средства от сивата икономика. Така част от българската историческа памет в продължение на десетилетие се оказа високо ликвидна стока за продан.

Вярвам и настоявам в новия закон националното богатство да бъде опазено.

Вярвам, че никой няма този път да посмее да крие политиката си зад пости, църковни ритуали и християндемокрация.

Ако имаше обществен кодекс за политически престъпления не знам г-н Костов кое щеше да се наказва по-строго – да продадеш надеждите и мечтите за бъдещето или спомена и гордостта за миналото.

Вярвам, че никой няма да си позволи да направи компромис, за да облагодетелства частните си политически и корпоративни интереси. Когато става дума за България няма левица и десница и вярвам, че този път всички тук ще работят по съвест, като българи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

one × 2 =